Около един на всеки шестима души в България не е могъл да си позволи хранене с месо, пиле, риба или вегетариански еквивалент поне веднъж на два дни през 2025 г. Делът е 15,8% – почти двойно по-висок от средното за Европейския съюз ниво от 8,5%. По-зле е само в Румъния – 18,1%.
Данните са от най-новото издание на Евростат „Ключови данни за условията на живот в Европа – 2026“, а европейската статистика се върна към този показател с отделна публикация. Изданието показва, че проблемът с храната е само една част от картината за България.
От всеки втори до всеки шести за 13 години
Показателят за България намалява за 13-а поредна година. През 2012 г., когато за последно е отчетен ръст, не са могли да си позволят месо поне през ден 51,9% от българите – малко над половината от населението.
Митът за обедняването: Българите могат да си позволят двойно повече от преди 10 години
През 2014 г. делът пада до 39,5%, през 2019 г. – до 27,6%, а през 2023 г. за първи път слиза под 20% – до 19,9%. През 2024 г. той е 18,7%, а през 2025 г. – 15,8%.
В европейската класация след Румъния и България се нареждат Унгария (15,1%), Словакия (14,2%), Гърция (12,8%), Малта (11,5%), Франция (11,2%) и Германия (11,1%). Най-нисък е делът в Кипър – едва 1,2%.
Евростат използва невъзможността да се платят определени стоки и услуги като мярка за абсолютна бедност. Храненето с месо или еквивалент през ден е един от 13-те критерия, по които се измерва тежкото материално и социално лишение.
Втори в ЕС по тежки материални лишения
Тежко материално и социално лишени са хората, които не могат да си позволят поне 7 от тези 13 неща, които повечето хора считат за желани или дори необходими за нормален живот. През 2025 г. този дял в България е 15,0% при 6,3% средно за ЕС. По-висок е само в Румъния (16,8%), а Гърция е почти наравно с нас (14,9%).
България е сред шестте държави в съюза, в които най-засегнати са хората над 65 години. Според Евростат именно у нас разликата между възрастните и останалите възрастови групи е най-голяма в целия ЕС.
Как се промениха цените у нас за последните 10 години
Три от всеки четирима свързват трудно двата края
През 2025 г. 76,9% от хората в България са имали поне някакви затруднения да свързват двата края. Средно за ЕС този дял е 42,5%, а по-висок от българския е само в Гърция (87,1%). На другия полюс са Германия (18,3%) и Нидерландия (19,8%).
Сходна е и картината при така наречената субективна бедност – делът на хората, чиито домакинства свързват двата края „трудно“ или „много трудно“. В България той е 36,1% при 17,6% средно за ЕС. По-висок е само в Гърция (67,2%), а в останалите държави дялът е между 7,1% (Люксембург) и 23,4% (Румъния). В България субективната бедност е най-силна при възрастните.
Най-голямото неравенство и най-много работещи бедни
България е държавата с най-голямо неравенство в доходите в ЕС. Коефициентът на Джини у нас е 37,7 при 29,2 средно за съюза, следван от Латвия (35,6) и Литва (35,5).
Работата също не е гаранция срещу бедността. Делът на работещите, които са в риск от бедност, е най-висок в България – 11,5%, при 8,3% средно за ЕС и 3,1% във Финландия.
Общо 29,0% от българите са били в риск от бедност или социално изключване през 2025 г. – най-високият дял в ЕС, преди Гърция (27,5%) и Румъния (27,4%). Средното за съюза е 20,9%. У нас рискът е най-висок на село и най-нисък в градовете, като разликата от 19,9 процентни пункта е втората по големина в ЕС след тази в Румъния.
България и Румъния са и единствените две държави в съюза, в които делът на хората в домакинства с много ниска трудова заетост е по-висок при семействата с деца, отколкото при тези без деца.
Развлеченията и интернетът – също недостъпни за част от българите
През 2025 г. 14,5% от българите не са могли да си позволят редовно участие в развлекателни дейности при 12,1% средно за ЕС, което ни поставя на шесто място в съюза. Най-висок е делът в Гърция (27,3%), а най-нисък – в Хърватия (3,9%).
При домашния интернет за лични нужди България е втора – 5,9% от хората не могат да си го позволят при 2% средно за ЕС. По-висок е делът само в Румъния (6,2%). През 2024 г. той у нас е бил 7%.
Къде има напредък
Данните на Евростат показват и подобрения. В сравнение с 2010 г. реалният медианен разполагаем доход в България е нараснал с поне половина, при 25,4% средно за ЕС.
През 2025 г. делът на българите, които не могат да отоплят достатъчно дома си, е намалял с 2,9 процентни пункта – вторият най-голям спад в ЕС след този в Кипър.
Удовлетвореността от живота също расте – от 5,4 през 2018 г. до 6,3 по скала от 0 до 10 през 2025 г., едно от трите най-големи подобрения в съюза. Въпреки това българите остават най-неудовлетворените от живота си в ЕС при средна оценка за съюза от 7,2.
