И мате ли тефтер с рецепти? Вероятно не, защото имаме интернет и телефон, по който да се обадите на баба, мама или леля, в зависимост от това на коя най-добре ѝ се получават пълнените чушки, киселите краставички или кекса с праскови.
В екстремни ситуации, когато говорим за много сложни кулинарни произведения като питка с шарена сол или зимнина, се пристъпва към директни преговори, тип сладко изнудване „Бабо, ще идваме с децата, ти нали направи лютеницата?“
И всички въздишаме по хубаво приготвените домашни вкусотии, цъкаме с език пред етикетите с консерванти на промишлено произведените и...не предприемаме нищо.
Даже и бурканчетата не си връщаме на баба.
Приказките за чушкопек, разменянето на рецепти за корнишони не подхождат на градския стил и на високите технологии.
Селфи с лютеницата също не звучи много секси, така че това със зимнината го оставяме на специалистите, т.е на бабите и майките ни.
А не е ли време да се отърсим от пренебрежителното отношение към „бурканите в мазата“, които доказаха, че всъщност са по-добрия вариант за зимна храна, отколкото консервантите, неясния произход и безличния вкус на готовите консерви?
Защо се засрамихме от домашно приготвената храна, загърбихме я заедно с всичко друго „селско“ и се втурнахме към руколата, дресинга и маскарпонето?
Сигурни сме, че цялата суетня около избирането на зеленчуците, рязането, прибирането в буркани, затварянето, варенето ще ви припомни истинския аромат на семеен уют, какъвто го помним от детството си.
