На какво разчита България за излизане от кризата?

Най-общо три са положителните компоненти на брутния вътрешен продукт по т.нар. метод на разходите. Това са брутното капиталообразуване (грубо казано - инвестициите), потреблението и износът.

Точната формула е GDP = C + I + G + (X - M), където С е потреблението (частното), I са инвестициите (брутно капиталообразуване), G са държавните разходи, а X и M са съответно експорт и импорт.

Анализът на всеки от тези три показателя може да ни даде отговори на базисните въпроси "Какво ще се случи с икономиката на България?", "Кои са стопанските ни мотори?", "Излизаме ли от кризата?", "Мислим ли стратегически и национално отговорно?" и т.н.

Всякакви други общи коментари, политически заклинания и пожелателни съждения са или далеч от реалността или най-малкото не са базирани върху сериозни аргументи и анализи.

Затова нека погледнем всеки от трите положителни компонента на БВП и съответното му развитие във времето през последните години.

Инвестиции

Между 1998 и 2008 г. икономиката на България отбеляза безпрецедентен период на растеж, продължил 11 последователни години - нещо, което не бяхме постигали от Освобождението.

През този период притокът на чуждестранен капитал бе основен източник на инвестиции. Вътрешните спестявания не бяха твърде високи и се колебаеха около 12-14% от БВП. Затова се концентрираме върху размера на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), а той бе впечатляващ.

През 1999 г. ПЧИ са в размер на около 6% от БВП, за да достигнат съответно над 23% и близо 30% от БВП през 2006 и 2007 г.. За сравнение - през 2010 г. ПЧИ се равняват на едва 4,5% от БВП, а предварителните данни и прогнозите за 2011 и 2012 г. не са по-оптимистични. Отбелязвам, че най-коректните индикатори са свързани именно с процентното съотношение на инвестициите към БВП, а не с абсолютните им стойности, за да се избегнат инфлационните влияния и тези на валутните курсове.

Дори кратък анализ показва изключително сериозен спад в чуждестранните инвестиции през последните три години, което в крайна сметка води до спад в брутния вътрешен продукт на България с всички съпътстващи последици - социални и политически.

Качеството на инвестициите е съвсем друга тема и няма да навлизам в детайли, но голямата картина е ясна. Най-голям процент инвестиции през годините имаше в строителство и недвижими имоти, във финансово посредничество, в телекомуникации, а значително по-малко - в реалния сектор.

Индустриалните инвестиции на зелено са малък процент, а огромна част от капиталите (родни и чужди) бяха насочени към приватизиране на държавни дружества, които оперираха предимно на родния пазар (банки, ЕРП-та, други енергийни активи, транспорт, телекомуникации), а не толкова за износ. Без, разбира се, с подобни изводи да поставям експорта на пиедестал и да го превръщам едва ли не в самоцел.

По-нататък за инвестициите. Трябва да се каже, че например информацията за усвояването на еврофондове се поднася изключително селективно. Всъщност и до момента фокусът на правителствения PR пада основно върху "договорените" средства и върху тези, за които са попълнени "апликационни форми".

Публиката не получава и информация за вноската от българска страна в бюджета на ЕС. Това, разбира се, е разписано в проектобюджетите, но върху него не се акцентира, съответно рядко става ясно какъв е нетният ефект от еврофондовете.

Не се прави и нещо много просто, което би могло да хвърля светлина върху процеса на усвояване - не се правят ежемесечни или например тримесечни пресконференции, на които да се представят кратко, точно и ясно разчети за реално усвоените за съответния период евросредства.

През последните дни бяха оповестени и някои предварителни данни относно размера на бюджетния дефицит за 2011 г. Финансовият министър се похвали, че дефицитът за миналата година е по-нисък от планирания, но се оказа, че това е за сметка на плащания, които реално биха стимулирали икономиката.

Капиталовите разходи се оказаха с 15% по-ниски, а инвестициите - с 16% по-ниски в сравнение с тези за 2010 г. Към този резултат принос има и по-ниското усвояване на еврофондове - така съфинансирането по европроекти е с 6% по-ниско от планираното и ето ти борба с дефицита. Толкова за приноса на държавните разходи и еврофондовете към БВП.

Друг интересен мит (наред с този за невероятните успехи при усвояването на еврофондовете) беше разбит през последните дни. При оповестяване на статистиката относно строителството през 2011 г. се оказа, че има 16% спад не къде да е, а именно в прословутото инфраструктурно строителство, на което толкова се набляга при всевъзможни медийни изяви.

Иначе спадът в бранша надхвърля 11%, което между другото показва и по-голям относителен спад на инфраструктурното строителство спрямо общата тенденция в отрасъла.

Износ

Данните за експортните възможности и активност на родната икономика също са показателни. Много се изговори през последните две години за ръст на износа, но истината е, че през целия този период по-скоро възстановявахме нивата от 2008 г.

Съществуващата статистика месец по месец от 90-те години до днес е красноречива. Абсолютният ни предкризисен експортен пик беше през юли 2008 г. (1 523,9 млн. евро FOB), следван от спад през 2009 г. и възстановяване на ръста от началото на 2010 г.

Статистическите данни тук са в абсолютни стойности и отразяват както инфлационни процеси и движение на валутни курсове, така и увеличени цени на редица суровини.

България е значим износител например на метала мед, чиято цена пък отбеляза ръст от около три пъти за последните три години на световните пазари. Това също е пример как статистиката за износа се влияе от промени в цените на една борсова стока без да има изменения в произведените и съответно изнесени количества.

Последните данни за динамиката на експорта не са особено оптимистични (статистиката отчита FOB в лева), тъй като през третото тримесечие на 2011 г. вече има забавяне до едва +2,3% на годишна база.

