Николай Рашков: Европейският транспортен бранш се формира и с български инвестиционен капитал

Р азговаряме с господин Николай Рашков, кандидат за евродепутат и български представител в Експертната група по транспорт към Европейската комисия.

Невидимите граници – така озаглавихме разговора с вас.

Въпрос: Какво не виждаме по пътя към Шенген и защо вратата към него остава затворена за нас?

Макар че тя се открехна малко, сухопътните граници остават все така далеч. Поредните невидими граници пред нас като бранш и икономика са нещо, с което се сблъскваме ежедневно. Всъщност, ако ми позволите да бъда малко по-директен, за голямо съжаление, сегашната ситуация с Шенген за транспортната индустрия на България граничи с национална криза поради простата причина, че превозвачите продължават да чакат на границите между две европейски държави повече от седемнадесет часа.

В същото време ние като общество умело успяхме да си затворим очите и да опишем целия този процес като преходен, решавайки, че трябва да го изстрадаме.

Въпрос: Какво трябва да се случи? Говорим за правила или нещо друго? Какво трябва да се случи, за да спре това в икономически, а и в чисто човешки план?

Това, което трябва да се случи, е воля от страна на европейските институции, които ясно да покажат на какви критерии всяка държава трябва да отговаря, за да бъде пълноправен член на Шенгенското пространство. Смело мога да твърдя, че България днес отговаря на всички тези изисквания. Контролът по границите е достатъчно сигурен и нашите съседи биха могли да се доверят на експертизата, която предлагаме.

Решението да сме част само по въздушните и морските ни граници е изцяло политическо. Оттук нататък имаме нужда от силно правителство и ясна политическа воля, която да постави транспорта като стратегически национален приоритет.

Всички в Европа сме свързани посредством българските камиони и много хора не си дават сметка, но нашият бранш извървя изключително дълъг път през последните 30 години и в момента сме лидер в предлагането на транспортни услуги на континента.

Въпрос: Нека поговорим за това, тъй като твърдите, че българският транспортен бранш няма достатъчно силно лоби в Брюксел. Защо това е така и как това би могло да бъде променено?

Ако ми позволите да разделя въпроса ви на две части. Първо – защо е важно българският транспортен бранш да бъде представен в Брюксел? Причината е проста: транспортът, и в частност българският по суша, е нещото, което свързва всички ни като европейски граждани и всички производители в Европа.

Миналия месец представихме доклад, който ясно показва, че България губи над 1 милиард лева годишно заради липсата на пълноправно членство в Шенгенското пространство. Това е парадокс, заради който ние като българските граждани плащаме между 15 и 18% по-скъпи стоки с всяко наше влизане в магазина.

Това е още една причина, поради която транспортът като сектор трябва да бъде добре представен в Брюксел. Ние извървяхме дълъг път, научихме как работят европейските институции и разбрахме как трябва да се представляваме сами и да защитаваме интересите си. Това, от което в момента имаме нужда, е държавата да припознае транспорта като наистина стратегически приоритет и да ни подкрепи в тази битка. Само когато имаме стратегическа визия за развитието на транспорта, той може да се развива правилно.

Интересен факт е, че транспортните компании в България са с изключително голям дял изцяло български капитал. Това са български предприемачи с предимно семейни компании, които продължават да осигуряват работни места тук и сега - в България.

Въпрос: Наистина ли обаче ние сме си свършили работата и имаме самочувствието да кажем „да, готови сме“? Въпрос на политика ли е да убедим Австрия, която продължава да налага вето върху това? Има ли какво още да дадем, за да получим полагащото ни се място?

Вашето питане е изключително коректно и мисля, че това е нещо, което всеки нормален гражданин си задава като въпрос. Темата беше взета и използвана за политически цели, защото ние сме външна граница на Европейския съюз и много наши западноевропейски колеги и политици използват този популизъм в техните предизборни кампании. В същото време обаче трябва да има здрав разум и всички ние да седнем на масата и да видим какви са изискванията, които Европейският съюз ни даде. Има доклади, които ясно показват, че България е осигурила защитата на външните ни граници. Това означава, че решението е политическо и то може да се промени само ако ние като държава имаме гласност и го изискваме.

Въпрос: Само Шенген ли е проблем пред транспортния сектор? Какво още стои пред развитието на транспорта като основен двигател на българската икономика?

