Държавата трябва да потърси причините, поради които хората продължават да работят и след пенсионирането си, вместо да ги представя като проблем за бюджета. Това заяви пред БНР Илия Кузманов от Синдиката на служителите в МВР.
Коментарът му е по повод данни на Фискалния съвет, според които в Министерството на вътрешните работи има около 11 000 служители, придобили право на пенсия, които продължават да работят. Сред обсъжданите от съвета възможности е и повишаване на възрастта за пенсиониране в сектор „Сигурност“.
Идва ли краят на голяма привилегия за държавните служители от август?
„По-скоро държавата трябва да си зададе въпроса защо се налага тези хора да продължават да работят след пенсиониране, тъй като очевидно доходът за тяхното оцеляване не е достатъчен“, коментира Кузманов.
Колко са работещите пенсионери
Според синдикалиста служителите от сектор „Сигурност“, които работят след пенсионирането си, представляват малка част от всички работещи пенсионери и не могат да бъдат определени като основна причина за дефицита в пенсионната система.
Той посочи число от около 200 000 работещи пенсионери, но последните официални данни на Националния осигурителен институт показват по-широк обхват. От НОИ съобщиха, че от 1 април служебно се преизчисляват пенсиите на повече от 355 000 пенсионери, които са придобили допълнителен осигурителен стаж след пенсионирането си.
„Мислите ли, че тази цифра е проблем за държавата и дефицита? Ако това беше проблем, щеше ли да се чака 11 години, за да бъде открит? Икономически това не е издържано“, заяви Кузманов.
Спор и за възнагражденията във Фискалния съвет
Представителят на синдиката критикува и начина, по който Фискалният съвет е представил проблема. По думите му членовете на съвета също попадат в система, при която възнагражденията са обвързани автоматично с размера на заплатите в обществения сектор.
Кузманов заяви, че членовете на съвета получават по три средни заплати и допълнително възнаграждение до три минимални заплати за всяко заседание.
До 2030 г. над 200 служители на МВнР ще имат право на пенсия
Законът обаче поставя общ таван. Председателят и членовете на Фискалния съвет могат да получават месечно възнаграждение до размера на три средни заплати на наетите в обществения сектор. При изчисляването му се отчита участието в заседания, като за едно заседание може да се начисли сума до три минимални заплати, но общото месечно възнаграждение не може да надхвърли законовия таван.
Фискалният съвет е независим консултативен орган към Народното събрание. Неговите становища и препоръки нямат задължителен характер, но се използват при оценката на бюджетната и фискалната политика.
Правото на пенсия и продължаването на работа
Кузманов припомни, че възможността служителите в системата на МВР да се пенсионират, без задължително да напускат работа, е въведена след промени в Кодекса за социално осигуряване.
Според него промените са били свързани с европейското законодателство и с принципа, че придобиването на право на пенсия не трябва автоматично да води до прекратяване на трудовото или служебното правоотношение.
„Тук говорим първо за европейско законодателство, второ за справедливост и за право, което трябва да важи за всички“, заяви синдикалистът.
Спорът поставя два отделни въпроса – дали условията за ранно пенсиониране в сектор „Сигурност“ остават финансово устойчиви и защо толкова много хора в цялата страна продължават да работят, след като вече са придобили право на пенсия.