Всеки трети българин използва изкуствен интелект поне няколко пъти седмично, но 75% виждат в него заплаха за работните места. 76% очакват AI да промени съществено живота и работата им през следващите пет години. Това показва проучване на изследователски център „Тренд“, възложено от AI EXPO BULGARIA 2026.
Изследването е проведено между 12 и 18 октомври 2026 г. сред 1002 души на възраст над 18 години чрез преки интервюта „лице в лице“. Максимално допустимата стохастична грешка е ±3,1%.
Колко често българите ползват AI
Според проучването 10% от анкетираните използват инструменти като ChatGPT, Gemini и Copilot всеки ден, а други 23% – няколко пъти седмично. Още 14% ги ползват няколко пъти месечно, а 15% – по-рядко. 28% заявяват, че никога не са използвали подобни инструменти.
AI в телефона, но лекарят има тежката дума: Как дигиталните инструменти променят грижата за здравето
Потенциалът за по-широко навлизане остава значителен. 56% от българите са готови да използват изкуствен интелект в бъдеще, ако той улеснява ежедневието им или е необходим за работата им. На противоположното мнение са 34%.
Повече рискове или повече ползи
76% от респондентите вярват, че изкуственият интелект ще промени съществено живота и работата през следващите пет години, а едва 11% не очакват подобна промяна.
Нагласите към технологията обаче остават противоречиви. 32% смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи, а също толкова очакват положителните и отрицателните ефекти да бъдат приблизително равни. Само 23% вярват, че ползите ще надделеят.
Най-големият страх: загубата на работа
Най-сериозните притеснения са свързани с бъдещето на труда. 44% посочват загубата на работни места като едно от най-големите си опасения от навлизането на изкуствения интелект.
И младите започнаха да се притесняват от възхода на AI
На директния въпрос дали AI е заплаха за заетостта през следващите пет години 75% отговарят положително. От тях 42% смятат, че рискът засяга основно определени професии и дейности, а 33% виждат сериозна заплаха за голяма част от работните места.
Сред останалите водещи притеснения са:
- разпространението на фалшива информация и манипулации – 24%;
- злоупотребата с лични данни – 17%;
- загубата на човешки контрол върху важни решения – 15%.
Парите и здравето – не на машината
Готовността да се използва изкуствен интелект не означава автоматично доверие в решения, взети изцяло от него, показва проучването.
Най-високо е доверието при юридически съвети и правна помощ – 51% биха се доверили напълно или по-скоро на AI система.
При здраве, финанси и сигурност нагласите са далеч по-предпазливи:
- 62% не биха поверили управлението на личните си спестявания и инвестиции на изкуствен интелект;
- 56% не биха му се доверили за поставяне на медицинска диагноза и назначаване на лечение;
- 66% не биха се качили в автомобил без човек шофьор – най-силното недоверие в проучването.
Мнозинството иска регулация
Контролът върху развитието на изкуствения интелект е сред темите с най-широка обществена подкрепа.
37% предпочитат умерена държавна регулация, насочена основно към най-рисковите приложения. Други 36% настояват за строг контрол и ограничения, дори ако това забави технологичния прогрес, а 13% подкрепят забрана на определени видове изкуствен интелект. Едва 6% смятат, че трябва да се даде максимална свобода за иновации без съществени ограничения.
Какво показват европейските данни
Данните на Евростат, събрани с различна методика, показват по-ниски нива на използване в България спрямо ЕС. През 2025 г. 22,5% от българите на възраст между 16 и 74 години са използвали инструменти с генеративен изкуствен интелект – един от най-ниските дялове в Европейския съюз, при средно 32,7% за ЕС. Сред младите хора между 16 и 24 години делът у нас е 50%, при 63,8% средно за Съюза.