В книгата си "Кал, пот и сълзи" Беър Грилс разказва за пръв път историята на изпълнения си с опасности живот.
Едуард Майкъл Грилс е роден на 7 юни 1974 г. Израснал e в Бембридж на остров Уайт, Великобритания.
Син e на Майкъл Грилс, политик от Консервативната партия, и Сали Грилс, известна като Сара Форд. Баба му по майчина линия е Патриша Форд, политик от Ълстърската Юнионистка партия. Има сестра - Лара, която му дава и прякора bear - мечка.
Носител е на черен пояс втори дан по Шотокан карате, говори испански и френски. Женен е за Шара Грилс и има трима синове - Джеси, Мармадюк и Хъкълбери.
От малък постоянно се забърква в неприятности и винаги ходи с белези. Когато е на 7 години, попада в тресавище и се опитва да пресече пристанище по време на отлив. Измъкват го спасителни лодки.
"Животът обаче е за живеене. Човек трябва да прави всички тези неща, да бъде в безопасност, да има приключения и така животът му ще се обогати. Е, майка ми има малко повече бели коси, както всички майки", казва той.
В училище оглавява мисии по нощно катерене на забранени територии.
По време на учебни тренировки над Кения парашутът му се заплита на височина 4500 метра и не се отваря напълно. Това довежда до бързото му падане на земята и счупване на гръбнака на три места. "Трябваше да срежа въжетата на основния парашут и да остана с резервния. Но нямах достатъчно време", смоня си Грилс.
18 месеца се възстановява, включително връща и чувствителността в краката си. Но вместо да се кротне, Беър решава да осъществи детската си мечта - да покори Еверест. "Спомням си дългите месеци, в които лежах в болничното легло и тогава мечтата ми да изкача Еверест изглеждаше толкова далечна. Сякаш беше на милиони километри от мен. Това беше отвъд границата на моята вяра", казва той.
Но Беър не се отказва лесно - след 3 месеца в планината, по време на които четирима катерачи загиват, той успява да осъществи мечтата си.
"Помня добре онова финално изкачване, тежестта в стомаха, трескавата нужда от кислород и как, поглеждайки напред, не можех да повярвам, че 200 метра по-нагоре е Покривът на света", разказва Грилс. Името му влиза в "Световните рекорди на Гинес" и той става най-младият англичанин, изкачил върха.
Дебютът му в телевизията е участие в телевизионна реклама на дезозорант, където той говори за своето изкачване на връх Еверест и за това кое наистина го кара да се изпоти. Но славата го спохожда с телевизионното предаване "Born Survivor", известно у нас като "Оцеляване на предела". Предаването достига милиард и половина зрители в над 180 страни.
Има издадени 12 книги.
- Страхуваш ли се?
- Доста. Дори за дребни неща, като скачане от самолет или хеликоптер.
- Мислиш ли че, че човек може да предизвиква съдбата постоянно, или идва момент, в който си казваш "Достатъчно, опитах шанса си, сега спирам".
- Да, мисля, че идва такъв момент, но трябва да следваш инстинктите си, за да разбереш, когато той настъпи. След всеки сезон на "Оцеляване на предела" казвах на изпълнителния продуцент: "Чудесен сезон. Силен край. Приключваме с "Оцеляване на предела". Беше хубаво, но нека да свърши. Аз съм единственият водещ, който искаше да му прекъснат шоуто. Е, прекъснаха го."
- Късметът не е безкраен все пак...
- Не мисля, че тази работа зависи от късмета. Трябва да разчиташ на добрата си преценка, на добрата си интуиция и да бъдеш внимателен. Когато сме на терен с екипа, трябва да се грижим един за друг. Винаги има елемент на късмет, но има елемент на късмет и когато излезеш на улицата и не те прегазят. Смятам тези моменти за част от живота, не завися от тях и съм много благодарен, че ги има.
- Операторът Саймън Рей е навсякъде с теб, но дори не може да си види стъпките...
- Със Саймън сме най-добри приятели. Бих казал, че хората от екипа бяха и са истинските герои на шоуто. Те носеха тежкото оборудване и правеха всичко, което и аз. Саймън обикновено се шегуваше, че когато човек ни наблюдава, може да ни сравни с Фред Астер и Джинджър Роджърс, тя наистина се ядосва на Фред Астер, защото той обира всички лаври, докато тя върши абсолютно същото и то наобратно.
- Какво е усещането Камерън Диас да пие вино от чорапа ти?
- Хахаха, тя имаше късмет, че не беше от бельото ми. Готина е, смело момиче е и, ако я попитате, сигурно ще отговори, че й е харесало. Мисля, че се наслаждаваше на виното, но май не й казах, че не бях сменял чорапите от три седмици... или й казах... Казах й, да.
- Използваше ли трик, за да ядеш тези гадости в предаването?
- Когато съм в подобна ситуация, ставам много съсредоточен. Всички около мен забелязват промяната. Скачаш от самолет или хеликоптер, отиваш на дадено място и просто трябва да направиш всичко необходимо, за да се измъкнеш. Понякога се нуждаеш от енергия и яденето на гадости става важна част от оцеляването. Не е красиво, но трябва да продължиш, да се концентрираш, да оставиш предразсъдъците си и просто да го направиш.
Издателство "Вакон" има специален подарък за вас. Ако сега поръчате книгата "Кал, пот и сълзи" на Беър Грилс, ще получите отстъпка от 20%. Вие сте на ход.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!