- Юсмен Кадир създава EuroTracker след лично осъзнаване, че не може да проследи за какво харчи парите си. В продължение на шест месеца софтуерният инженер разработва сам приложението, което днес помага на потребителите да следят ежедневните си разходи.
- Приложението е създадено като лесен за използване „дигитален тефтер“, а не като сложна финансова система. То не изисква регистрация, не се свързва с банкови сметки и позволява бързо въвеждане на разходи.
- Според Кадир финансовата грамотност не е единственият проблем - високите разходи и ограничените доходи също имат значение. EuroTracker не решава финансовите трудности, но дава по-ясна представа къде отиват парите и помага за по-информирани решения.
"Ако някой ме беше попитал за какво съм похарчил най-много пари през последните три месеца, нямаше да мога да му отговоря." Именно това осъзнаване кара софтуерния инженер Юсмен Кадир да започне работа по EuroTracker, мобилно приложение, създадено в навечерието на приемането на еврото в България. В продължение на шест месеца той разработва проекта сам, без екип, външно финансиране и маркетинг, като пише код след работа, често до полунощ. Днес приложението помага на потребителите да следят ежедневните си разходи и да получат по-ясна представа къде отиват парите им.
В интервю за Vesti.bg Юсмен Кадир разказва как една лична трудност се превръща в идея за технологичен продукт, защо смята, че финансовата грамотност и ниските доходи не трябва да се противопоставят, и може ли едно приложение да помогне на хората да управляват по-добре семейния си бюджет.
- От приложение за еврото до инструмент за контрол на разходите
Историята на EuroTracker започва през лятото на 2025 г., когато България се подготвя за въвеждането на еврото.
Кадир вижда в този момент възможност да създаде собствен продукт, който да бъде полезен за обществото. Първоначалната му идея обаче е различна - приложение, което да събира новини за еврото и да помага на хората да превалутират от левове в евро и обратно.
"Винаги съм искал да имам собствени приложения, с които да помагам на обществото. Направих първата версия за много кратко време и я споделих на съпругата си", разказва Юсмен Кадир.
Междувременно на пазара започват да се появяват все повече подобни продукти. Това кара Кадир да потърси друга посока.
"Не ми хареса, че вече има толкова много такива приложения, и започнах да мисля какво друго полезно мога да направя, което да бъде различно", посочва той.
Идеята идва по време на обикновено прибиране от работа.
Докато върви, той започва да си представя приложение, което да помогне на хората в България да следят своите разходи след приемането на еврото. Продукт, който да бъде създаден специално за българските потребители.
Тогава се ражда и името.
"Започнах да изричам Евро… Тракър. Стори ми се благозвучно. След това казах: "Следи всеки цент, всяко евро!". Помислих си, че това дори звучи като нещо, което може да бъде в телевизионна реклама", разказва софтуерният инженер.
Следващият разговор със съпругата му се оказва решаващ.
Тя му споделя, че винаги е имала проблем да следи къде и за какво точно харчи парите си и че подобно приложение би ѝ било полезно.
Тогава Кадир осъзнава, че проблемът не е само неин.
"Замислих се и разбрах, че ако някой човек ме попита за какво съм похарчил най-много пари през този месец или през последните три месеца, няма да мога да му отговоря. Разходите ми са много и не помня за всяко нещо колко съм дал", разказва той.
След този момент той започва разработката отначало.
"Пишех код всеки ден, понякога и в 12 през нощта. Исках да пусна приложението още в началото на 2026 г., след като приемем еврото, защото знаех, че това е уникалният момент", посочва мъжът.
От август 2025 г. до януари 2026 г. Кадир работи по проекта, докато успява да публикува EuroTracker в App Store и Google Play.
Очакването му е било на пазара вече да има много подобни решения.
"Изненадващо EuroTracker беше единственото приложение. Разбира се, през следващите месеци започнах да виждам и други подобни, но не ги намирах за толкова интересни. Все още смятам, че EuroTracker е по-добър от конкурентите си - българските приложения, които се опитват да решат подобен проблем", разказва Кадир.
- "Дигитално тефтерче", а не сложна финансова система
EuroTracker е създаден с една основна цел - да направи следенето на разходите максимално лесно.
