Един австриец запечатва в картините си духа на Стара София

С лед Освобождението бъдещата столица София е разположена на площ от... едва 4 кв. км. Днес е трудно да си представим, че само преди 130 години  модерният милионен град е бил мръсно, кално и бедно ориенталско селище с 12 000 жители и 3300 къщи.

С появата на новата столица на картата на Европа към града се стичат най-различни чужденци, за да придадат модерен, европейски облик на провинциалния град. Архитекти, инженери, хора на изкуството и откровени търсачи на приключения се събират в бързо променяща се София, за да я превърнат в града, който познаваме днес, и да помогнат за изграждането на новата българска държава. Един от тези хора е австрийският художник Йозеф Обербауер.

Той е роден през октомври 1853 г. в австрийското градче Санкт Леонхард, в полите на Алпите. Родителите му – чиновници – не оценяват проявената още в детските му години склонност към рисуването и по настояване на баща си, след завършване на гимназия с отличие, Йозеф записва инженерство в град Грац. Мечтата му да учи в художествена академия остава жива и след смъртта на бащата, Обербауер прекъсва следването си. Изпаднал в незавидно материално положение, бъдещият художник предлага на общината в града свои акварели, в които е изобразил старата част на града. Те са откупени веднага. Този успех подтиква Обербауер да се запише в мечтаната художествена академия, където учи рисуване при изтъкнати художници в продължение на две години. Голямата мизерия, в която е изпаднал, обаче, е причина да прекъсне и това следване.

През 1889 г. Йозеф Обербауер пристига в България и се настанява в София и заварва истинска строителна площадка. Поканените специалисти – архитекти от различни краища на Европа, от Русия и завърнали се от обучение в чужбина българи, се опитват

да превърнат града в малката Виена.

Една по една се появяват първите големи административни и обществени сгради. Дворец, кметство, министерства, църкви, училища, банки, поща, библиотека, печатница, търговски средища и заведения – нови постройки изникват за много кратко време. Градът расте със следосвобожденски ентусиазъм.

36-годишният Йозеф Обербауер постъпва на работа в Кадастралното управление на Софийската община като техник. С негово участие е изработен първият кадастрален план на София. За кратко работи и в Дирекцията за строеж на държавни железници и пристанища, но впоследствие се връща на работа в общината, където остава до края на живота си.

Любопитството и творческия интерес на Обербауер се провокирани от архитектурните забележителности и живота в София. През очите на художник и покрай професионалните задължения по благоустройството той вижда древни руини, стара българска архитектура и ориенталски сгради на едно място. Така, почти документално точно, Обербауер започва да

пресъздава Стара София, нейната атмосфера и нейното минало по пътя към бъдещето ѝ.

Той рисува къщите, улиците, пазарите, хановете, църквите и джамиите, старите и градящите се сгради в новоосвободена България. В платната си запечатва и хората с техните традиционни носии и бит – софиянци се разхождат по чаршията, край пазара, в каруците пред хановете, на селска сватба, в кръчмата... Със своята наблюдателност и чувствителност към детайла Обербауер успява да усети същността на хората, на средата и да им предаде типично българско звучене и възторг от традициите на страната, която се превръща в негова втора родина.

Йозеф Обербауер е автор на кадастралния план на махалите Банишора и Драз. По това време все още са били видими останките на северната част от крепостната стена на древна Сердика. Това го вдъхновява за акварела „Реконструкция на Улпия Сердика”. Използвайки фактите и въображението си, художникът успява да си представи античния град. Той оставя значителна сбирка акварели на сгради и археологически обекти, някои от които вече не съществуват. Творбите му са ценни документи за София и нейната история.

Обербауер е първият художник, който посвещава значителна част от творческата си дейност на София. С негова помощ и днес можем да открием града – от покрайнините през площадите и улиците, до храмовете, пазарите и хановете. Благодарение на него се е съхранило дори това, което физически вече е разрушено. Картините на Йозеф Обербауер са като магическата лампа, в която е затворен, но винаги готов да се появи, духът на времето и на Стара София.