До края на седмицата се очаква спешна среща между работодатели, синдикати и министър-председателя Румен Радев заради растящите цени на електроенергията. Това съобщи в Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров, предаде БТА.
На срещата ще участват и вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев и министърът на енергетиката Ива Петрова. Тя е поискана с отворено писмо от петте национално представителни организации на работодателите и работниците – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), КНСБ и КТ „Подкрепа“.
+126% от юни до октомври
Според организациите ситуацията на пазара на електроенергия вече засяга едновременно устойчивостта на предприятията, заетостта и доходите на работещите и жизненото равнище на домакинствата.
В писмото се цитират данни, според които от юни до октомври цената на тока се е увеличила с около 126%, а спрямо октомври 2025 г. – с около 82%.
Електроенергията е ключов разход за промишлеността, преработвателния сектор, хранителната индустрия, транспорта, търговията и услугите. Предприятията, които формират по-голямата част от бизнеса и заетостта, нямат нито финансов буфер, нито преговорна позиция, за да поемат такъв шок за дълго, посочват работодателите и синдикатите.
Отложените компенсации – „принудително кредитиране на държавата“
Двата режима за компенсации – за небитовите крайни потребители и за енергоемките потребители, се изплащат със закъснение точно когато са най-необходими, пишат организациите. Според тях отлагането означава, че предприятията принудително кредитират държавата. Затова те искат механизмът да бъде преразгледан и настояват за предвидими и работещи компенсации вместо отложено плащане.
КНСБ: 5% ръст на заплатите е далеч под инфлацията – трябват поне 10%
Като рискове организациите посочват:
- намаляване или спиране на производство, особено в енергоемките и конкурентно чувствителни сектори;
- съкращения, непълно работно време и забавени заплати;
- невъзможност да се изпълняват дългосрочни договори с фиксирани цени;
- поскъпване на стоките и услугите, което ще засегне всички потребители и ще подхрани инфлацията;
- спрени инвестиции и закриване на предприятия, особено малки и средни.
Културните институции остават без компенсации
Димитров подчерта, че високите цени засягат и небитови потребители с обществено значими функции, включително културни институции. Те не са обхванати от специалния механизъм за компенсиране до цената за битовите клиенти. За тях навременната подкрепа е необходима, за да запазят дейността си и достъпа на хората до културни услуги, се посочва в писмото.
Какво искат бизнесът и синдикатите
Организациите настояват:
- да бъдат обсъдени рамката за енергоемките предприятия и програмата за подпомагане на останалите небитови потребители;
- „Булгаргаз“ да прекрати различното ценообразуване – регулирани цени за топлофикациите и газоразпределителните дружества и пазарни цени за енергоемките предприятия в рамките на договорените количества за 2026 и 2027 г., докато цените са екстремни;
- Министерството на енергетиката и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да представят публично икономическата обосновка за връщането към еднократно плащане – наличния ресурс на фонда, прогнозните разходи при различни ценови сценарии, източниците на финансиране и очаквания процент на компенсиране;
- да се проучи допълнително финансиране за фонда, включително чрез държавна гаранция или мостово финансиране, за да не се стигне до недофинансиране;
- да се създаде постоянна работна група с министерствата на енергетиката и финансите, работодателите и синдикатите, която всеки месец да следи цените и да предлага корекции по програмата;
- всяка бъдеща промяна в параметрите на програмата да се обсъжда предварително и спешно със социалните партньори, включително в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
В писмото се посочва, че остава малко време, за да бъдат предотвратени по-сериозни последици през зимата.
Синдикатите след срещата с Донев: Няма споразумение, но 5% ръст на заплатите може да станат повече
КНСБ иска 10% по-високи заплати в администрацията
Димитров очаква до края на седмицата Министерският съвет да приеме бюджета за 2027 г. „Искаме в бюджета да видим поне 10 на сто увеличение на заплатите в администрацията“, заяви той.
По думите му в момента се водят разговори с Министерството на финансите за около 200–250 млн. евро допълнителни приходи. С тях заплатите могат да се увеличат с 10%, а не с 5%, както е заложено засега, а минималната работна заплата да стане 690 евро.
КНСБ подкрепя изцяло предложението на правителството за допълнителни данъчни приходи от близо 2 млрд. евро от четири-пет мерки, обсъдени на последния Тристранен съвет, каза Димитров.
Синдикалният лидер смята, че брутният вътрешен продукт за следващата година е подценен, тъй като НСИ всяка година преизчислява БВП нагоре. Тъй като общите данъчни приходи са 40% от БВП, там има допълнителен ресурс от около 1 млрд. евро, смята той.
Димитров вижда знаци, че правителството мисли в тази посока. „Не че с 10 процента ръст на заплатите ще станат много по-богати, но поне ще догоним инфлацията“, каза той.
Инфлацията на малката кошница наближава 9%
КНСБ следи цените на малката потребителска кошница от юни 2025 г. Наблюдението обхваща 20 стоки от първа необходимост и бензин А95 в 600 търговски обекта в 81 общини.
По изчисленията на синдиката инфлацията на кошницата наближава 9%, а до края на годината вероятно ще стигне 10%. Според Димитров държавата е „изтървала“ цените, които са се повишили през последните месеци.
Добави ни в предпочитани източници в Google
