Л инията на бедност за следващата година се обсъжда от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Предложението на правителството е тя да стане 443 евро, което е увеличение с над 50 евро спрямо тази година.
По-високият праг поставя и въпроса какъв ще бъде допълнителният разход за бюджета. Темата коментираха в ефира на NOVA икономистът и основател на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев и икономистът Румен Гълъбинов.
НСТС обсъжда линията на бедност за 2027 г. и промени в Кодекса на труда
Станчев: Не е ясно откъде ще дойдат средствата
Според доц. Красен Станчев увеличението на линията на бедност трябва да се разглежда заедно с цялостната бюджетна рамка.
„Това, което има като концепция и като изпълнение на бюджета до момента, показва увеличаване на разходите, държавния дълг и в общите линии на хаоса“, заяви той.
По думите му остава неясно откъде ще бъдат осигурени необходимите средства за покриване на допълнителните социални разходи.
„Най-малкото не е ясно откъде идват тези средства. Те могат да идват в бюджета само при плащане на данъци и то доброволно плащане на данъци“, коментира Станчев.
Той предупреди и за възможно разширяване на групата хора, които зависят от социалните плащания, което би натоварило допълнително бюджета.
Линията на бедност може да стане 443 евро от 2027 г.
Гълъбинов: Доходите не успяват да настигнат цената на живота
Икономистът Румен Гълъбинов определи ситуацията като постоянна надпревара между доходите и разходите за живот.
По думите му увеличаването на минималните доходи не означава автоматично излизане от бедността.
„Имаме и една група от хора, които са работещите бедни - хора, които въпреки увеличението на тези минимални доходи не могат да настигнат увеличението на цената на живота“, заяви Гълъбинов.
Бюджетът за 2027 г. и дефицитът
Гълъбинов коментира и подготовката на бюджета за 2027 г., който според него трябва да бъде съобразен с ангажиментите на България за намаляване на бюджетния дефицит.
„Ние сме в процедура на свръхдефицит и трябва да представим списък от мерки как ще се борим следващите три години - до 2029 г., да свалим под 3% този бюджетен дефицит“, каза той.
Според икономиста мерките, които България ще представи пред Европейската комисия, трябва да бъдат отразени и в бюджета за 2027 г.
„Тези мерки са и част от промените и реформите, които трябва да се извършат и които трябва да залегнат в бюджета“, допълни Гълъбинов.
Добави ни в предпочитани източници в Google
