Б ългария е на първо място в Европейския съюз по ръст на почасовите разходи за заплати и възнаграждения през второто тримесечие на 2026 г., показват публикуваните днес данни на Евростат.
На годишна база увеличението у нас е 9,9%. След България се нареждат Литва с 9,6% и Хърватия с 8,9%. Най-слаб ръст е отчетен в Люксембург и Румъния - по 1,8%, следвани от Франция и Италия с по 2,1%.
Така темпът на увеличение в България е повече от три пъти над средния за ЕС.
Разходите за труд също растат с 9,9%
Общите почасови разходи за труд в България са се увеличили с 9,9% спрямо същото тримесечие на предходната година.
В тях влизат както заплатите и възнагражденията, така и разходите извън тях, основно социалните вноски за сметка на работодателя. При България именно тези разходи извън заплатите са нараснали с 10%, докато компонентът „заплати и възнаграждения“ е нагоре с 9,9%.
За сравнение, общите почасови разходи за труд в ЕС се увеличават с 3,2%, а в еврозоната - с 3,1%.
И в ЕС, и при заплатите и при разходите извън тях увеличението е по 3,2%. В еврозоната почасовите разходи за заплати се повишават с 3%, а останалите разходи за труд - с 3,2%.
Строителството води по ръст
По икономически дейности най-силно увеличение на почасовите разходи за труд в Европейския съюз има в строителството - 3,9%.
В услугите ръстът е 3,1%, а в индустрията - 3%.
При т.нар. основна бизнес икономика почасовите разходи се увеличават с 3,1%, докато при дейностите извън нея ръстът е 3,3%.
В еврозоната строителството също е секторът с най-силно увеличение - 3,9%. Следват услугите с 3% и индустрията с 2,9%.
Заплатите растат, но инфлацията ги обезсмисля
Най-силен ръст при имотите и услугите
Ако се гледат отделните икономически дейности в ЕС, най-силно са нараснали почасовите разходи за заплати в сектора на операциите с недвижими имоти - с 5,7%.
Следват „Други дейности“ с 5,1% и административните и спомагателните дейности с 4,8%.
На другия полюс е добивната промишленост, където увеличението е едва 1,5%. При културата, спорта и развлеченията ръстът е 1,7%, а при професионалните, научните и техническите дейности е отчетено понижение от 0,4%.
При разходите извън заплатите най-силното увеличение в ЕС е при „Други дейности“ - 5,7%, следвани от операциите с недвижими имоти с 4,9% и административните и спомагателните дейности с 4,8%.
България е далеч пред средното за ЕС
Данните показват отчетлива разлика между България и общата картина в Европейския съюз.
Докато средният ръст на почасовите заплати в ЕС е 3,2%, в България той е 9,9%. При общите разходи за труд съотношението е същото - 9,9% у нас срещу 3,2% средно в ЕС.
Това поставя България начело по темп на увеличение, но самият показател не показва колко евро на час получава един служител. Евростат измерва промяната спрямо същия период на предходната година, а не абсолютното равнище на заплатите.
Какво точно измерва Евростат
Индексът на разходите за труд проследява как се променя цената на труда за работодателите на един отработен час.
Показателят е номинален, тоест не е коригиран спрямо инфлацията. Изчислява се като разходите за труд се разделят на броя отработени часове. Затова върху резултата влияят едновременно както промените в заплащането, така и промените в отработеното време.
Средната заплата в България достигна 1444 евро
В компонента „заплати и възнаграждения“ влизат не само основните заплати, но и бонуси, надбавки и други плащания на работодателя към служителя. Разходите извън заплатите включват основно социалните осигуровки за сметка на работодателя и други свързани с труда плащания. Затова ръстът от 9,9% не означава автоматично, че заплатата на всеки работещ в България е нараснала точно с толкова. Той показва общото изменение на почасовите разходи за възнаграждения в икономиката.
Евростат уточнява още, че данните за индекса могат да бъдат ревизирани, особено за последните тримесечия, когато постъпи нова статистическа информация.