Проблемите са много. Пакет мобилност, зелената сделка… Обещах си да бъда позитивен, но истината е, че ако само Шенген беше проблемът пред нас като бранш и икономика, нещата щяха да изглеждат много по-добре. Пакетът мобилност драстично рестриктира българските транспортни компании и една голяма сянка, която се нарича зелена сделка, обхваща много сериозно и автомобилния транспорт.

Инфлацията в Европа пада, но зад това падане се крие изключително сериозна криза в транспортния бранш. Транспортният бранш пое голяма част от разликата между цените на транспорт и нарастващите разходи за транспортиране. Цял бранш работи на границата на фалита и не ме е страх да го кажа, защото това е ситуацията, с която аз и моите колеги се будим всяка сутрин. В същото време Европейският съюз и комисията казват „имаме зелена сделка, която ви задължава да намалявате емисиите“.

Начинът, по който можем да постигнем намаляване на емисиите от транспортния сектор, е посредством инвестиции. Как и откъде ще дойдат инвестициите, ако имаме варварско прилагане на зелената сделка без никаква икономическа мисъл?

Това е причината, поради която има нужда от професионалисти в сферата, които дават хляб на стотици български семейства, да имат своята представителност в Брюксел и да могат да напътстват прилагането на тази зелена сделка. В момента има решения, които са част от зелената сделка и са достъпни още днес. Те могат да се използват и да намалят емисиите от камионите с до 95%. Това обаче е нещо, за което никой не говори и никой в ЕК няма желание да приложи. Това трябва да се промени и това искам да променя.

Въпрос: Не стават ли обаче нещата много бавно? Вие сте видели по какъв начин и с какви стъпки се случва разрешението на такъв тип проблеми. Какво успяхте да промените като член на експертна група към Европейската комисия, дирекция „мобилност“?

Нещата се случват бавно, не защото някой от нас работи по-зле. Това е начинът, по който всички институции и администрации, не само в Европа, но и в националните държави, работят. Един човек, бил той и най-добрият експерт на света, може да направи малка част от нещата. Имаме нужда от силна подкрепа както на национално, така и на европейско равнище, за да хвърлим светлина върху реалните проблеми. Пример, който мога да дам от работата си в Брюксел: често нашият транспортен сектор казва „имаме проблеми с Шенген и губим много пари“.

Въпросът в Брюксел е „Колко точно пари губите?“ Това ни поставя в ситуация, в която започнахме да комуникираме посредством статистически данни и доклади, които изготвяме. Докладът за Шенгенското пространство ясно показва данните – загубата за българската икономика е един милиард лева, а загубата за транспортния бранш е 283 милиона евро годишно. Това са разходи, които ние, българите, поемаме за наша сметка.

Ще направя визуална метафора: пътят на България към Шенген не е широка 4-лентова европейска магистрала, а по-скоро 2-лентов международен път с дупки и завои. Проблемите не са само чакането на границите или тези рестрикции, които българският транспортен бранш има.

Темата за инфраструктурата е много болна за нас, но метафората е правилна и това е болката на всеки един български гражданин. В последно време липсата на стабилно правителство и липсата на силна международна политика, която да ни води напред, също е проблем. Ние инвестираме капитала си в България и очакваме възвращаемост на база труда, който влагаме.

Въпрос: Какво ще се случи след следващата седмица? Опитът от последните години не сочи към особен оптимизъм, но да завършим с нещо различно. Вие се занимавате и с баскетбол. Може ли нещо от спорта да се внесе в транспортния бранш, така че той да върви напред?

Ако ми позволите да уточня, аз съм част от социален проект, който се занимава с насърчаването на детски баскетбол и развитие. Чрез него успяхме да дадем старт в баскетбола на 153 деца. Работата с децата е феноменална. Времето, прекарано в спорта, баскетболът, ти дава ясна рамка, в която имаш правила. Имаш игрище, на което играеш, и време и резултат също. За да си успешен, трябва да има дисциплина.

И ето отговора на въпроса „Какво още?“: Ясни правила от Европа за всеки бизнес, изготвени съвместно с индустрията, и дисциплина, с която да можем да гоним високи резултати. Това е правилният път напред.

Това съдържание е част от платената изборна рубрика на сайта.