Работодателските организации подкрепиха принципно държавния бюджет за 2027 г., КНСБ постави условия, а КТ „Подкрепа“ отказа подкрепа. Различия имаше и при обсъждането на бюджетите на държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Това стана ясно след извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) днес, на което правителството, работодателите и синдикатите обсъдиха трите проектобюджета за следващата година.
Сред основните спорни предложения бяха данъкът от 33% върху свръхпечалбите, размерът на минималната работна заплата, осигурителната тежест и разпределението на средствата за здравеопазване.
Държавният бюджет: Работодателите подкрепят, синдикатите са разделени
Работодателските организации изразиха принципна подкрепа за държавния бюджет за 2027 г., но с редица възражения.
От Българската стопанска камара (БСК) настояха да бъде оттеглен предложеният еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на определени предприятия.
Председателят на БСК Добри Митрев предупреди, че подобна мярка създава несигурност за инвеститорите и опасност при следващ бюджетен недостиг отново да се търсят извънредни приходи от печелившите компании.
АИКБ с резерви към бюджетите за осигуряване и здравеопазване през 2027 г.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също се противопостави на данъка. Председателят ѝ Цветан Симеонов го определи като непазарна мярка, която няма да осигури трайна устойчивост на публичните финанси.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подкрепиха проектобюджета, но призоваха правителството да продължи с реформите в публичните разходи.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) също изрази принципна подкрепа за държавния бюджет, но с възражения срещу част от данъчните и осигурителните мерки.
КНСБ постави условия за заплатите и ваучерите за храна
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) обяви готовност да подкрепи държавния бюджет, ако бъдат съобразени исканията ѝ за политиката по доходите.
Сред тях е отпадането на предложения 7-процентен данък върху ваучерите за храна.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатът подкрепя мерките за увеличаване на приходите, но има резерви към ограничаването на разходите основно чрез намаляване на капиталовите разходи и субсидиите.
От КНСБ оценяват положително увеличението на помощите за деца и подкрепата за семействата.
КТ „Подкрепа“ обаче отказа подкрепа за държавния бюджет.
От синдиката смятат, че предвидената минимална работна заплата от 660 евро е недостатъчна, като настояват тя да достигне поне 692 евро. Организацията иска и увеличение с 14% на разходите за персонал в бюджетните организации.
КРИБ е против ново увеличение на максималния осигурителен доход през 2027 г.
Иоанис Партениотис от КТ „Подкрепа“ заяви, че предложеният бюджет не създава достатъчно условия за намаляване на бедността, социалните неравенства и броя на работещите бедни.
Бюджетът на ДОО получи по-широка подкрепа
По-голямо съгласие между социалните партньори имаше при обсъждането на бюджета на държавното обществено осигуряване.
Синдикалните и работодателските организации го подкрепиха принципно, с изключение на АИКБ, която се въздържа.
Проектът предвижда увеличение на пенсиите с между 7% и 8% от 1 юли 2027 г. по швейцарското правило, както и по-високи обезщетения за безработица и майчинство.
Обезщетението за отглеждане на дете през втората година се предвижда да се увеличи до 450 евро, а при по-ранно връщане на работа изплащаната част от съответното обезщетение ще нарасне от 50% на 75%.
КНСБ подкрепи повишаването на минималния и максималния осигурителен доход, както и предвидените по-високи пенсии и обезщетения за безработица.
КТ „Подкрепа“ също даде принципна подкрепа, но настоя обезщетенията за безработица да бъдат по-тясно обвързани с осигурителния принос.
Синдикатът предлага минималната пенсия да достигне линията на бедност за 2027 г. от 443 евро вместо предвидените 374,62 евро. От организацията възразяват и срещу предложения максимален осигурителен доход от 2400 евро, като настояват той да достигне 4685 евро съгласно посочения в становището им механизъм.
Българската стопанска камара и КРИБ изразиха резерви срещу увеличението на максималния осигурителен доход.
Изпълнителният директор на КРИБ Боян Митракиев предупреди, че то може да има отрицателен ефект върху ИТ сектора и решенията на някои компании да продължат дейността си в България.
Бюджетът на НЗОК: Повече пари, но и искания за реформи
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2027 г. възлиза на 5,683 млрд. евро, или с близо 427 млн. евро повече спрямо настоящата година.
Здравноосигурителната вноска се запазва на 8%.
Управителят на НЗОК д-р Владимир Даскалов заяви, че сред основните приоритети са профилактиката, детското здраве и извънболничната помощ.
Предвиждат се 8 млн. евро за нови профилактични дейности, включително повече прегледи за ученици между 7 и 18 години, скрининг за детско затлъстяване и изследване на липиден профил и холестерол при 16-годишните.
КНСБ подкрепи бюджета на НЗОК, но настоя за по-добър достъп до медицинска помощ и мерки за подобряване на положението на лекарите, медицинските сестри и останалите медицински специалисти.
КТ „Подкрепа“ също изрази принципна подкрепа за проектобюджета на НЗОК.
Иоанис Партениотис посочи, че синдикатът оценява положително заложените политики за профилактика, ранна диагностика, диспансерно наблюдение и разширяване на обхвата на програмата за детско здравеопазване.
От организацията обаче настояват за реформи в системата и поставят въпроса за високото доплащане от пациентите, което според представените от тях данни достига 34% в България при средно 15% за Европейския съюз.
Синдикатът поиска и допълнително увеличение с 14% на разходите за персонал в НЗОК, както и преразглеждане на предвиденото намаление на средствата за издръжка.
Бюджетът на ДОО за 2027 г.: Какви пенсии, осигуровки и майчинство се предвиждат
Какви са позициите на работодателите за здравния бюджет?
АИКБ се въздържа от подкрепа за бюджета на Здравната каса, като изрази резерви към преобладаващия дял на разходите за болнична помощ и лекарства.
Българската стопанска камара подкрепи бюджета принципно, но със сериозни възражения.
Заместник-председателят Мария Минчева предупреди, че увеличението на средствата трябва да бъде съпроводено с реални реформи, по-добра профилактика и намаляване на доплащането от пациентите.
От БСК поставиха и въпроса за финансовото състояние на общинските болници.
БТПП и КРИБ също подкрепиха проектобюджета, но изразиха резерви към прехвърлянето на допълнителни дейности към здравноосигурителните плащания.
Какво следва за трите бюджета?
При обсъждането на държавния бюджет вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че правителството предлага финансова рамка, насочена към ограничаване на дефицита, без да се изоставя подкрепата за доходите, семействата и инвестициите.
Сред заложените мерки са подобряване на събираемостта на данъците и осигуровките, ограничаване на укриването на приходи и намаляване на административната тежест.
Обсъждането в тристранния съвет не означава окончателно приемане на трите бюджета. Те предстои да преминат през следващите етапи от бюджетната процедура и да бъдат разгледани от Народното събрание.