"EuroTracker е приложение за лесно и бързо следене на ежедневните разходи", обяснява Кадир.
Според него най-голямата разлика спрямо други подобни продукти е именно простотата.
Приложението не изисква регистрация, не се свързва с банкови сметки, работи и без интернет, а добавянето на разход може да стане само за няколко секунди, включително чрез гласова команда.
"Идеята ми беше да създам не сложна финансова система, а нещо като дигитално тефтерче в джоба, което всеки може да използва", разказва инженерът.
С времето приложението трябва да помогне на хората да видят по-ясно своите финансови навици, не само колко харчат, но и за какво.
- Предизвикателството да създадеш технологичен продукт сам
Зад създаването на едно приложение обаче стои много повече от писането на код.
Кадир признава, че най-голямото предизвикателство за него не е било програмирането, а всичко останало около продукта - дизайнът, маркетингът и начинът, по който той достига до потребителите.
"Освен самата разработка трябва да мислиш и за това как ще изглежда приложението като дизайн. Трябва да помислиш и за маркетинг - как да го представиш на хората", обяснява Кадир.
Именно маркетингът се оказва областта, в която той иска да се развива най-много.
"През последните шест месеца изчетох няколко книги на тема маркетинг, защото смятам, че в момента това е едно от най-големите умения - да можеш да продаваш продукти", посочва мъжът.
Според него технологиите и изкуственият интелект (ИИ) дават огромни възможности на хората, които искат да създават продукти.
"Живеем в златни години. Съществуват много полезни сайтове, които помагат за изработка на дизайн, маркетингови изображения, видеа и други неща. Всички тези инструменти използват изкуствен интелект, който е много мощен и може да прави чудеса", смята Кадир.
В същото време той предупреждава, че AI не е решение на всичко.
"Колкото помага, толкова може и да вреди, ако нямаш достатъчно солидни знания. Трябва да можеш правилно да го използваш, но трябва и да имаш усет - да усещаш нещата", категоричен е той.
Кадир отдава голяма част от възможността да създаде EuroTracker и на образованието си в Нидерландия.
"Честно казано, смятам, че ако не бях взел решение да уча там, никога нямаше да мога да създам този продукт. Образованието, което придобих, ми отвори много врати и възможности", смята той.
По думите му четирите години обучение са му дали знания как да се създава продукт от самото начало.
"Там учих точно това - как да създаваш продукт буквално от нулата", обяснява Кадир.
Въпреки че днес работи сам, Кадир е наясно, че за развитието на един продукт е необходимо да се делегират задачи.
"Трудно ми е специално на мен, защото съм solo founder и трябва да мисля за всичко. Дори да имах екипи за дизайн и маркетинг, отново щях да искам да контролирам всичко, защото продуктът е мой и визията ми за него е моя", посочва той.
Въпреки това вече търси помощ за част от задачите.
"Потърсих хора, които изработват видеа за социалните мрежи, за да мога да имам повече време да мисля за бъдещия roadmap на приложението. В бъдеще бих си наел и дизайнери, както и други програмисти", разказва той.
- Може ли едно приложение да помогне на хората в страна, в която много семейства живеят от заплата до заплата и всяка покупка трябва да бъде внимателно планирана?
EuroTracker се появява в момент, когато много хора изпитват затруднения да следят личните си финанси.
Според Кадир именно при ограничени доходи яснотата върху разходите става още по-важна.
"Когато доходите са ограничени, яснотата върху разходите става още по-важна", обяснява той.
Кадир обаче е категоричен, че едно приложение не може да реши всички финансови проблеми.
"EuroTracker не може да увеличи доходите на хората и не претендира да реши този проблем", категоричен е софтуерният инженер.
Това, което може да направи, е да даде повече информация.
"Може да помогне на хората да виждат по-ясно къде отиват парите им и да вземат по-информирани решения за това, което могат да контролират", обяснява той.
Според него често именно малките ежедневни разходи остават незабелязани.
"Понякога не осъзнаваме колко се натрупват малките разходи, докато не ги видим събрани на едно място", казва Кадир.
- Създадохте EuroTracker в момент, когато много българи казват, че не знаят къде отиват парите им. Дали проблемът не е само в липсата на финансова грамотност, а и в ниските доходи и високите разходи?
