Е вропейската централна банка може да се наложи да повиши отново основните си лихви, ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев при откриването на форума OMFIF Sofia Forum в Резиденция „Бояна“, предаде БТА.
През декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и нови данни, които ще позволят да се оцени колко дълго ще продължи енергийният шок и как ще се отрази на цените и заплатите, посочи Радев.
„Паузата не означава край на затягането“
Управителят на БНБ определи като правилно решението на Управителния съвет на ЕЦБ от 29 октомври да остави трите основни лихвени процента без промяна след увеличенията през септември. То дава време да се оцени ефектът от енергийния шок и от затягането на финансовите условия. Перспективите за инфлацията обаче са се влошили спрямо септември, посочи Радев. „Октомврийската пауза беше решение да оценим наличните данни, а не заключение, че затягането на паричната политика е приключило“, каза той.
Радев допусна вдигане на лихвите през септември
Не бива да се приема, че сегашното равнище на лихвите непременно ще остане достатъчно, ако инфлационният натиск се задържи, каза Радев. „Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение“, уточни той. Решенията ще се вземат на всяко заседание според данните, а това не означава пасивност, а реакция, когато има основание.
Инфлацията у нас – 6% през октомври
Годишната инфлация в еврозоната е 3,8% през септември, като голяма част от ръста се дължи на енергоносителите, които са поскъпнали повече от прогнозираното от ЕЦБ, посочи Радев. Засега базисната инфлация остава относително стабилна и няма широко пренасяне на енергийния шок върху заплатите, но рисковете остават.
Професионалните прогнозисти, анкетирани от ЕЦБ, вече очакват обща инфлация от 2,6% през 2027 г. и базисна от 2,5%. Според Радев това показва, че ефектът от енергийния шок може да се окаже по-продължителен. Добрата новина е, че дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на равнище от 2%, отбеляза той.
Затова косвените и вторичните ефекти трябва да се следят особено внимателно. Не бива да се чака те да се проявят в пълна степен, преди да се прецени дали са нужни допълнителни действия, подчерта Радев.
ЕЦБ вдигна лихвите, какви са последствията за България, еврото падна
Същевременно икономиката на еврозоната продължава да расте, но по-високите цени на енергоносителите отслабват потребителското доверие. По-високата доходност по дългосрочните облигации и затегнатите условия за банково финансиране ограничават търсенето. Вероятно тези фактори ще потискат икономическата активност и инфлацията, посочи управителят на БНБ.
От началото на 2026 г. БНБ участва пълноценно в Евросистемата. След дълги години във валутен борд България вече участва пряко в решенията за общата парична политика и споделя отговорността за изпълнението им. Радев определи това като фундаментална институционална промяна.
„Присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики“, подчерта управителят на БНБ. Като пример той посочи инфлацията в България – 5,6% през септември по хармонизирания индекс, при средно 3,8% за еврозоната. По предварителни данни на НСИ, които се очаква да бъдат обявени днес, през октомври тя се повишава до 6%. „Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната“, каза Радев.
Предупреждение за промените в правилата
Радев обърна внимание и на фискалната политика. Мерките в отговор на енергийния шок трябва да са временни, добре насочени и съобразени с обстоятелствата, каза той, като напомни, че ЕЦБ многократно е подчертавала значението на устойчивите публични финанси.
Несигурността около публичните финанси или промените в правилата, по които работи бизнесът, могат да отслабят доверието, да обезкуражат инвестициите и да затегнат допълнително условията за финансиране, предупреди управителят на БНБ.
Еврозоната значително ограничава външните рискове за България, но не премахва вътрешните – търсенето, кредитирането и условията за финансиране. Затова централните банки и надзорниците трябва да следят и рисковете от промени в икономическата, правната и регулаторната среда. Когато такива промени могат да засегнат устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансирането, независимата централна банка трябва да оцени последиците и да ги представи ясно пред обществото, заяви Радев.
Банките – добре капитализирани, но без облекчения
Банковият сектор у нас остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането расте със значителни темпове, особено при жилищните кредити. Това изисква превантивен подход в надзора, посочи Радев.
Добрите показатели не са основание изискванията да бъдат облекчени, а възможност да се поддържат буфери, преди рисковете да се материализират, подчерта той.
Европа се нуждае от повече инвестиции
В по-широк европейски план Радев посочи, че Европа се нуждае от повече инвестиции, по-висока производителност и по-силна конкурентоспособност. Завършването на банковия съюз и развитието на Съюза на спестяванията и инвестициите могат да помогнат европейските спестявания да бъдат насочени към продуктивни инвестиции.
По-дълбоката финансова интеграция обаче изисква повече от нови механизми – тя зависи от стабилни институции, надеждни политики и доверие в европейската финансова система, каза той.
В заключение управителят на БНБ посочи, че членството в еврозоната носи на България нови отговорности – както за участието във формирането на общата парична политика, така и за запазването на финансовата стабилност. В настоящата среда основната задача е да се съхрани доверието в паричната политика, в устойчивостта на публичните финанси и в стабилността на банковата система. Това изисква последователност в решенията, яснота за отговорностите и готовност за действие, когато обстоятелствата го налагат, заяви Радев.
Спорът за данъка върху свръхпечалбата
Изказването идва на фона на спора за предложения от Министерството на финансите еднократен данък от 33% върху т.нар. свръхпечалба през 2027 г. Той обхваща банки, застрахователи, телекоми, обменни бюра, фирми за бързи кредити и търговци на храни. За свръхпечалба ще се смята увеличението с над 20% спрямо средната печалба за 2020–2025 г.
От данъка се очакват 1,035 млрд. евро според оценката на въздействието към законопроекта. Целият пакет данъчни промени трябва да донесе около 1,4 млрд. евро за бюджета през 2027 г., според заместник-министъра на финансите Людмила Петкова. Тя посочи, че печалбата на банките е нараснала с 588% за 2020–2025 г.
През септември Радев се обяви срещу данъка за банките, а вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев определи позицията му като политическа. Днес управителят на БНБ не спомена данъка изрично.
Добави ни в предпочитани източници в Google
