„Топлофикация София“ е една от ключовите общински теми, но досега нито едно правителство и нито едно ръководство на Столичната община не са водили открит и честен разговор за нея с гражданите. Това написа в профила си във Фейсбук общинският съветник от София Ваня Григорова.
По думите ѝ темата става актуална едва когато застудее, а за нея трябва да се мисли предварително.
Тръбите не са сменяни от десетилетия
Според Григорова мащабно и цялостно обновяване на топлопреносната мрежа не е правено от десетилетия, защото никой не е мислил за инвестиции. По тези тръби тече гореща вода, обработена с химикали, посочва тя.
Най-тежък е проблемът в обхвата на ТЕЦ „София-изток“, където по думите ѝ изтичат по 900 тона вода на час. По цялата мрежа загубите достигат около 1100 тона на час, което според общинския съветник се равнява на около 70 млн. евро годишно.
Григорова уточнява, че загубите на „Топлофикация София“ са 22–23% от цялата произведена енергия. Тя определя това като един от най-ниските показатели в страната, тъй като при други топлофикации загубите стигат 40–50%. Столичното дружество поддържа трасе от 2000 км и обслужва над 460 000 абонати – повече от която и да е друга топлофикация в България.
Състоянието на мрежата тя описва така: „Служителите поправят спукана тръба, пускат водата и от налягането тя се пука няколко метра по-надолу. Наливаме от пусто в празно.“
913 млн. евро към „Булгаргаз“ и 402 млн. евро към БЕХ
Според общинския съветник задълженията на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ нарастват рязко през 2022 г., когато правителството на ПП-ДБ решава България да спре да купува руски газ. По-скъпият газ не е бил прехвърлен в цените за потребителите, което Григорова определя като правилно решение. Дружеството обаче не е получило компенсация и загубите са останали за него.
В „Младост” 1 излязоха на протест за топла вода
Тя твърди още, че „Булгаргаз“ и БЕХ начисляват лихви върху задълженията на топлофикацията с процент, който по думите ѝ е близък до лихвите при бързите кредити.
Григорова отправя критики и към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Според нея регулаторът всяка година отказва да признае разходи за десетки милиони – не защото не са направени, а защото признаването им би означавало по-висока цена за домакинствата. Никое правителство и никое ръководство на общината не иска да предизвика социално недоволство, смята тя.
Така, по думите ѝ, се стига до 913 млн. евро задължения към „Булгаргаз“ и 402 млн. евро към БЕХ.
Срещу одит от Световната банка и концесия
Общинският съветник коментира и намерението на кмета Васил Терзиев да предложи нов одит на дружеството от Световната банка. Григорова определя организацията като институция, насочена към приватизация и концесиониране на публична собственост, и твърди, че по думите на самия Терзиев одитът ще бъде прелюдия към концесия.
Ако цената не се вдига, някой трябва да компенсира
Григорова определя като добра новина обещанието на правителството да не увеличава цената на парното, предвид свиването на доходите на хората. Разходите на „Топлофикация София“ обаче не могат да бъдат ограничени с разпореждане, тъй като цените на газа са пазарни, посочва тя.
По думите ѝ, щом цената няма да се вдига, държавата трябва да компенсира дружеството, защото то изпълнява социална политика. В противен случай то съзнателно ще бъде „загробвано“, смята общинският съветник.
„София не може без „Топлофикация“
Григорова предупреждава, че ако 460 000 абонати преминат на отопление с печки, заради географското разположение на града въздухът в столицата ще стане непоносим. Ако пък се отопляват с климатици, електрическата мрежа няма да издържи натоварването. Тя добавя, че след либерализацията на цената на тока за домакинствата хората трудно ще могат да си позволят дори осветлението.
Четирите мерки, които предлага
Общинският съветник очертава какво според нея трябва да се направи:
- Мащабни инвестиции в обновяване на мрежата. По думите ѝ това може да стане сравнително бързо – за 4–5 години.
- Признаване на разходите на дружеството от КЕВР.
- Компенсиране на загубите, натрупани заради социалните функции на топлофикацията. Големи бизнеси като „Бизнес парк София“ биха могли да плащат парното на пазарни цени, а защитените цени да останат само за малкия бизнес, публичните и жилищните сгради.
- Премахване на топлинните счетоводители, които тя определя като „паразитни“.
Григорова завършва с аргумента, че в София живеят над 1,5 млн. души, а топлофикацията е необходимост не само за столицата, но и за цялата страна.
