Б ързите кредити продължават да растат, но зад общата статистика има по-сериозен проблем - хора с ниски доходи, които трупат по няколко заема и постепенно изпадат в дългова спирала.
Това коментираха кредитните консултанти Иво Димитров и Тихомир Тошев в предаването „Твоят ден“ на NOVA NEWS. Двамата имат различен прочит на общите данни за небанковото кредитиране, но се срещат в една точка - най-рисковата част от пазара са скъпите краткосрочни заеми, които се отпускат на хора с ограничени възможности да ги изплащат.
Бум на бързите кредити: Ръст от 18% за година
Спорът започва още от числата
По данни на БНБ кредитите на небанковите дружества достигат над 4,2 млрд. евро в края на юни и растат с повече от 18% за година. Необслужваните кредити са 281,9 млн. евро, като се увеличават както на годишна, така и на тримесечна база.
Иво Димитров обръща внимание, че понятието „бързи кредити“ не присъства като отделна категория в анализите на БНБ и според него реалният им размер е значително по-малък от общата сума.
По думите му в статистиката влизат и класически потребителски кредити, включително големи компании за потребителско финансиране, затова общият ръст не трябва автоматично да се приема като ръст само на бързите заеми.
Тошев: Проблемът е високото оскъпяване
Тихомир Тошев вижда ситуацията по-критично.
Според него пазарът вече ясно се разделя между банкови потребителски кредити и заеми от небанкови институции, при които кандидатстването става много по-бързо.
КЗП установи нарушения при бързи кредити, налага глоби
Основният проблем според Тошев е високото оскъпяване. По думите му именно то води част от хората до финансова спирала, когато вземат няколко скъпи кредита от различни дружества и впоследствие не могат да ги обслужват.
Той посочва и случаи на хора с между три и седем бързи кредита, които вече изпитват сериозни затруднения с плащанията.
Защо се отпускат кредити на хора, които трудно ще ги върнат
Тук и Иво Димитров поставя най-сериозния въпрос.
Според него най-големият проблем е, че бързите кредити се ползват основно от хора с ниски доходи, които още при тегленето им са в рискова финансова позиция.
Димитров посочва, че става дума и за клиенти без доказани доходи или с лоша кредитна история. Според него още при втори или трети кредит за заемодателя може да е ясно, че човекът трудно ще може да обслужва новото задължение.
Така допълнителният заем не решава първоначалния проблем, а увеличава общото задължение.
Кога бързият кредит има смисъл
Според Тихомир Тошев този тип кредит има своето място, когато човек има нужда спешно от малка сума и може да я върне в кратък срок.
При по-големи суми обаче той вече не го вижда като решение на финансов проблем.
По думите му при суми над 1000 евро бързият кредит не решава затруднението, а може да го задълбочи, особено ако след него се тегли втори или трети заем.
Българите трупат спестявания, но заемите растат още по-бързо
Има и спор как трябва да изглежда регулацията
Тошев посочва новата европейска директива за потребителското кредитиране и законопроект в България, който според него трябва да помогне за по-добро регулиране на сектора.
Димитров прави разграничение и смята, че проектът не решава конкретно проблема с най-рисковите бързи кредити, за които става дума в разговора.
И при двамата обаче основният проблем остава един и същ - кредитирането на хора, които вече са силно задлъжнели и трудно могат да поемат още едно задължение.
Ръстът на небанковото кредитиране сам по себе си показва само размера на пазара. По-важният сигнал е каква част от тези заеми попадат при хора, които ги използват не за еднократен разход, а за покриване на предишни задължения. Именно там рискът от дългова спирала става най-голям.