Когато говори за управлението на личните финанси, Кадир не смята, че всичко се свежда единствено до финансовата грамотност.
"Проблемът е комбинация от няколко неща", смята той.
По думите му не е справедливо всички трудности да се обясняват с липса на знания, защото много хора просто разполагат с ограничени средства.
"Много хора просто имат ограничени доходи, а разходите за живот са високи. В такава среда дори човек, който планира внимателно, може да изпитва трудности", категоричен е софтуерният инженер.
Въпреки това той вярва, че ясната представа за собствените разходи остава важна.
"EuroTracker не може да реши проблема с ниските доходи, но може да помогне на човек да види реалната картина, да разпознае навиците си и да взема по-информирани решения", казва той.
За него финансовата грамотност и икономическата реалност не трябва да се противопоставят.
"И двете имат значение", категоричен е Кадир.
- Пътят на България към еврото - от решението за присъединяване до въвеждането на единната валута
Припомняме, че приемането на еврото е един от най-значимите икономически преходи в новата история на България. Зад въвеждането на единната европейска валута стои процес, започнал още с присъединяването на страната към Европейския съюз, преминал през години на икономически реформи, промени в законодателството и подготовка на институциите.
На 1 януари 2026 г. България стана част от еврозоната и въведе еврото като официална валута. С това страната се присъедини към държавите от ЕС, които споделят обща парична политика под ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ).
- Началото на пътя към еврото
Ангажиментът на България да приеме еврото произтича от членството ѝ в Европейския съюз. При присъединяването към ЕС на 1 януари 2007 г. страната поема задължение в бъдеще да стане част от еврозоната, след като изпълни необходимите икономически и правни условия. За разлика от някои държави членки, които имат договорено изключение от въвеждането на еврото, България няма постоянен отказ от участие в единната валута.
Още преди членството в ЕС България разполага с механизъм, който значително улеснява прехода към еврото - валутния борд. Той е въведен през 1997 г. след тежка икономическа и финансова криза и поставя българския лев в режим на фиксиран курс първоначално към германската марка, а след въвеждането на еврото - към единната европейска валута.
При валутния борд Българската народна банка няма традиционната възможност да провежда независима парична политика чрез промяна на основни лихвени проценти или свободно управление на обменния курс. Основната цел е запазването на стабилността на лева чрез фиксирания курс.
Този режим създава дългогодишна връзка между българската валута и еврото. Именно затова при присъединяването към механизма ERM II България запази съществуващия централен курс от 1 евро = 1,95583 лева.
- Първите официални стъпки към еврозоната
Активната фаза на подготовката за членство в еврозоната започна след години на икономическа адаптация и укрепване на финансовия сектор.
Ключов момент беше 10 юли 2020 г., когато България се присъедини към Валутния механизъм ERM II, известен като "чакалнята на еврозоната". Това е задължителен етап, през който държавите кандидатки трябва да покажат устойчивост на обменния си курс преди приемането на еврото.
Едновременно с това България се включи в тясно сътрудничество с Европейската централна банка и в Европейския банков съюз. От октомври 2020 г. ЕЦБ започна да участва в надзора върху значими български банки, като Българската народна банка запази ролята си като национален надзорен орган в рамките на общата система.
Присъединяването към ERM II и банковия съюз беше част от по-широк пакет от ангажименти за укрепване на финансовата система, подобряване на надзора и гарантиране на устойчивостта на икономиката.
- Критериите от Маастрихт - условията за приемане на еврото
За да стане част от еврозоната, всяка държава трябва да изпълни т.нар. критерии за икономическа конвергенция, заложени в Договора от Маастрихт.
Те включват:
- Ценова стабилност - инфлацията в страната трябва да бъде близка до тази в държавите с най-добри показатели за ценова стабилност.
- Стабилни публични финанси - бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт, а държавният дълг трябва да бъде под 60% от БВП или да намалява достатъчно бързо.
- Стабилен валутен курс - държавата трябва да участва в ERM II поне две години без сериозни напрежения и без едностранна промяна на обменния курс.
- Дългосрочни лихвени проценти - те трябва да бъдат близки до нивата в държавите с най-ниска инфлация.
Европейската комисия и Европейската централна банка оценяват не само отделните икономически показатели, но и дали постигнатото сближаване е устойчиво в дългосрочен план.
