Доверието на българските потребители се влошава чувствително. През октомври 2026 г. общият показател на доверие на потребителите пада с 6,9 пункта спрямо юли – от -25,7% до -32,6%. Това показват данните от тримесечното наблюдение на Националния статистически институт (НСИ), публикувани на 6 ноември.
Спадът се дължи на по-ниското доверие както в градовете, така и в селата. Сред градското население показателят се понижава с 5,3 пункта, а сред селското – с цели 11 пункта.
Икономиката и семейният бюджет – с по-черни прогнози
Потребителите са по-песимистични както за миналите, така и за идните дванадесет месеца. Балансовият показател за оценката на икономическата ситуация в страната за последната година намалява с 10,9 пункта спрямо предходното наблюдение.
Още по-силно се влошават очакванията за следващите 12 месеца – там балансът пада с 12,1 пункта. По-негативни спрямо юли са и оценките и очакванията на хората за финансовото състояние на собствените им домакинства.
Бизнес климатът се охлажда: Услугите се сриват, а фирмите се готвят да вдигат цените
Цените тежат, но инфлационните очаквания отслабват
През октомври потребителите оценяват по-неблагоприятно изменението на цените през последните 12 месеца. Балансовият показател тук се покачва с 6,6 пункта.
За следващите 12 месеца обаче картината е друга – инфлационните очаквания са по-слабо изразени, отчита НСИ.
Гражданите се страхуват от съкращения
По отношение на безработицата прогнозите са, че през следващите 12 месеца ще има известно съкращаване на персонал. Според живеещите в градовете то ще е с по-високо темпо.
Неблагоприятно време за спестяване и големи покупки
По-голямата част от потребителите оценяват настоящата икономическа ситуация като неблагоприятна за спестяване. Негативна е и нагласата им за основни разходи за предмети с дълготрайна употреба, както и за „подобрения в дома“ през следващите 12 месеца.
От НСИ уточняват, че въпросите за тези покупки се задават на три месеца, докато самите разходи се правят в по-дълъг период. Затова е нормално балансите да са трайно в отрицателната зона, а за анализа значение има посоката на тяхното движение.
Как се мери доверието
Изследването е част от хармонизираната програма на ЕС за наблюдения на бизнес тенденциите и на потребителите и е представително за населението над 18 години. Анкетирането е чрез интервю „лице в лице“, а извадката обхваща 154 гнезда с по 8 лица, подбрани пропорционално на населението по райони и по градско и селско население.
Показателят на доверие се изчислява като средна аритметична от балансите на оценките и очакванията за финансовото състояние на домакинствата, очакванията за икономическата ситуация в страната и намеренията за основни разходи за стоки с дълготрайна употреба. Целта на наблюдението е да улови посоката на промяна в нагласите на хората.
