България може да излезе от процедурата по свръхдефицит в рамките на три години. Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в ефира на „Здравей, България“ по NOVA.
По думите му Бюджет 2027 се опитва едновременно да намали разходите, дефицита и новия държавен дълг и да увеличи плащанията към семейства, млади хора, лекари, пенсионери и учители.
„Затова казваме, че бюджетът е социален в условията на огромен натиск за намаляване на разходите - както от Европейската комисия, така и от части от опозицията“, заяви Пеканов.
Бюджетната комисия одобри на първо четене Бюджет 2027
Той подчерта, че според него социалният пакет е адекватен, тъй като при редица мерки увеличението е по-високо от инфлацията.
„Няма как за една година дефицитът да падне от 5% под 3%“
Пеканов коментира и критиките към темпа, с който България планира да намали бюджетния дефицит.
„Няма такъв случай, в който за една година да стигнеш от 5 до под 3% дефицит“, заяви вицепремиерът.
Той се позова на изследване на Международния валутен фонд, според което при държавите, които влизат в процедура по свръхдефицит или трябва да ограничават разходите си, намаляването на дефицита средно е с около 3 процентни пункта за три години.
ГЕРБ-СДС се обяви против новите данъци за 2027 г.
„Това е, което виждаме и в нашата прогноза“, каза Пеканов.
По думите му прогнозата на правителството за дефицита през 2026 г. е била 5,7%, но годината ще приключи с дефицит от 5%.
Вицепремиерът коментира и прогнозата на Европейската комисия за 2028 г. Според него Брюксел очаква България да предприеме допълнителни мерки за ограничаване на дефицита. Такива все още не са приети, но страната е поела ангажимент да излезе от процедурата в рамките на три години.
Пеканов: Няма необясними плащания в бюджета
Вицепремиерът отхвърли и твърденията, че в проекта има разходи без ясна обосновка.
„Няма плащания в бюджета, които не могат да бъдат обяснени“, заяви той.
По отношение на средствата за общините Пеканов посочи, че правителството не е обявявало спиране на всички общински проекти или прекратяване на финансирането им.
Той коментира и съкращенията в държавната администрация. По думите му не е вярно, че се премахват единствено незаети щатни бройки.
Планираното намаление е с около 5000 души, като приблизително половината от съкращаваните позиции са незаети, обясни Пеканов.
Правителството няма за цел и замразяване на всички доходи в публичния сектор, каза още той, но подчерта, че помощите трябва да бъдат насочени към хората, които действително се нуждаят от тях.
Инвестициите са се увеличили
Пеканов коментира и спора между властта и част от големите търговски вериги.
Според него наложените санкции на една от веригите няма да доведат до отлив на инвеститори. По думите му в момента се водят разговори за нови инвестиции, а през периода януари - август инвестициите в България са се увеличили двойно спрямо същия период на миналата година.
„Правителството не води война с веригите. КЗК е независим орган, който води такава процедура от две години. Но ние не сме се намесвали“, заяви Пеканов.
По-високи пенсии и майчинство от 450 евро с новия бюджет на ДОО
Той отхвърли и предупрежденията, че големи компании могат да напуснат българския пазар.
„Тези заклинания, че някой ще си тръгне, при положение че прави огромни печалби на българския пазар, не ми звучат реалистично“, каза вицепремиерът.
Какво каза за кредитния рейтинг
Пеканов коментира и опасенията около кредитния рейтинг на България.
Той подчерта, че кредитният рейтинг на страната не е понижен, а са променени отделни параметри на прогнозата.
По думите му анализът на Standard & Poor's не показва риск от рецесия, а по-скоро признаци за прегряване на икономиката при ниска безработица и продължаваща социална политика.
Вицепремиерът посочи още, че търговското салдо на България е отрицателно и затова страната се нуждае не само от повече инвестиции, но и от конкурентно производство, което да увеличи износа.
За цената на енергията
Пеканов коментира и ценообразуването в енергийния сектор. По думите му цената се определя от най-скъпия ресурс, необходим за покриване на потреблението, а в България това е природният газ.
Той посочи, че страната няма достатъчно производство от възобновяеми източници и ядрени мощности, а недостигът се покрива и от въглищни централи, върху които има допълнителни разходи, както и от природен газ.