Съществуват специални храни за деца, страдащи от недохранване

П роф. д-р Миглена Георгиева e специалист по педиатрия, детска гастроентерология, хранене и диететика. Има специализации в Полша, Словения, Испания и Австрия. От 2014 г. оглавява Втора детска клиника към УМБАЛ „Св.Марина" Варна. Разговаряхме с нея за недохранването при децата, какви са препоръките към родителите и покриват ли се ентералните храни от Здравната каса.

Проф. Георгиева, какво представлява малнутрицията?

Малнуртицията е полиетиологично заболяване, при което има недостатъчен внос на енергия и хранителни вещества в организма. Може да се свърже и с увеличени загуби или увеличени нужди. Това фактически е състояние на недоимъчно хранене. Преведено на по-достъпен език, малнутрицията означава лошо хранене.

Има два вида причинители на малнутрицията. Външните могат да бъдат най-вече социални, а вътрешните – основно болестни състояния, които водят до недостатъчно хранене и загуба на тегло.

Среща ли се при децата това заболяване?

За съжаление отговорът е да. Всяко четвърто дете в света е недохранено и 2,5 млн. деца годишно умират от лошо хранене. Това е 1/3 от смъртните случаи в детска възраст.

В България се счита, че 1-2% от децата имат данни за малнутриция. Причините са най-разнообразни. Може би в по-малък аспект са социалноикономически, а по-голямата част са свързани със заболявания. Но проблемът съществува и той е много важен за обществото.

По литературни дании 10% от пациентите извън болницата, които имат онкологични, хронични белодробни, сърдечно-съдови, ендокринни, гастроентерологични и други заболявания са с малнутриция.  Между 30 и 80% от пациентите, които са в болница с онкологични, сърдечно- съдови, гастроентерологични, ендокринологични, хирургични и други проблеми, също имат данни за малнутриция.

Децата, които имат заболявания, свързани с нарушения в храносмилателен процес и усвояването на хранителните вещества, обикновено също са засегнати от малнутрицията. Това най-често са гастроентерологични заболявания, които не позволяват достатъчно добра обработка на храната и всмукване на хранителните вещества. В същото време децата, които се намират под стрес, претърпели са хирургични интервенции или изгаряния също развиват заболяването.

Какво решение препоръчвате на родителите, когато става въпрос за подпомагане на храненето им в домашни условия?

Преди всичко е важно поставянето на точната диагноза за борба с основното заболяване. Със старта на неговото лекуване трябва да се започне активно лечение на малнутрицията, което означава усилено хранене.

Храненето е два вида – ентерално, когато храната се приема през храносмилателния тракт и параентереално, чрез венозно вливане. Когато става въпрос за домашно хранене, това означава, че храненето е ентерално и най-често орално. В зависимост от диагнозата на децата се назначава и специфичния хранителен режим, който включва и различните специализирани ентерални храни, които могат да бадат давани в домашни условия.

Какви са предимствата на ентералните храни?
Ентералните храни са висококачествени продукти, произведени от контролирани източници, обогатени с макро и микроелемнти, фибри, витамини. Създадени са специализирани ентерални храни – за диабетици, онкологично болни, пациенти с бъбречни заболявания, с лактазен дефицит, чернодробни болести и др. Те се различават по нивото на разграждане на макровеществата и всеки вид се предписва за дадено заболяване.

Покриват ли се ентералните храни от здравната каса?

От месец април 2024 г. вече има ентерални храни за деца и възрастни, които се покриват от Здравната каса, макар и не на 100%. Това е резултат от дълга битка, която водихме екип от гастроентеролози заедно с пациентски организации.

Напълно се покриват единствено храните, които са за възраст от 0 до 1 година, които са специализирани за хранителни алергии. Това са различни видове млека, които могат да се предписват на тези пациенти.

Може ли деца, които са с поднормено тегло да бъдат дохранвани с ентералните храни?

Възможно е, но това трябва да се случва под лекарско наблюдение. Важно е да се подчертае, че общопрактикуващите лекари трябва да следят физическото развитие на децата. Ако забележат отклонения, те трябва да консултират пациентите си за посещение при съответния специалист.