Надценки до 150% на някои хранителни продукти, сериозни разлики между доставните и продажните цени и допълнителни разходи, които се прехвърлят върху потребителите – това са част от проблемите, установени от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Това съобщи председателят на комисията Мая Манолова е ефира на БНТ. Предстои да бъдат обявени подробни резултати от проверките в пет големи търговски вериги.
Кашкавал 99%, сирене 95%, масло 125%
По думите на Манолова първите резултати показват надценки от 99% при кашкавала, 95% при сиренето, до 99% при прясното мляко и 125% при маслото. При някои продукти надценките достигат 150%, а маслото заема първо място сред най-силно оскъпяваните стоки.
„Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти, например на кашкавала, стигат до 99%. На сиренето са 95%, маслото е със 125% надценка. Това наистина е безобразие и абсолютно безочливо поведение от страна на търговските вериги“, заяви председателят на КЗП.
КЗП наложи над 205 000 евро глоби за цените само от началото на септември
Манолова уточни, че високата надценка не означава автоматично, че дадена стока е два пъти по-скъпа от същия продукт в Германия. Данните на Евростат обаче показват сериозно отклонение при определени групи храни.
„Евростат многократно посочи, че българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа. При положение че покупателната способност у нас, колкото и да се повишава през последните години, е едва 68% от средноевропейската, този разлом между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти буквално смачква потребителите“, коментира тя.
Според Манолова в Хърватия, Румъния и Унгария регулациите предвиждат допустими надценки до 20% в определени случаи на държавна намеса срещу поскъпването на основни храни. През следващата седмица КЗП ще представи по-подробно резултатите, включително надценките при продуктите от инициативата „Кошница с грижа“ и при стоките на промоция.
„Пазар, който позволява надценки от 120%, не е пазар“
Председателят на КЗП смята, че действащото законодателство позволява на големите вериги да поддържат високи надценки, без това непременно да води до санкции. Комисията може да наказва необоснованото повишаване на цените в предвидените от закона случаи и нелоялните търговски практики, но са нужни и допълнителни законодателни мерки, посочи тя.
„Обяснението на говорителите на веригите е: ‚Това е пазар‘, но това не е пазар. Пазар, който позволява надценки от 120%, не е пазар. Това е бедствие. Това е пазар с аномалии, изкривен пазар. И тук е ролята на законодателя да регулира. Когато пазарът е изкривен, са необходими регулации, необходими са норми“, заяви Манолова.
КЗП: Надценки над 100% при основни храни
КЗП ще наложи санкции при установени необосновани увеличения на цените спрямо началото на август, както и при нелоялни търговски практики. Сред проверяваните случаи е предлагането на продукти с подвеждаща информация за произхода. Като пример Манолова посочи картофи, представяни като български в търговска верига. Проверката, която се извършва съвместно с Българската агенция по безопасност на храните, трябва да установи дали става дума за нискокачествени гръцки картофи, продавани като българска продукция.
Според нея високите надценки ощетяват не само потребителите, но оказват натиск и върху българските производители. Манолова припомни случаите на неприбрана земеделска продукция и заяви, че веригите често предпочитат вносни стоки пред работата с местни производители.
Ваучерите за храна и касетките отиват в КЗК
Манолова подготвя сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради разходите, които търговците плащат при приемането на електронни ваучери за храна. По думите й таксите към операторите могат да достигнат 6% от стойността на покупката, докато при стандартните картови плащания разходите за търговеца обикновено са между 1% и 1,5%. Потребителите с ваучери не плащат директно по-висока цена, но допълнителните разходи на веригите могат да бъдат разпределени върху цените на всички продукти, смята тя.
„Абсолютно несправедливо е тази мярка за социална подкрепа на работещите хора да се превръща в механизъм за оскъпяване на цените. И то не само за тези, които имат ваучери, а за всички, които пазаруват основно в търговските вериги“, заяви Манолова.
Тя обърна внимание и на разходите за амбалаж, които по думите й увеличават с 10–20% цените на някои плодове и зеленчуци. Производителите са задължавани да плащат за ползването на касетки – освен депозит, и наем от 1,20 евро за всяка касетка при доставките до магазините. Манолова ще сезира КЗК и за тази практика.
Бензиностанциите: 48 случая със съмнения
Проверките на бензиностанциите започнаха на 23 септември заради рязкото покачване на цените на горивата. Проверени са 200 бензиностанции и общо 600 ценови позиции, като в 48 от случаите има съмнения за необосновано повишаване на цените и се очакват санкции.
Манолова уточни, че първоначалните данни не сочат спекулативно поведение на бензиностанциите като основна причина за поскъпването. При бензина установената надценка е спаднала от 19 на 14 евроцента, а при дизела – от 18 на 12 евроцента. Дали тези стойности са обосновани, предстои да бъде анализирано от КЗК.
Банковите такси: половината от печалбата
По отношение на банковите такси Манолова посочи, че банковата печалба за миналата година е била 3,6 млрд. лева, като 1,8 млрд. лева от нея са дошли от такси. Според нея разходите за реализирането на тези приходи са значително по-ниски от самите приходи, което поставя въпроса за обосноваността на цените на банковите услуги.
КЗП проверява за необосновано повишаване на банкови такси
„Ако бъдат намалени банковите такси, става дума за откриване и закриване на банкова сметка, за внасяне на пари, за различни удостоверения, теглене от банкомат и преводи, които в други държави са с нулева такса, например за данъци и битови сметки. Тук това натоварва много сериозно потребителите“, заяви тя.
Манолова обобщи, че защитата на потребителите от високите цени остава основен ангажимент на КЗП, но за трайни резултати са необходими не само проверки и санкции, а и промени в законодателството, които да ограничат нелоялните практики и да осигурят по-справедливи условия както за потребителите, така и за българските производители.
Добави ни в предпочитани източници в Google
