Фредерик Бегбеде: Гневът е моето вдъхновение

"Моето вдъхновение е гневът. Всичките ми книги са провокирани от различни повратни моменти в моя живот.

Написах книга за нощните клубове, когато започнаха да ми писват, посветих една на жена ми, защото ме напусна, писах и за рекламния бизнес, който намразих след 10 години работа. Затова мога да кажа, че енергията да пиша идва от гнева и съпротивата."

Така преди три години френският писател Фредерик Бегбеде (Beigbeder.net) описва творческия си хъс. Днес той пристига в България, за да участва във връчването на годишните журналистически награди "М-тел медиа мастърс".

Гостуването му съвпада с 20-годишнината от излизането на неговия първи роман "Мемоари на един откачен младеж".

След две десетилетия, през които чрез книгите си протестира срещу света, в който живеем, Бегбеде идва, за да сподели с българските си читатели срещу какво е насочен днешният му протест.

А той е срещу онзи "Биг Брадър", в който сами се затваряме. Срещу ужаса какво ли ще се случи, ако пропуснем да обновим своя статус във "Фейсбук". Срещу ограничаването на битието в една стая с вездесъщ компютър в центъра.

Самотата е новата утопия, казва той в интервю за в. "Стандарт".

"Всички се раждаме, осъдени на самота. Но напоследък ми се струва, че някой просто иска да ни затвори в стая с един-единствен монитор. Самотата е новата утопия. Лъжат ни, че Вселената е затворена в компютъра ни. И не ни трябва нищо повече", твърди той.

Парадоксално, на български едва сега излиза книгата му "Почивка в кома" - писана в началото на 90-те години от онзи Бегбеде, който се опива от нощните запои и безгрижния живот.

Чрез главния герой Марк той повежда читателите през един Париж, захранван с екзотични наркотици, неправдоподобни коктейли, диджейски миксове и безплодни светски разговори.

Днешният Бегбеде е заменил безсънните нощи с пътувания с 10-годишната си дъщеря, в чиито мисли, чувства и страхове вижда чудовището, което технологиите са сътворили от някогашното ни далеч по-спокойно и по-малко информирано всекидневие.

Светът е грозен и затова пиша - за да го направя красив, казва той и твърди, че целта му сега е да каже на всички млади хора, че си струва да излязат и да го изживеят навън, а не виртуално.

Едно от спасенията са книгите, дори неговите, за които казва, че му е все тая дали ще се четат. Единствено важното е човекът да не се превърне в машина.

Книгите на Фредерик Бегбеде са преведени на 34 езика. Първият му роман - "Мемоари на един откачен младеж", излиза през 1990 г. Следват "Почивка в кома" (1994 г.), "Любовта трае три години" (1997 г.), "99 франка".

"99 франка" му носи огромен успех, особено след филмирането й. Книгата критикува света на рекламния бизнес и заради написаното в нея Фредерик Бегбеде е уволнен. Той обаче не страда от това.

Става водещ на собствено литературно предаване, а в началото на 2003 г. е назначен за издател в издателската къща. До лятото на 2006 г. редактира около 25 книги, след което напуска и се отдава изцяло на писането.

Последните му романи са "Прозорци към света", "Егоистът романтик" и "Помощ прощавайте".