П оскъпването на горивата вече се усеща не само на бензиностанциите. По-високите транспортни разходи могат да се прехвърлят към цените на храните, услугите и редица други стоки, а натискът върху домакинствата и бизнеса да се засили.
Как държавата може да реагира, без мерките сами да подхранят инфлацията или да натоварят допълнително бюджета, коментираха в ефира на NOVA представители на синдикатите, бизнеса и икономически експерти.
Подкрепа за обществения транспорт вместо повече потребление на горива
Президентът на КНСБ Пламен Димитров смята, че една от първите мерки трябва да бъде насочена към обществения транспорт.
Правителството готви помощ заради скъпите горива
Идеята е държавата да подкрепи градския, междуградския и железопътния транспорт, така че поскъпването на горивата да не се прехвърли директно върху цената на билетите.
Според Димитров условието е ясно - транспортните услуги да не поскъпват. Така помощта би стигнала до голям брой хора, без да насърчава допълнително използването на лични автомобили и потреблението на горива.
Подобна мярка подкрепя и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов. Според него по-достъпният обществен транспорт може едновременно да намали общото потребление на горива и да запази възможността на хората да се придвижват.
Иванов посочи и още един проблем. Част от транспортните компании работят по дългосрочни договори, при които сегашното рязко увеличение на цената на горивата не е било предвидено. Така разходите им растат, без те автоматично да могат да променят договорената цена на услугата.
Помощ за най-засегнатите, а не за всички
Пламен Димитров предлага и целева подкрепа за домакинствата с най-ниски доходи.
Той припомни, че при предишни мерки потенциалната целева група е била около 1,4 млн. души, но реално от помощта са се възползвали около 230 хил. Според него основният проблем не е толкова в наличието на средства, колкото в това помощта да бъде насочена правилно и да достига до хората, за които е предназначена.
Срещу универсалното субсидиране на горивата се обявиха и енергийният експерт Виктор Минчев и икономистът доц. Огнян Боюклиев.
Тяхната позиция е, че държавата не трябва да плаща част от цената на всеки литър гориво за всички потребители. Подобен подход би натоварил бюджета сериозно, а помощта би стигнала и до хора и компании, които нямат нужда от нея.
Вместо това според тях подкрепата трябва да бъде насочена към най-уязвимите групи, земеделските производители, малките общини и районите, в които транспортът е ограничен.
Петролът поскъпва, горивата под натиск: Очакват ли ни цени от 2,50 евро
Инфлацията вече отразява по-високите разходи
Добрин Иванов обърна внимание и на данните за инфлацията. По думите му предварителните данни на Националния статистически институт показват 5,1% годишна инфлация през август и 0,6% месечна, при 0,8% през юли.
Според него поскъпването на горивата е сред факторите, които вече оказват влияние върху общото равнище на цените.
Иванов смята, че мерките трябва да бъдат насочени към ограничаване на потреблението на горива, когато причината за високите цени идва от международното предлагане на петрол. По-голямото търсене трудно би свалило цената в такава ситуация.
Рискът е ударът да стигне до храните
Доц. Огнян Боюклиев насочи вниманието към земеделието и хранителната верига.
Причината е проста - горивата са съществен разход както при производството на земеделска продукция, така и при нейния транспорт. По думите му при зърнопроизводството делът на горивата може да достига около 30% от разходите.
Това означава, че по-високата цена на дизела може да се отрази не само на самите земеделски производители, но впоследствие и върху цените на храните.
Според Боюклиев при мерките трябва да се отчита целият път на продукта - от производството до доставката му до магазина. Особено внимание според него е нужно за земеделските производители, транспорта на храни, малките общини, селските и пограничните райони.
Потреблението раздели бизнеса и синдикатите
Пламен Димитров предупреди и за друг риск - ако високите цени принудят домакинствата рязко да ограничат разходите си, ефектът може да се прехвърли върху цялата икономика.
