Предлаганото от правителството увеличение на ваучерите за храна до 200 евро на служител месечно е положителна мярка, която ще запази покупателната стойност на социалната придобивка. Това коментира за БТА Вероника Йорданова-Недкова, член на Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България.
Предложението е част от промените, които кабинетът възнамерява да направи в бюджета за 2027 г. Таванът в момента е 102,26 евро (равностойността на 200 лв.) на работник месечно. Предвижда се да бъде увеличена и годишната квота за електронни ваучери за храна от 818 млн. евро на 1,5 млрд. евро.
Ваучери за храна до 200 евро, но със 7% данък: Какво предлагат и колко ще губи служителят
От дъното до нивата на Белгия и Португалия
Йорданова-Недкова определи промяната като дългоочаквана. По думите й последното увеличение е било през 2022 г., оттогава цените на хранителните стоки са се повишили с над 50%, а минималната работна заплата – с близо 70%.
„С досегашната стойност от 102 евро ние бяхме на дъното, а сега се изкачваме на нива, близки до тези в държави като Белгия и Португалия“, обясни тя.
Проучване на асоциацията от миналата година сред работодатели показва, че по-голямата част от тях искат да се увеличи необлагаемата стойност, а придобивката остава една от най-търсените от служителите.
Данък за първи път
За първи път от съществуването на придобивката се предвижда данък от 7%. Финансовият министър Гълъб Донев обясни, че той ще се прилага над сегашното равнище от 102 евро. По изчисления на финансовото министерство така един работник ще получава на практика максимум 186 евро, а не 200. Освобождаването от осигурителни вноски се запазва.
Нови правила за бизнеса, облагат ваучерите за храна
Според операторите България ще бъде една от малкото държави в ЕС с такъв налог – в момента така е например в Румъния. В някои държави има облагане, ако се надвиши дневен лимит от порядъка на 8–12 евро.
„Като асоциация сме на мнение, че трябва да се запази социалната придобивка като такава и въвеждането на данък трябва да бъде много внимателно прецизирано като механизъм, за да не даде отражение и върху покупателната способност, и върху смисъла на самия инструмент“, каза Йорданова-Недкова.
Попитана за намерението на председателя на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова да сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за влиянието на ваучерите върху цените, Йорданова-Недкова посочи, че такава проверка вече е правена преди около година. Тогава КЗК е изследвала въздействието от дигитализацията на ваучерите и не е установила влияние.
Операторите напомнят, че участието на търговците е напълно доброволно, а след дигитализацията отчитат ръст на малките и средните търговци в системата. При ваучерите на хартия е имало разходи за администриране и транспорт, а изплащането от операторите е отнемало около две седмици, което за търговците е означавало задържан оборот. С дигитализацията разходите значително са намалели, а изплащането е сравнимо с това при банковите карти, обясни тя.
Бизнесът предлага друг данък за ваучерите и оспорва свръхпечалбата
По отношение на цитираните от Манолова такси на операторите до 6% Йорданова-Недкова подчерта, че трябва да се прави разлика между процента за ваучера като платежен инструмент и процента по договора между търговеца и оператора. По думите й цитираният процент е доста висок и със сигурност такива не се удържат.
Асоциацията е готова да предостави данни, ако бъдат поискани от контролния орган, и смята, че изводите ще са същите като в производството от миналата година.
