Пенсионните фондове могат да бъдат стабилен партньор на държавата в развитието на икономиката, включително чрез прозрачни и целесъобразни инвестиции в публични компании, базирани на проекти в енергийната, транспортната, дигиталната, социалната, водната и други видове инфраструктура. Това заяви представителят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Мирослав Маринов в доклад пред XVI национална научно-практическа конференция „Актуални проблеми на застраховането и осигуряването – 2026“ в Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов.
Дружествата управляват нетни активи за над 17,17 млрд. евро. С последните промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда мултифондовият модел от 1 януари 2027 г., е дадена възможност до 10% от капитала им да бъде вложен в изграждането на съоръжения от национално и регионално значение. Това не е задължение, а шанс да бъдат реализирани важни проекти, обясни Маринов.
„Частният капитал не трябва да замества публичното финансиране там, където липсва икономически жизнеспособен приходен модел, а да го допълва при проекти с подходящо разпределение на риска“, посочи той.
Държавата няма достатъчно пари за всичко
Според представителя на БАДДПО по-високият публичен дълг, разходите за лихви и новите бюджетни приоритети силно ограничават фискалното пространство. Това затруднява финансирането на цялата необходима инфраструктура само с публични средства и увеличава значението на механизмите, които привличат дългосрочен частен капитал, без да прехвърлят неподходящи рискове към пенсионните фондове.
„Пенсионните фондове могат да допълват публичното финансиране чрез дългосрочен собствен капитал и инфраструктурен дълг, особено при зрели активи с предвидими парични потоци. Участието трябва да бъде основано на инвестиционна логика, а държавата да подобрява проектната подготовка, регулаторната предвидимост и договорната структура“, каза Маринов.
Кой какво прави
Маринов описа модела, в който държавата и частните инвеститори имат различни роли.
„Новият европейски модел за инфраструктурно финансиране може да комбинира публични органи, банки за развитие, търговски банки, инфраструктурни фондове, пенсионни фондове и капиталови пазари. Публичният сектор определя приоритетите и подпомага ранните етапи, а при достигане на оперативна фаза пенсионните фондове и другите институционални инвеститори могат да предоставят дългосрочен капитал“, обясни той.
Втората пенсия: Остават по-малко от два месеца да решите как да се управляват парите ви
Предупреждение за публично-частните партньорства
По думите му публично-частните партньорства (ПЧП) могат да осигурят дългосрочна инфраструктурна експозиция, когато приходите са предвидими, а рисковете са разпределени към страните, които могат най-добре да ги управляват.
„ПЧП не са автоматично по-добри от традиционното публично възлагане. Лошо структурирани договори могат да оставят прекомерен риск при инвеститорите или данъкоплатците“, предупреди Маринов.
Според него пенсионните фондове трябва да инвестират само когато конкретната експозиция е подходяща за осигурените лица по отношение на риск, доходност, ликвидност и диверсификация. За тях особено важни са устойчивата договорна структура, държавата като предвидима насрещна страна, технологичният риск и съответствието с инвестиционната политика и задълженията към осигурените.
„Пенсионните фондове са потенциално важен източник на дългосрочен инфраструктурен капитал. Най-силният подход съчетава качествен подбор на проекти, професионално управление, прозрачна оценка и съответствие с пенсионните задължения“, каза още той.
От изкуствен интелект до втора пенсия: КФН събира практични финансови съвети във Facebook
Мултифондовете от 2027 г.
Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова открои значението на мултифондовия модел, който влиза в сила от 1 януари 2027 г. Той ще позволи инвестиционните стратегии да се съобразяват в по-голяма степен с възрастта, инвестиционния хоризонт и отношението към риска на осигурените.
По данни на Комисията за финансов надзор към 30 юни 2026 г. нетните активи на всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, надхвърлят 17,17 млрд. евро. Този голям дългосрочен ресурс поставя още по-високи изисквания към професионалното управление, прозрачността и защитата на пенсионните спестявания, посочи Милтенова.