Според него икономическият растеж в България остава силно зависим от потреблението. Ако повече от доходите на домакинствата отиват за транспорт, храна и други основни разходи, хората ще имат по-малко средства за останалите покупки.
Той предупреди и за опасност от стагфлация - комбинация от слаб икономически растеж и продължаваща висока инфлация.
Добрин Иванов вижда проблема по различен начин. Според него повече потребление не води автоматично до повече растеж, ако българското производство не може да задоволи допълнителното търсене. В такъв случай резултатът може да бъде основно по-голям внос.
Може ли допълнителните приходи да финансират мерките
Сред обсъжданите варианти е и използването на допълнителни бюджетни приходи, включително приходи от облагане на свръхпечалби.
Пламен Димитров подкрепя подобна възможност, ако средствата бъдат насочени към хората и бизнеса, които понасят най-силен удар от поскъпването.
Добрин Иванов също посочи, че когато държавата разполага с допълнителен източник на приходи, част от тези средства може да бъде върната към онези, които са понесли завишените транспортни разходи.
Гръцкият пример: целеви помощи и субсидия за дизела
В ефира на NOVA икономистът Плутархос Маридакис даде пример и с мерките в Гърция.
Сред използваните там инструменти е т.нар. Fuel Pass - еднократна помощ за определени групи граждани. По думите му размерът зависи от демографски и финансови критерии, включително дали човек живее на остров или в континенталната част на страната.
Помощта е между 35 евро за мотор и до 60 евро за автомобил, като средствата могат да се използват за гориво, а при определени условия и за транспорт.
Маридакис посочи и субсидия за дизела от 10 евроцента на литър, която се прилага за всички потребители на дизелово гориво.
А какво би работило в България
За България Виктор Минчев и доц. Огнян Боюклиев са по-предпазливи към универсалните мерки. И двамата смятат, че държавата не трябва да субсидира всеки литър гориво, а подкрепата да бъде насочена към най-засегнатите хора, сектори и региони.
Енергийният експерт Виктор Минчев предупреди, че широките компенсации могат да натоварят сериозно бюджета.
„Аз съм малко предпазлив за такива глобални мерки. Намирам ги малко за популистки“, коментира той.
По думите му сегашната ситуация се различава от енергийната криза през 2022 г., когато компенсациите са били подпомогнати от високите печалби на държавни предприятия в енергетиката.
„Сега обаче при горивната криза аз се притеснявам, че няма как точно да я балансираме фискално. Ще изгубим пари през бюджета“, посочи Минчев.
Според него държавата трябва да има механизъм за подкрепа на хората, които са най-силно засегнати от поскъпването, но не и универсална компенсация за всички.
„Ако се сложи един праг и всичко над този праг се покрива от държавата, това практически ще одържави цялата икономика, защото горивото е фундаментална стока, около която се движи цялата икономика“, заяви той.
Доц. Огнян Боюклиев също се обяви против субсидирането на всеки литър гориво. Според него помощта трябва да бъде насочена към конкретни сектори и региони.
„При нас трябва да има за малките общини, за транспорта в малките общини“, каза той.
По думите му сред най-уязвимите сфери е производството на храни, тъй като горивата са важна част от себестойността на земеделската продукция и транспорта.
Като пример Боюклиев посочи зърнопроизводството.
„Към 30% е горивото в зърнопроизводството“, каза той, като добави, че при производството на хляб значителна роля има и енергията.
Според него трябва да се гледа целият път на храната - от производството до транспорта и достигането ѝ до потребителя.
„Когато говорим за цените на храните, трябва да погледнем производството в цялост - откъде идва, как идва, защо идва, качество и така нататък“, коментира Боюклиев.
Той предупреди, че по-високите транспортни разходи могат да доведат до допълнително поскъпване на храните. Особено внимание според него трябва да се обърне на земеделските производители, транспорта на храни, малките общини, селските и пограничните райони.
Добави ни в предпочитани източници в Google