- Какво забави процеса
Пътят към еврото не беше линеен. В различни периоди процесът беше повлиян от икономически и политически фактори.
Един от основните фактори беше инфлацията след пандемията от COVID-19. През 2021-2022 г. много държави по света отчетоха рязко покачване на цените заради възстановяването на икономиките, нарушените вериги на доставки и увеличеното потребление.
Допълнителен натиск създаде енергийната криза след началото на войната в Украйна през 2022 г. Повишаването на цените на енергоносителите се отрази върху разходите на бизнеса и домакинствата, което повлия и върху инфлационните показатели.
Друг фактор беше политическата нестабилност в България през последните години - периоди на чести парламентарни избори и смени на правителства, които усложниха приемането на необходимите решения и подготовката на институциите.
Успоредно с институционалната подготовка се разви и обществен дебат за ползите и рисковете от смяната на валутата. Част от гражданите изразяваха опасения, че приемането на еврото може да доведе до увеличение на цените, загуба на покупателна способност или затруднения при ежедневните разплащания.
- Решението за приемане на еврото
През 2025 г. Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха своите конвергентни доклади, в които оцениха готовността на България за присъединяване към еврозоната. И двете институции заключиха, че страната изпълнява необходимите икономически и правни условия.
На 8 юли 2025 г. Съветът на Европейския съюз официално одобри присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. и определи окончателния обменен курс:
1 евро = 1,95583 лева.
Това е същият курс, който България поддържаше в рамките на валутния борд и ERM II.
- Как премина преходът от лев към евро
Преминаването към еврото беше подготвено чрез специални правила, заложени в Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Един от най-видимите елементи за гражданите беше двойното обозначаване на цените. То започна на 8 август 2025 г. и предвиждаше всички цени за потребители да бъдат изписвани едновременно в левове и евро. Този период цели хората постепенно да свикнат с новите стойности и да могат по-лесно да сравняват цените.
Превалутирането се извършва по официалния фиксиран курс, като правилата за закръгляване са определени със закон.
Примери:
- Продукт с цена 10 лева се превръща в около 5,11 евро.
- Заплата от 2000 лева става приблизително 1022,58 евро.
- Пенсия от 800 лева се равнява на около 409,03 евро.
Банковите сметки, депозитите и кредитите се превалутират автоматично в евро по фиксирания курс. Не се изисква гражданите да предприемат действия за промяна на банковите си договори.
В началния период след въвеждането на еврото левът и еврото се използват паралелно, за да се осигури плавен преход и възможност хората постепенно да преминат изцяло към новата валута.
- Опасенията за цените
Една от най-често обсъжданите теми около приемането на еврото беше рискът от поскъпване.
Опитът на други държави показва, че при смяна на валутата често има отделни случаи на закръгляване на цени нагоре, особено при малки ежедневни покупки. Затова въвеждането на еврото обикновено е съпроводено със засилен контрол и наблюдение на цените.
В България институциите предвиждат механизми за защита на потребителите, включително проверки за неправомерно увеличение на цените и информационни кампании. Европейската комисия посочва, че при прехода към еврото в България се прилага мониторинг на цените на често купувани стоки, за да се ограничи рискът от необосновано поскъпване.
Икономистите обикновено разграничават ефекта от самата смяна на валутата от общите инфлационни процеси. Цените зависят не само от валутата, но и от фактори като енергийни разходи, заплати, международни пазари и икономическа среда.
- Какво се промени след приемането на еврото
С присъединяването към еврозоната България стана част от общата парична политика на Европейската централна банка.
За гражданите това означава отпадане на необходимостта от обмяна на левове при пътуване и разплащания в държавите от еврозоната, както и по-лесно сравняване на цени и услуги в рамките на общия валутен съюз.
За бизнеса основните промени са свързани с отпадането на валутния риск при сделки с партньори от еврозоната, по-ниски разходи при трансакции и по-тясна интеграция с европейските финансови пазари.
Българската народна банка стана част от Евросистемата - системата, включваща Европейската централна банка и националните централни банки на държавите от еврозоната. Това означава, че решенията за паричната политика вече се вземат в рамките на общия механизъм на ЕЦБ.