Тази тенденция ще се запази и скоро статистиката ще потвърди, че износът е останал с минимален ръст и през четвъртото тримесечие на 2011, както и през цялата 2012 г. Възможен е дори спад при неблагоприятно развитие на стопанската конюнктурата в основните ни търговски партньори.

Всичко това показва, че България не може да разчита и на експорта като двигател на икономиката.

Като "малка и отворена икономика" трябва да отчитаме и друго. Много развиващи се страни (на които все повече се опитваме да залагаме като търговски партньори поне според медийните офанзиви на някои министри) ще продължат да трупат резерви като буфер срещу евентуално задълбочаване на кризата и това допълнително ще доведе до намаляване на глобалното търсене.

Същият ще е ефектът от икономиите, които предприемат голяма част от развитите държави.

Потребление

При вътрешното потребление (на което толкова се разчита да задвижи икономиката) данните също не са никак оптимистични. То зависи от редица фактори, каквито са нивата на доходите, кредитирането и спестяванията, но и от общото усещане на стопанските субекти за сигурност, предвидимост и стабилност.

След 2008 г. станахме свидетели на рязко свиване на вътрешното потребление, като най-актуалните данни също не са положителни. Статистиката и прогнозите сочат минимален ръст от около 1,5% през 2011 г., но сериозно оживление няма и не би могло да има на този етап.

Някои изводи

Вследствие от посочените данни може да обобщим, че както инвестициите, така и потреблението са на значително по-ниски нива от пиковите през 2007-2008 г., а износът по-скоро е възстановил изгубени позиции.

През 2009 г. имаше спад на икономиката от 5%, като до момента не е постигнато върховото равнище от 2008 г., тъй като през 2010 г. ръстът на БВП беше нулев, а за 2011 г. може да се очаква ръст от едва 1,5%.

Прогнозите за 2012 г. не са по-розови от тези за миналата година. В изследване, публикувано преди половин година проф. Г. Минасян ясно и изрично обобщава и други красноречиви факти - че "за периода от третото тримесечие на 2009 г. насам крайното потребление спада средно с по 4% на тримесечие (спрямо съответното тримесечие от предходната година), а брутното капиталообразуване спада с по 19%".

Исторически погледнато, след края на 90-те стопанството на България отбеляза сериозен напредък и възстановяване в редица аспекти. Днес обаче на преден план са въпросите за това къде да ин­вестираме, защо точно там да инвестираме и как най-адекватно да го направим.

В България сякаш традиционно се замразяват огромни ресурси в непроизводителни дей­ности, които не създават добавена стойност и не работят в полза на иновациите и модерното стопанско развитие. Затова и се създава една "рентиерска" икономика, което е типично по-скоро за несигурни общества с много рискове.

Завръщане в бъдещето?

През последните близо 15 години с изпреварващи темпове в българския БВП нарасна делът на услугите, докато индустрията и селското стопанство значително изостанаха като динамика.

Ортодоксалното виждане в България сякаш по-скоро клони към концепцията за туризма, финансовите услуги и аутсорсинга като двигатели на националната икономика. Въпросът е до каква степен тези сфери на стопанска дейност могат да доведат до дългосрочно развитие и да способстват за изграждане на високотехнологична икономика, която същевременно е устойчива на шокове.

Твърде дълго голяма част от инвестициите се изсипваха в строителството, финансовото посредничество и някои "непроизводствени" сектори, които претърпяха тежки удари по време на кризата. ПЧИ масово бяха насочени именно към такива отрасли, както и към приватизационни сделки от типа на тези с ЕРП-тата - компании, опериращи изцяло на вътрешния пазар и без експортна насоченост.

Затова е

крайно време за сериозен дебат и поставяне на фокуса върху стратегически отрасли,

които са в състояние да генерират устойчив стопански растеж.

Тук визирам едновременно възможностите за засилена инвестиционна активност, за стимулиране на вътрешното потребление и за създаване на добри експортни предпоставки.

Именно поради тези причини акцентът по-скоро трябва да е върху повече индустрия, повече енергетика и повече селско стопанство, или това, което може да бъде обобщено чрез метафората „hardware". Крайно време е да обърнем внимание на реалната икономика и особено на индустриални и енергийни предприятия, които произвеждат включително за износ.

От години има силни гласове в подкрепа на една реиндустриализация на България, колкото и "старомодно" да звучи подобна теза сред част от българските елити.

Въпросът за селското стопанство също е на дневен ред

През 1998 г. например то (заедно с горското стопанство) фор­ми­ра около 17% от БВП, докато 10 години по-късно същият дял па­да на около 5%. Това обаче се случва на фона на растящи цени на храните в глобален мащаб, както и на значителен внос на базови хранителни продукти в страна като нашата, която има превъзходни почвени и климатични условия за развитие именно на селско стопанство.

По-нататък, един проект като АЕЦ "Белене" също би оказал влияние и върху трите положителни компонента на БВП - върху инвестициите и вътрешното потреблението (още при стартиране на проекта), а върху експорта - след въвеждане в експлоатация на централата.

Не трябва да забравяме, че миналата година България изнесе около 11 млрд. квт.ч. електроенергия, че износът за Турция беше възстановен след 7 години, че в регионален мащаб гладът за енергия расте, както и, че заради рекордното засушаване голяма част от ВЕЦ-овете в Югоизточна Европа не функционират.

От тази гледна точка е изключително важно да се формира ясна национална визия и да се концентрираме върху отрасли и проекти, които дават отражение и върху трите положителни компонента на брутния вътрешен продукт - капиталообразуване (инвестиции), износ и потребление.

--------

Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата