Заплатите в България продължават да растат, но броят на наетите намалява. Средната брутна месечна работна заплата достига 1438 евро през третото тримесечие на 2026 г., което е увеличение с 10,4% спрямо същия период на миналата година. В същото време наетите по трудово и служебно правоотношение са намалели с 31 400 души за година.
Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), които очертават различни тенденции при възнагражденията и броя на наетите.
По-високите заплати обаче не означават, че всички работещи получават повече. Статистиката отчита средните възнаграждения, които се влияят както от увеличенията на заплатите, така и от промените в броя и структурата на наетите.
Къде плащат най-много и къде най-малко
Разликите между отделните сектори остават значителни.
Най-високи са средните възнаграждения в сектора на информационните технологии, медиите и телекомуникациите - 3059 евро. Следват финансовите и застрахователните дейности с 2088 евро и енергетиката с 2063 евро.
На другия полюс са хотелиерството и ресторантьорството, където средната заплата е едва 908 евро. В селското, горското и рибното стопанство тя достига 1084 евро, а в категорията „Други дейности“ - 1065 евро.
Средната заплата достигна 1421 евро
Така разликата между най-високоплатения и най-нископлатения сектор надхвърля 2150 евро месечно. Средното възнаграждение в информационните технологии, медиите и телекомуникациите е над три пъти по-високо от това в хотелиерството и ресторантьорството.
Данните показват и друга особеност. Най-силно увеличение на заплатите за година има именно в един от секторите с по-ниски възнаграждения - селското, горското и рибното стопанство, където ръстът достига 20,3%.
В частния сектор заплатите нарастват с 11,9% на годишна база, докато в обществения увеличението е 5,9%.
Къде намаляват наетите
Към края на септември наетите по трудово и служебно правоотношение в страната са 2,32 млн. души, с 43 500 по-малко спрямо края на юни.
Най-голямото намаление за тримесечието е в хотелиерството и ресторантьорството - 15,2%. Спад има и в селското стопанство и сектора на недвижимите имоти.
По-показателни за състоянието на пазара на труда са годишните данни. Те разкриват, че най-сериозно намалява броят на наетите в преработващата промишленост - с 23 400 души спрямо септември 2025 г., или с 5,4%.
В административните и спомагателните дейности намалението е с 4900 души, а в селското, горското и рибното стопанство - с 3300.
Не всички сектори обаче губят наети. В здравеопазването и социалните дейности броят им се увеличава с 10 000 души, или с 4,8% за година.
Защо заплатите растат, а наетите намаляват
На пръв поглед данните изглеждат противоречиви. Работещите по трудово и служебно правоотношение стават по-малко, но средните им възнаграждения продължават да се увеличават.
Двата показателя обаче измерват различни процеси.
Ръстът на средната заплата не е непременно равен на увеличението, което всеки служител получава. Ако например намалява броят на работещите с по-ниски възнаграждения, това може да повиши общата средна стойност дори без съответно увеличение на заплатите на останалите. Затова само от данните на НСИ не може да се заключи, че работодателите масово увеличават заплатите, докато съкращават служители. За подобен извод са необходими допълнителни данни за причините за намаляването на наетите и за промените в отделните предприятия.
Има значение и сезонността. През второто тримесечие НСИ отчете увеличение на наетите в хотелиерството и ресторантьорството с 23,9%, докато през третото тримесечие следва спад от 15,2%. Тази динамика е съвместима със сезонните промени в заетостта, но сама по себе си не доказва каква част от намалението се дължи на тях.
При преработващата промишленост картината е различна. Там спадът е отчетен на годишна база и обхваща над 23 000 наети. Това е по-съществен сигнал за състоянието на сектора от колебанията между два последователни сезона, макар статистиката да не посочва конкретните причини.
Какво показват данните за доходите
Въпреки годишното увеличение на възнагражденията, средната заплата през третото тримесечие всъщност намалява с 0,4% спрямо предходните три месеца, когато е била 1444 евро.
По месеци тя е 1445 евро през юли, 1411 евро през август и 1458 евро през септември.
Важно е и друго уточнение - сумата от 1438 евро е брутна, а не нетна заплата. Това означава, че тя включва данъците и осигурителните вноски за сметка на работника, които се удържат преди изплащането на възнаграждението.
Освен това отчетеното увеличение от 10,4% е номинално. То не показва с колко се е подобрила покупателната способност на работещите, тъй като не отчита поскъпването на стоките и услугите през същия период.
Така статистиката очертава пазар на труда, при който възнагражденията продължават да растат на годишна база, но броят на наетите намалява, особено в преработващата промишленост. Дали тази тенденция ще се задълбочи, ще покажат следващите данни за заетостта.
