П ланираните промени в данъчната система за 2027 г. и ефектите от въвеждането на извънредни налози вече предизвикват сериозни спорове. Според председателя на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев и икономиста Стоян Панчев част от новата данъчна тежест може да бъде прехвърлена директно върху потребителите. Двамата коментираха темата в ефира на NOVA.
Сред обсъжданите мерки са еднократен данък от 33% върху т.нар. свръхпечалби на банки, телекоми и застрахователи, повишаване на данъчните оценки на имотите и облагане на ваучерите за храна със 7% данък, като едновременно с това лимитът им бъде увеличен до 200 евро.
По-скъпи кредити и по-високи банкови такси
Михаил Кръстев коментира намерението на финансовото министерство да въведе еднократен данък от 33% върху т.нар. свръхпечалби на банките, телекомите и застрахователите.
Бизнесът предлага друг данък за ваучерите и оспорва свръхпечалбата
По думите му, когато държавата налага допълнителна данъчна тежест върху даден сектор и изтегля ликвидност от банковата система, ефектът се пренася върху потребителите.
Кръстев постави под въпрос и самото понятие „свръхпечалба“. Според него подобна печалба трудно може да бъде определена по този начин, тъй като включените сектори не са изправени пред някаква извънредна ситуация, която да обосновава подобно определение.
Той обясни още, че лихвите на търговските банки зависят от референтните стойности и от начина, по който самите финансови институции се финансират.
Според Кръстев налагането на подобен данък ще се прехвърли върху клиентите чрез по-скъпо кредитиране и по-високи такси.
Данъчните оценки на имотите може да се удвоят за три години
Другата обсъждана промяна е планираното повишаване на данъчните оценки на имотите с 30% през 2027 г., последвано от нови увеличения през следващите години.
Явор Гечев защити данъчните промени за 2027 г.: Няма как да балансираме системата без мерки
Стоян Панчев показа как би изглеждало това с конкретна сметка.
Ако началната данъчна оценка е 100 евро, след увеличение с 30% тя става 130 евро. През втората година се добавят още 35% върху първоначалната база и сумата достига 165 евро. При още 35% през третата година се стига до удвояване на първоначалната стойност в края на тригодишния период.
Ваучерите стават до 200 евро, но се предлага 7% данък
Гостите коментираха и предложението ваучерите за храна да бъдат облагани със 7% данък, като едновременно с това лимитът им бъде увеличен до 200 евро. Стоян Панчев определи увеличаването на номинала и квотата като правилна посока, но разкритикува идеята за данък върху мярка, която по замисъл е освободена от данъци и осигуровки.
Според него подобна промяна е стъпка към постепенното премахване на ваучерите като форма на допълнителна социална придобивка за работещите.
Панчев посочи, че този данък трябва да бъде платен от някого. Ако работодателите не поемат разликата, служителите ще получават по-малка реална стойност от ваучерите. Ако бизнесът компенсира данъка, разходът ще остане за работодателя.
Кръстев: Новите идеи не носят реален нетен ефект за бюджета
Михаил Кръстев заяви още, че според него подобни мерки не носят реален нетен положителен ефект за бюджета.
Той подчерта, че доходната политика зависи от условията за икономическа активност, възможностите за правене на бизнес и привличането на инвестиции, а не толкова от приемането на нови нормативни актове.
По думите му, колкото повече бизнес има, толкова по-високи могат да бъдат и възнагражденията.
