26 световни мистерии са разкрити

Оцеляла ли е принцеса Анастасия, наистина ли се е самоубила Мерилин Монро, какво се случва в Бермудския триъгълник, какво е проклятието на Тутанкамон, отровен ли е Наполеон...

26 от световните мистерии са разкрити, а вероятните им отговори можете да прочетете в книгата "26 големи загадки най-после решени", която вече е и в българските книжарници от издателство "Ера" (EraBooks.net).

Авторите, французите Пиер Белмар и Жан-Франсоа Намиа, разказват подробности за различни произшествия и събития, останали в историята като неразгадаеми мистерии, и прилагат аргументи, подкрепящи тяхната научно или логически обективирана теза.

Все пак читателят е този, който решава дали да се съгласи с нея, или не.

Пиер Белмар, известен със своите журналистически разследвания на "невероятни" случки, твърди, че човек трудно може да бъде безпристрастен към големите събития, а белите петна в миналото дават огромно поле за изява на нашето въображение.

Така, казва той, границата от действителните факти до появата на вълнуваща загадка е съвсем тънка. Затова и с Намиа се заравят в десетки страници с доказателства, показания, свидетелства, за да разкрият наистина ли са толкова мистериозни част от световните мистерии.

Французите представят истината за убийството на Агнес Сорел, фаворитката на крал Шарл VІІ, разкрито 554 години след смъртта й; за аферата Пейтел, разследвана от Оноре дьо Балзак; мистерията около Наполеоновия маршал Ней...

Интерес буди разкритието им за т.нар. проклятие на Тутанкамон, разгадано едва през 80-те години на ХХ век. Тогава при реставрацията на мумията на Рамзес ІІ в Париж откриват по нея множество гъбички.

Записките на Хауърд Картър посочват, че в погребалната камера, където бил саркофагът с мумията на Тутанкамон, имало "култури от гъбички", които били толкова много, че повредили фреските.

"В тази гробница въздухът е задушлив. Под краката се вдига фин прах, инфектиран от излъчването на труповете, и дразни дробовете", пише той.

Тези гъбички всъщност са вид спори, които се развиват при разлагането на органични вещества. При нормални условия вдишването им е безопасно, но на затворено и задушно място (като гробница) концентрацията им е максимална и те стават заразни.

Лекарите смятат, че болестта на археолозите е "имуноалергична пневмония, причинена от вдишване на частици с животински или растителен произход". Възможно е гъбичките да са дошли от тялото на фараона, но е по-вероятно да са се развили в храната, оставена в помещенията.

По онова време болестта се характеризирала с остра пневмония, за която не е имало лечение. Хората с белодробни проблеми, които са влизали в гробницата, не са били пощадени. Здравите, като Хауард Картър, са излезли от камерата, без да усетят нищо и без да се разболеят.