Познатата схема с т.нар. „френска безработица“ вече не дава стария резултат. След промяната в Кодекса за социално осигуряване и засиления контрол получателите на обезщетения по европейските правила намаляват почти наполовина само за година, а средната изплащана сума се връща под нивата отпреди пика.
Това показва новият информационен бюлетин на Националния осигурителен институт, който събира на едно място данните за обезщетенията за безработица между 2020 и 2025 г. и резултатите от проверките в Благоевградско – района, в който години наред се концентрира най-голямата част от тези случаи.
Схемата отдавна е известна. Човек с осигурителна история в България започва работа за няколко дни или седмици във Франция, където декларира значително по-високо възнаграждение. След прекратяването на договора кандидатства за обезщетение у нас, а при стария ред именно последният чуждестранен доход можеше да определи размера му.
В публичните дебати преди промяната се посочваха случаи на обезщетения от около 1125 евро месечно след едва два-три дни работа зад граница. Новите данни на НОИ вече показват не само защо правилото е променено, а и какъв е реалният ефект след това.
Фиктивни договори и закрити фирми: Как се разплитат сложни осигурителни схеми
Защо схемата вече не е толкова изгодна
До 13 август 2024 г. размерът на обезщетението при определени случаи с работа в друга европейска държава се изчислява върху дохода от последната заетост. Това означава, че кратък договор във Франция с висока заплата може да натежи много повече от дългата осигурителна история в България.
След промяната НОИ вече взема предвид всички доходи, върху които човекът е бил осигуряван в България и в други държави членки през последните 24 месеца преди прекратяването на осигуряването.
Разликата е съществена. Ако човек е работил продължително у нас на по-нисък доход и след това е сключил кратък, но по-добре платен договор във Франция, обезщетението вече не се формира основно от последната френска заплата. В сметката влиза целият осигурителен доход за периода.
НОИ определя целта като по-справедливо съответствие между обезщетението и реалния осигурителен принос. На практика това ограничава възможността няколко дни работа в държава с по-високи възнаграждения да доведат до непропорционално високо плащане от българската система.
Получателите намаляват с близо 50% за година
Ефектът се вижда ясно през 2025 г.
Средният брой на хората с обезщетение по европейските регламенти намалява от около 4090 през 2024 г. на 2053 през 2025 г. Това е спад от 49,8% само за една година и от 59% спрямо 2020 г.
Останах без работа: На какво обезщетение имам право
Намалява и средният месечен размер. През 2024 г. той достига приблизително 881 евро, а през 2025 г. се понижава до около 667 евро – спад от 24,3%.
Тези две движения показват защо старият модел губи привлекателност. По-малко хора кандидатстват по тази линия, а високата заплата по краткия последен договор вече не води до същия размер на обезщетението.
От 4018 души до едва 24
Най-силен е обратът в Благоевградско.
През 2023 г. в териториалното поделение на НОИ в Благоевград 4018 души посочват Франция като държава на последната си заетост. През 2024 г. те са 2322, през 2025 г. – 210, а до края на май 2026 г. – само 24.
Подобна промяна има и при други държави, но не в такъв мащаб. Деклариралите последна работа в Испания намаляват от 814 през 2024 г. до 19 през 2025 г., а при Германия спадът е от 217 на 119 души.
НОИ чупи рекорд: Над милиард лева за болнични въпреки по-малко дни
Данните не означават, че всеки кратък договор в чужбина е фиктивен. Но рязкото отдръпване след законовата промяна показва, че голяма част от интереса е бил свързан именно с начина, по който се е изчислявало обезщетението.
Работа само по документи
В бюлетина НОИ описва множество заявления с декларирана заетост във Франция от един-два дни до около месец. Точно тези кратки периоди пораждат съмнения дали работата е реално извършвана.
Институтът започва да изисква проверки от компетентните органи във Франция и информация от МВР дали кандидатите действително са напускали България през посочения период.
Съмненията са за фиктивна заетост – човекът фигурира като работник по документи, но не е стъпвал на работното място. За 77 лица НОИ подава сигнали до Районната прокуратура в Благоевград с искане да бъде проверено дали има извършено престъпление от страна на френския работодател и кандидата за обезщетение.
