Европейският парламент подкрепи категорично кампанията на синдикатите за задължително законодателство на ЕС относно психосоциалните рискове на работното място. Според профсъюзите това е мярка, необходима за предотвратяване на хиляди случаи на заболявания и смърт.
На пленарно гласуване на 6 октомври евродепутатите подкрепиха законодателен доклад на Естел Кьолеманс. Той призовава Европейската комисия да предприеме действия по отношение на свързаните с работата психосоциални рискове, стреса и психичното здраве на работното място.
Капанът на „невидимия труд“: Защо жените са на ръба на силите си
Гласуването идва в ключов момент – Комисията в момента подготвя мерки срещу психосоциалните рискове като част от предстоящия Закон за качествените работни места.
Цената на стреса в цифри
В становището си по проведената консултация Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) заяви, че единствено задължителното законодателство би било адекватен отговор на мащаба на проблема. Тя посочва следните данни:
- стресът на работното място е причина за над 10 000 смъртни случая годишно в ЕС и Обединеното кралство;
- той стои зад над 40% от всички случаи на депресия;
- по-малко от 40% от работните места в ЕС имат планове за действие за предотвратяване на психосоциални рискове;
- европейската икономика губи 620 млрд. евро годишно заради свързана с работата депресия;
- за 9 от 10 компании действията в областта на здравето и безопасността са мотивирани от законово задължение.
ЕКП: Стресът и прегарянето не са лични слабости
„Стресът и прегарянето не са лични слабости“, заяви генералният секретар на ЕКП Естер Линч. По думите ѝ те са резултат от непрестанен натиск, непосилни цели, управление чрез страх и несигурни условия на труд, утежнени от очакването за постоянна наличност и от алгоритми, които следят всяко движение.
Над 16 млн. европейци работят, но живеят в бедност
Линч посочи, че законът ясно защитава работниците от опасни машини и токсични химикали, и настоя той да ги защитава и от опасни начини на организация на труда. Тъй като девет от всеки десет компании предприемат мерки за здравето и безопасността, защото законът го изисква, доброволните насоки са се оказали неефективни, обясни тя.
Според нея топката вече е в полето на Комисията, а Законът за качествените работни места трябва да включва директива относно психосоциалните рискове. Всичко по-малко от това би било предателство спрямо работниците, чието здраве плаща цената, заяви Линч.
Тревожни сигнали от здравеопазването
Генералният секретар на Европейската федерация на синдикатите от обществените услуги (EPSU) Ян Вилем Гудриан подчерта, че психосоциалните рискове могат да бъдат предотвратени. Хроничният недостиг на персонал, прекомерното натоварване, дългото работно време и насилието на работното място не са неизбежна част от работата в обществената служба, а организационни рискове, за чието предотвратяване отговарят работодателите и правителствата, посочи той.
По думите му проблемът е особено спешен в здравеопазването и социалните грижи. Последните данни на Световната здравна организация показват, че около един на всеки трима лекари и медицински сестри съобщава за симптоми на депресия или тревожност, а един на всеки десет – за пасивни суицидни мисли.
Гудриан смята, че Европа е изправена пред извънредна ситуация в обществените услуги, като сериозният недостиг на кадри натоварва все повече работниците. Обвързващите правила на ЕС са ключови, за да се прекъсне този кръг и да се помогне на здравните и социалните услуги да наемат и задържат нужните им хора, заяви той.
„Болните работници не могат да спасят индустрията“
От Eurocadres приветстваха факта, че Европейският парламент за пореден път призовава Комисията да действа. Генералният секретар на организацията Найла Глез посочи, че след години на безрезултатни отговори от Брюксел психосоциалните рискове вече са широко разпространени на над 80% от работните места, а нивата на прегаряне и отсъствията по болест са изключително високи.
За Комисия, съсредоточена върху конкурентоспособността, би било разумно да признае, че болните работници не могат да спасят индустрията, заяви Глез. Тя настоя за спешна директива относно психосоциалните рискове – искане, което според нея вече идва не само от синдикатите и експертите, но и от избраните представители на европейските граждани.
