Четиринадесет учители от Румъния години наред работят на две места в едно и също училище. Основната им работа е на безсрочен договор на пълно работно време. Паралелно, от септември до юни, взимат и допълнителни часове по срочен договор с почасово заплащане.
Когато обаче идва ред на отпуска и надбавките за храна, вторият договор сякаш не съществува. Между 2019 и 2022 г. тези плащания им се изчисляват само по основния договор, а отработените почасово часове остават извън сметката.
Днес Съдът на ЕС в Люксембург им даде право. По дело C-706/23 съдът постанови, че правата на хората, които съвместяват работа на пълно работно време с почасова работа, трябва да се определят според реално положения труд и получените доходи и по двата договора.
4-часовият трудов договор разпали спор за стажа и отпуската
Делото тръгва от синдиката на учителите, който завежда иск пред Окръжния съд във Васлуй. През 2023 г. съдът уважава иска. Работодателят обжалва, а Апелативният съд в Яш решава да попита Люксембург дали европейското право допуска отпускът и надбавките да се смятат само по безсрочния договор.
Защо съдът застава на страната на учителите
Отправната точка е проста: всеки работник в ЕС има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици. Съдът на ЕС го определя като основен принцип на социалното право на Съюза, от който не може да се отстъпва.
От това следва, че докато е в отпуск, човек трябва да получава заплащане, подобно на това, което получава, докато работи. Ако часовете по единия от двата договора просто отпаднат от сметката, това изискване не е изпълнено.
Съдът отива и по-далеч. Според него работник, който съвместява два договора, е едновременно „срочно нает“ и „на непълно работно време“ по смисъла на европейските правила. А те забраняват и двете групи да бъдат третирани по-зле от колегите си на постоянен договор и на пълно работно време.
Тези забрани изразяват общия принцип на равенство, подчертава съдът, и не бива да се тълкуват стеснително – дори когато човек работи по два договора. Надбавката за храна също попада под тях, защото е част от възнаграждението.
В случая с румънските учители по-неблагоприятното третиране не е оправдано с обективни причини. Не е приложен правилно и принципът плащанията да се изчисляват пропорционално на отработеното време. Затова европейското право не допуска уредба като румънската.
30 години работа могат да се окажат 15 години трудов стаж
Окончателно по делото ще се произнесе Апелативният съд в Яш, който е длъжен да се съобрази с тълкуването от Люксембург. Решението важи по същия начин и за съдилищата в останалите държави от ЕС, когато гледат подобни случаи.
А как е в България
Българският Кодекс на труда изрично забранява дискриминация, основана на различия в срока на договора и в продължителността на работното време (чл. 8, ал. 3). Отделно кодексът предвижда, че работещите на срочен договор имат същите права и задължения като колегите си на безсрочен договор и не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само заради срочния характер на работата си (чл. 68, ал. 2).
Подобна защита имат и работещите на непълно работно време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само заради по-краткото си работно време и ползват същите права като колегите си на пълно работно време – освен ако законът обвързва дадено право с продължителността на отработеното време или с трудовия стаж (чл. 138, ал. 3).
У нас втората работа се оформя с отделен трудов договор – договор за допълнителен труд при същия работодател (чл. 110 от Кодекса на труда) или при друг работодател (чл. 111). По всеки от двата договора човек има право на свой, самостоятелен платен годишен отпуск.
Минималният основен отпуск е 20 работни дни (чл. 155 КТ).
Колко дни се полагат по втория договор, зависи от трудовия стаж по него. Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при непълно работно време отпускът е пропорционален на времето, което се признава за трудов стаж.
Тук предстои важна промяна. С изменение на чл. 355 от Кодекса на труда, обнародвано в „Държавен вестник“ бр. 69 от 31 юли 2026 г., за ден трудов стаж ще се признава само изработеното пълно работно време за деня, а при непълно работно време стажът ще се изчислява пропорционално. Новият текст предвижда и че когато човек работи по повече от един трудов договор, стажът се смята отделно по всеки от тях.
Промяната формално е в сила от 1 септември 2026 г., но преходна разпоредба в същия закон предвижда, че до 31 декември 2026 г. трудовият стаж и свързаните с него права по Кодекса на труда се определят по досегашния ред. Дотогава продължава да важи старото правило - ден, в който човек е работил поне половината от законоустановеното време, се зачита за цял ден стаж. Затова при втора работа на 4 часа дневно отпускът засега не се намалява.
Промяната предизвика остър спор. Срещу нея се обявиха КНСБ и КТ „Подкрепа“, според които по-малкият признат стаж ще засегне и други права - платения отпуск, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, някои обезщетения и социални придобивки. При половин работен ден минималният платен отпуск ще намалее пропорционално - от 20 на 10 работни дни. Омбудсманът Велислава Делчева възрази срещу прокарването на промяната през бюджетния закон и по искане на КНСБ сезира Конституционния съд.
Колко хора ще засегне новото правило за трудовия стаж при работа на 4 часа
От Българската стопанска камара защитават промяната с аргумента, че не е едно и също човек да работи 8 или 4 часа. Социалният министър Наталия Ефремова посочва, че целта е да се ограничат фиктивните 4-часови договори, зад които реално се работи на пълен ден, и да се изсветли заетостта.
Данни на НАП показват мащаба. Към юни 2026 г. 179 073 души работят по един трудов договор на 4 часа дневно, а общо наетите по един договор на непълно работно време са 314 126. Отделно са регистрирани и 59 296 допълнителни трудови договора за 4 часа. Данните са представени от министър Ефремова в отговор на парламентарен въпрос.
Всеки работодател плаща отпуска по своя договор. Сумата се смята от среднодневното брутно възнаграждение, начислено при този работодател, за последния месец преди отпуска, в който човек е отработил поне 10 работни дни (чл. 177 КТ).
Често се смята, че отпускът по двата договора трябва да се ползва едновременно. Такова задължение обаче няма - правилото, което го изискваше, е отменено от Върховния административен съд още през 2002 г. Едновременното ползване е препоръчително, защото само така човек наистина почива, но е въпрос на договорка с двамата работодатели.
