От 1 май Германия отваря напълно трудовия си пазар за източноевропейците, влезли в Европейския съюз през 2004 г. Страховете на германците от дъмпинг на заплатите в страната нарастват. Основателни ли са тревогите им?
Отваряйки пазара си на труда, Германия изпълнява всъщност едно основно право на гражданите в ЕС - свободното придвижване на работна ръка. Става дума най-вече за ниско квалифицирани работници. В резултат на предишни решения на германското правителство, от няколко години пазарът на труда е отворен за специалисти с висше образование, включително и за граждани на България и Румъния.
Притокът на нискоквалифицирани работници от чужбина обаче поражда не от вчера опасения от дъмпинг на работната заплата. Реални ли са те? Факт е, че източноевропейците са готови да работят срещу далеч по-ниско от обичайното в страната заплащане. "Германците няма от какво да се страхуват", заяви наскоро говорителка на министерството на труда.
По 100 хил. източноевропейци годишно?
От 2004 г. до 2007 г. във Федералната република са дошли на работа едва 116 хил. души от централноевропейските страни. Това няма да се промени значително от 1 май тази година, казват експертите от германското министерство на труда.
Точно обратното - притокът на
източноевропейци ще намали недостига на работна ръка. В това е убеден Съюзът на
работодателите в Германия, който все пак препоръчва контролиран достъп на
източноевропейците до местния пазар на труда.
Ръководителят на Института за пазара на труда Йоахим Мьолер препоръчва дори целенасочено привличане и квалифициране на източноевропейци. "Не бива да си правим илюзии, че към нас ще се засили цяло ято квалифицирани работници и инженери", предупреждава Мьолер.
Според него най-вероятно в
Германия ще пристигат около 100 хил. източноевропейци годишно. Тази цифра
обаче няма да има почти никакво влияние върху пазара на труда.
"Опасността, според нас, е не в свободното придвижване на работна ръка, а
в свободното предлагане на услуги", обяснява Йоахим Мюлер.
Причината: източноевропейски работодатели имат правото да изпращат свои работници в Германия, плащайки им значително по-малко от обичайното в страната. Това би могло да окаже натиск върху работните заплати в някои браншове в Германия.
За да няма работещи за по 3 евро на час...
Според европейското право
трудов договор, сключен в друга страна от ЕС, е също толкова валиден както и
всеки германски трудов договор. А това означава например, че литовска фирма,
която плаща на работниците си по 3 евро на час, може да ги изпрати на работа в
Германия при същите условия.
Ето защо германските синдикати настояват за въвеждане на минимална работна заплата, която да важи както за германските, така и за чуждите работници. Впрочем на подобно мнение е и съюзът на работодателите в Германия.
В правителството обаче все още няма единно мнение по въпроса. Надеждите са, че минималната работна заплата все пак ще бъде въведена в поне някои браншове и по отношение на хората с краткосрочни договори.
Великобритания например е натрупала достатъчно опит в това отношение. Тя отвори пазара си на труда още през 2004 г. В страната обаче има минимална работна заплата за всички браншове. За периода от 2004 г. до 2007 г. броят на източноевроепйците във Великобритания се е увеличил от 12 хил. на над 600 хил.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
