Българският отговор на кризата е адекватен в сравнение с повечето държави от региона.
Това е един от изводите на нов доклад на Световната банка за кризата със заетостта в източна Европа и централна Азия.
"Световната икономическа криза наистина се отрази много силно на домакинствата в Европа и Централна Азия. Увеличи се безработицата, а разходите за образование и здравеопазване трябваше да бъдат намалени", припомнят авторите.
Според доклада много българи са изпитали на гърба си ефектите от кризата, но българската система за социално подпомагане се е справила по-добре от тези в много други страни.
Системите за обезщетения при безработица сработиха много добре, в съчетание с активните мерки на пазара на труда, пише още в документа, цитиран от пресцентъра на
представителството на СБ в София.
Въпреки че кризата създаде много трудности на българите, страната като цяло успя да се предпази от най-тежките ефекти, засегнали други страни, заяви Йеско Хенкел, секторен мениджър "Човешко развитие" в регион Европа и Централна Азия на Световната банка и един от авторите на доклада.
Изследването се базира на социологически изследвания и официални данни в периода 2009 – февруари 2010 г.
Авторите се фокусират върху данни, взети в момент на най-тежкото проявление на кризата. Отражението й върху пазара на труда в целия регион беше много голямо.
Регистрираната безработица в 27 източно-европейски и централно-азиатски страни нарасна от 9,4 на 12,2 милиона души между декември 2008 и декември 2009 г.
В Русия, Турция и Украйна безработицата нарасна с около 39% между 2008 и 2009 г.
Безработицата сред младите също се увеличи чувствително, като в някои страни до една трета от младите хора не успяваха да си намерят работа.
В същото време работещите, които запазиха работните си места, получаваха по-ниски възнаграждения в следствие на намалени надници или намалено работно време.
Тези въздействия бяха почувствани най-силно сред най-бедните домакинства, които не притежават спестявания, за да смекчат ефекта от кризата.
В България изследването обръща особено внимание на събиране на данни за най-уязвимите социални групи. В отговор на кризата правителствата използваха различни инструменти.
България беше сред страните, чиито системи за социално подпомагане стигнаха до максимален брой хора.
Системата за обезщетения при безработица в страната също помогна за смекчаване на най-тежките ефекти от кризата.
"За всички страни от Европа и Централна Азия справянето с кризата се оказа нелека задача", заяви Маркус Репник, постоянен представител на Световната банка в България.
"Кризата се усети най-силно в България през 2009 г., когато 28% от анкетираните домакинства заявяват, че са засегнати от нея. Две изследвания след този период обаче показват, че според анкетираните домакинства има подобрение на ситуацията.
В крайна сметка разумната фискална политика на България създава добри условия за възстановяване на растежа и подобряване на жизнения стандарт на българите", коментира Репник.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!