Защо поскъпват лекарствата?

Липса на глобална визия в лекарствената политика, непоследователност и хаотичност в нормативната уредба, която "догонва" неблагоприятните последици от промените, са сред причините, довели до поскъпването на медикаментите у нас.

Това e констатирала временната парламентарна комисия, която проучва причините за повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от НЗОК и/или републиканския бюджет.

Поради липса на парламентарно време представянето на доклада в пленарната зала ще продължи и другата седмица.

Законодателството в областта на ценообразуването и реимбурсирането е обект на чести, фрагментирани промени не само от настоящото правителство, но и от редица предходни, пише в изводите на депутатите.

Според анализа вертикалните и хоризонтални несъответствия в различните компоненти на нормативната уредба в областта на финансирането на лекарствените продукти са причина за дестабилизиране на фармацевтичния пазар.

Резултатите - от една страна увеличение на цените, особено в един много чувствителен сектор на здравеопазването - онкологията, от друга - липса на животоспасяващи лекарствени продукти, които влизат в терапевтични схеми за злокачествени заболявания.

Причината за рязкото повишаване на цените на някои лекарствени продукти, които се заплащат с публичен ресурс, е че при прехвърлянето НЗОК не разполага със подзаконова база за договаряне на отстъпки с компаниите, регистрира временната комисия Депутатите препоръчват да бъдат създадени ясни правила за провеждане на търгове за лекарствени продукти в лечебните заведения.

Настоящите са съобразени със Закона за обществените поръчки, но не и със спецификата на лекарствата, като стока, посочва комисията и подчертава нуждата от от нови държавни структури, които имат предмет на дейност ценообразуване, обвързано с прозрачни законодателни правила. Обект на анализ в настоящия доклад са 110 лекарствени продукта, за които са подадени данни от 23 лечебните заведения, информация не са представили 9 болници.

От тези 110 продукта има лекарства, които са поръчани само от една или две болници. По данни на лечебните заведения и на здравното министерство (МЗ) общата стойност на договорените по търговете лекарства е 108 358 919,40 лв., докато през 2010 г. МЗ е договорило лекарства на стойност 100 781 080,35 лв. Увеличението е резултат на естествената пазарна динамика и договорирането на повече лекарства за подобряване достъпа на повече пациенти до лекарствена терапия, отбелязва комисията.

Анализът показва също , че нестабилността на законодателството, в т.ч. несъвършенствата на нормативната регулация, създават непредсказуема бизнес среда и дори "набиране на скорост" на сивите икономически практики.

Откъслечните промени, обект на анализ в настоящия доклад, нарушават крехкия баланс в системата и създават възможност за манипулации на пазара. Временната комисия оценява като положителна стъпка промяната в системата за финансиране на лекарствените продукти, независимо от неадекватния процес на осъществяването й.

Необходимо е създаденият механизъм на регулация на цените на лекарствените продукти и финансирането им от обществените институции да бъде оставен да действа за един по-продължителен период от време и да се съпровожда от постоянен анализ на пазарните резултати.

Осем месеца след прехвърлянето на лекарствените продукти към НЗОК се създава правна възможност за договаряне на отстъпки с неясни, неаргументирани и неефективни допълнителни условия за провеждане на договарянето.

От една страна е налице забавяне при изготвянето на подзаконовия нормативен акт, който предоставя възможност за провеждане на преговори с притежателите на разрешения за употреба, а от друга - НЗОК заплаща стойността на лекарствените продукти, определена от Комисията по цени и реимбурсиране, което не постига намаляване на публичния ресурс, предвид относимостта на нормата, регламентираща договарянето на отстъпки, към незначителна група лекарствени продукти.

Неясен остава механизмът на своевременно информиране на участниците в разпространението на лекарства , е записано още в доклада. В него се припомня, че февруари до декември 2011 г. е отчетено намаляване на цените на 190 лекарствени продукта, включени в позитивния списък (ПЛС).

За същия период е регистрирано повишаване на цените на 8 продукта, като увеличението на цените е съобразено с отчетения инфлационен индекс и е в рамките от 2,48% до 6,74%. Комисията по цени и реимбурсиране е взела служебно решение за намаляване стойността 488 или над 51 на сто от проверените лекарствените продукти.

В доклада се посочва, че държавата регулира цените на лекарствата, включвани в ПЛС и заплащани с публични средства, в съответствие с най-ниската цена на производител, договорена с обществените здравноосигурителните фондове в осем държави членки (Румъния, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Гърция, Португалия и Испания).Когато продуктът не се маркетира на пазара в тези страни, цената се регулира в съответствие с най-ниската цена на производител в Белгия, Франция, Полша, Латвия и Словакия.

Синята коалиция (СК) настоява за парламентарен дебат за здравната политика с участието на премиера

Бойко Борисов, който според, Закона за здравето, пряко отговаря за нея в страната. Ще внесем такова предложение като точка първа от програмата за следващата седмица, каза Ваньо Шарков, който представи декларацията на сините.

По думите му отказът от парламентарен дебат означава, че правителството абдикира от своите задължения и е знак за безпомощност и безотговорност. Според данните на Евростат от август 2012 г. България е единствената държава в ЕС, в която средствата за здраве, като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), са намалени през периода 2002 г. - 2010 г. от 5,3 на сто на 4,5 процента, посочи Шарков.

НЗОК е одържавена и политически подчинена структура, се посочва в декларацията. Липсва удовлетвореност от качеството на здравеопазване сред пациентите, както и сред лекарите и медицинските сестри, коментират от СК.

Финансовият ресурс за здравеопазване не отговаря на пакета здравни услуги, които трябва да осигури. Сред констатациите, които изнасят сините, е продължаващата тенденция всяка година над 500 лекари да напускат страната.

Държавата е тотално абдикирало от общинското здравеопазване, закриват се и фалират общински лечебни заведения, дълговете на болниците са над 360 млн. лева, заради пълното отсъствие на реформи в болничната помощ, каза Шарков.

За следващата година средствата в бюджета за здравеопазване са 4,1% от БВП, каза Шарков и попита къде са 350 млн. лева, с които трябва да се увеличат вноските за децата, които държавата прави.

Според него това означава, че ще има предложение за отмяна на текста от закона, предвиждащ от началото на 2013 г. здравната вноска за децата да е 8%.