З а да се получи интересна история, трябва да се подредят много и различни елементи по правилен начин. Да се нагодят един към друг, а след това да ги оставиш да разказват и ти да слушаш. Така и Андрей подрежда своите близо 100 платна в пространството на „Шипка“ 6, за да може накрая картините да ни говорят, а след това заедно да помълчим.
Време с начало и без край
„Това не е просто изложба, а една линия на мислене с начална точка в далечната 1989 година. Тогава направих първата си изложба „Метафизика“ и от този момент започна търсенето на отговори. Обърна се колелото и се завъртя натам, където не съм очаквал, но съм доволен, че стигнах“.
В празната изложбена зала със стени, облепени в черно времето е спряло. Няма шум от препускащо ежедневие, няма и спомен от сиви послания, само тиха светлина в очакване на завръщането. С Андрей водя един разговор, който за мен не е прекъсвал през последните 16 години.
„До днес ме вълнуват темите за корена, произхода, тъсенето на мястото и смисъла от имането. Веселите картинки, през които всеки творец минава - да, но да пренесеш това, което силно те вълнува върху платното е съвсем различно. Така стигнах до идеята да покажа една нишка, минаваща през моите търсения пренесени върху платно, като започна от първите ямурлуци („Легендите“, серия картини с летящи ямурлуци), ще покажа неща, които са в частни колекции и не са излагани досега. Включвам и малко картини от темата „Тайнства“, „Тиха светлина“ и „Тиха светлина - Ангели“ от пътуванията ми до Света гора и централната тема „Завръщането на пастирите“. Всички те са част от мой личен процес – разговори с хора, пътувания, уроци и диалозите след това.
Обобщаваш завръщането към началото на твоята работа и завръщането ни в духовен план?
Във всяка една от изложбите има някакви насочвания от моя страна по тази тема. Днес, „Завръщането на пастирите“ е напомняне, че силата на традицията, трябва да пребъде, да се чете непрекъснато да се предава. Живеем във време, в което всеки иска да ни даде пари, които не ни трябват, всеки иска да ни продаде стоки, които няма да ползваме, контролираната бедност е навсякъде, измислени стандарти за измислени животи, формиране на мислене. Всичко се следи и контролира, отделяйки хората от духовното. Просто преместване на стадото от единия баир на другия, но пастира го няма. Това е поканата в този сборен проект да намерим пастира в себе си и да следваме своя път от светлина.
Как се вписва тази духовност във времето, в което живеем?
Знам, че в никакъв случай не противостои на времето. Не раздавам рецепти и не казвам кое е правилно и кое грешно. Това е моят път и моето послание, и той не е единствен, а успореден. С изложбата създавам пространство, в което всеки може да влезе, да помълчи, да се потопи в друга атмосфера и да си тръгне. Как е влязъл и какъв ще излезе не мога да кажа. Ако се „намерим“ в това пространство, ако се срещнем на границата между тъмното и светлото сме си свършили работата. Вярвам в това, че всеки човек иска да съмне и така знам, че за всеки има надежда.
Изложбата ще бъде подредена на втория етаж в Изложбен център „Шипка" 6 в София, от 11 септември до 3 октомври. След това „пастирите“ ще се преместят в Градската галерия „Петко Задгорски“ в Бургас, където ще останат от 3 до 30 ноември. (Пълният текст „Всеки иска да съмне“)
