Когато чуем „инвестиции“, първата асоциация често е търговия с акции, които поскъпват с двуцифрени проценти. Специалистите обаче съветват първата стъпка да е друга – да си отговорим защо изобщо инвестираме. Това става ясно от материал на БНТ, в който финансови експерти и един индивидуален инвеститор споделят как да направим първите си стъпки на пазарите.
Първо план, после покупка
„Първите стъпки на финансовите пазари не започват с купуването на определена акция, а с изграждането на инвестиционен план. Трябва добре да си отговорим на въпросите какво целим с тази инвестиция, след колко време искаме да го постигнем и какъв риск можем да понесем“, казва Христо Великов, инвестиционен консултант в управляващо дружество.
Обичайните цели са пари за пенсия, за образованието на децата или за финансова сигурност. Едва след като ги определим, идва въпросът в какво да вложим парите.
Следващата стъпка звучи просто, но за мнозина е трудна – първо да спестяваме, а след това да харчим. Икономистът Даниел Василев припомня известния съвет на Уорън Бъфет: „Не спестявай това, което ти остане след харченето, а харчи това, което ти остане след спестяването.“
Без пари за черни дни: Близо 60% от българите нямат никакви спестявания
„При инфлация от 4–5%, в зависимост от потребителската кошница, а при лихви по депозитите от 0%, е ясно, че инфлацията е тук и ще остане, а може и да се повиши. Всеки човек трябва да инвестира в някакви активи“, смята той.
Може и с 50 евро на месец
За да започнем, не са нужни големи суми. „Може да се инвестира с много малки суми, например 50–100 евро на месец. Възможно е да се инвестира във фондове, при които минималната сума е много ниска, без това да води до високи разходи за инвеститора“, обяснява Даниел Дончев, изпълнителен директор на компания за управление на активи.
Той препоръчва на начинаещите фонд, който инвестира на глобалните пазари – в САЩ, ЕС и Азия. „Когато инвестираш малки части от много компании, се получава диверсифициран портфейл, който не изисква много активно управление. Начинаещият инвеститор не би могъл да прави това самостоятелно“, казва Дончев.
Според Христо Великов всяка борса е подходяща, стига да дава възможност за разпределяне на парите в различни сектори и компании и да има ликвидност – тоест при нужда да излезем бързо от инвестицията, без да губим натрупаната доходност.
Българската борса: шанс или риск
Мненията за Българската фондова борса (БФБ) се разделят. „Моите лични предпочитания определено са към БФБ, където оценките на компаниите все още са ниски“, казва Димитър Георгиев, ръководител направление „Финансови пазари“. Той посочва, че след приемането на България в еврозоната пазарът става по-достъпен за чуждестранните инвеститори, а от догодина страната ще бъде част от категорията Frontier Markets. Това ще направи пазара задължителна инвестиция за някои големи фондове.
Даниел Василев напомня обратната страна. „След 2008 г. БФБ беше един от пазарите, които се сринаха най-тежко, и достигна върха си отпреди Голямата рецесия преди по-малко от година. Ако някой е инвестирал близо до върха, това означава, че в продължение на изключително дълъг период потенциално би бил на загуба. Не казвам, че това непременно ще се повтори“, уточнява той.
Дончев предупреждава и за медийните публикации за бързо поскъпващи компании и сектори. „Дори най-перспективната компания, ако я купиш на висока цена, може да не доведе до успешна инвестиция“, казва той.
От изкуствен интелект до втора пенсия: КФН събира практични финансови съвети във Facebook
Облигациите – по-нисък риск, но не нулев
За по-умерена доходност експертите посочват облигациите. Купувайки облигация, на практика даваме заем на държава или компания срещу предварително обещана лихва. Те се смятат за по-нискорисков инструмент от акциите, но не са напълно безрискови.
„Облигациите са един от най-добрите варианти, особено държавните. Все още може да се инвестира в ДЦК с доходност от 2–6% в зависимост от срочността и валутата“, казва Димитър Георгиев.
Криптото – не е за начинаещи
Криптоактивите не са подходящи за хора, които тепърва започват, единодушни са експертите. „Те са активи с изключително висок риск. Там човек трябва да е специалист и да си напише домашното. Водещите криптоактиви са свързани с колосален риск, а исторически не са се държали като активи убежища“, казва Даниел Василев.
Българите губят потенциално 4,4 млрд. евро годишно от пасивни спестявания
Това научава от собствен опит и Атанас Чифлиджанов. Той започва да инвестира преди април 2024 г., когато навършва 30 години – година след като губи много пари на криптопазара. „В крайна сметка пътят не е към бързата печалба, а към постоянството и инвестирането всеки месец“, казва той.
Днес всеки месец „религиозно“ влага определена сума в борсово търгуван фонд (ETF), който следи американския индекс S&P 500. Чифлиджанов подчертава, че това е лично решение, съобразено с възрастта и финансовото му състояние, и че за друг човек – особено ако парите ще му трябват скоро – същият риск може да е прекалено голям.
Без заеми за инвестиции
Когато купуваме акции на отделни компании, е важно да разберем как работят. „По-важно е да разберат как работи самата компания, откъде се генерират приходите и печалбата ѝ, какви са силните и слабите ѝ страни и дали дейността ѝ ще остане устойчива във времето“, съветва Христо Великов.
Българите трупат „бели пари за черни дни“: 80% имат до 5000 евро спестявания
Димитър Георгиев обобщава общия принцип: да се инвестират само свободни средства за дългосрочни цели, които няма да ни потрябват скоро. Портфейлът може да включва акции, облигации и злато, а криптоактивите да са по-малък дял. „Важно е да не се използват заеми за инвестиции и да се внимава с високорисковите инструменти“, казва той.
Материалът има информационен характер и не представлява индивидуален инвестиционен съвет. Преди вземане на инвестиционно решение се консултирайте с лицензиран финансов консултант.
Добави ни в предпочитани източници в Google