По данни на прокуратурата една от преписките приключва с обвинително заключение и признато за виновно лице. По друга е установено, че кандидатът не е работил във Франция през декларирания период.
Проверки има и по заявления с последна работа в Испания. Испанската институция уведомява НОИ, че двама работодатели са разследвани за злоупотреби, но към момента на изготвяне на бюлетина няма информация за крайния резултат.
Почти всяко второ обезщетение е било в една област
Концентрацията в Благоевградско е необичайно висока и в национален мащаб.
През 2020 г. хората от областта са около 23% от всички получатели по европейските регламенти. През август 2024 г. делът им достига 47,4% – почти всяко второ подобно обезщетение в страната.
След административните мерки и новия начин на изчисляване делът пада до 20,5% към края на 2025 г.
През 2025 г. по-висок брой получатели има и в Кърджали, Бургас, Търговище, Пловдив и Пазарджик, но никъде не се достига концентрацията, отчетена по-рано в Благоевградско.
Другата хватка: нов договор за около месец
НОИ описва и втора практика, която е различна от „френската безработица“.
Тя се използва, когато предишният трудов договор е прекратен по взаимно съгласие. При такова основание човекът получава минималното обезщетение за по-кратък срок.
След това той започва работа в България за изключително кратък период – обикновено около 30 дни. Целта е последният договор да приключи на друго основание и така обезщетението да бъде отпуснато за по-дълъг период и в по-висок размер.
НОИ нарича това „хватка“ за смяна на основанието за прекратяване. При анализ на подобни случаи осигурителите, за които има съмнение, че фиктивно наемат хора, се предават за проверка.
От началото на 2022 г. до края на май 2026 г. са подадени 576 сигнала за фиктивна краткотрайна заетост. След проверки са издадени 57 задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадени осигурителни данни, а правото на обезщетение се преценява отново.
953 разпореждания за връщане на пари
От началото на 2022 г. до края на май 2026 г. НОИ издава общо 953 разпореждания за възстановяване на неоснователно изплатени обезщетения за безработица.
По посочената в бюлетина годишна разбивка сумата е общо около 418 000 евро.
Това не означава 953 присъди за измама. Става дума за административни актове, с които НОИ разпорежда връщане на плащания, за които е установено, че са получени без основание.
Жалбите стигат до Съда на ЕС
Промяната в изчисляването предизвиква сериозна съпротива.
От септември 2024 г. в ТП на НОИ – Благоевград постъпват 1578 жалби срещу разпореждания за отпускане на обезщетения. Пред Административния съд в Благоевград са внесени около 1400 жалби.
Спорът стига до Съда на Европейския съюз. По дело C-116/25 съдът потвърждава, че България може да прилага националния си ред и не е длъжна да изчислява сумата само според възнаграждението от последната работа в друга държава членка.
След възобновяването на производствата приключват 120 дела, като всички решения на директора на териториалното поделение на НОИ в Благоевград са потвърдени.
Това е важната развръзка: новият механизъм не противоречи на европейските правила, а връща връзката между размера на обезщетението и действителния осигурителен принос.
Войните променят и профила на получателите
Освен ефекта от пандемията и законовите промени НОИ отчита още една тенденция – постепенно увеличаване на чуждите граждани в системата за осигуряване при безработица.
Институтът свързва промяната с миграционните процеси, породени от войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток.
В началото на 2022 г. чуждите граждани с право на обезщетение са 92, а до края на 2025 г. броят им достига 257. Делът им остава малък, но посоката е устойчива.
Това не са помощи, отпускани само заради статута на чужденец. За да получава обезщетение, човекът трябва да е бил част от осигурителната система и да отговаря на законовите условия. Данните по-скоро показват, че все повече чужди граждани работят и се осигуряват в България.
Общата безработица намалява, но сравнението започва от пандемията
На фона на пресечените схеми общият брой на регистрираните безработни също намалява.
През 2020 г. те са средно 233 160 души, а през 2025 г. – 149 321 души, или с 36% по-малко. Хората с право на обезщетение намаляват от 104 029 на 61 249 души.
Този спад обаче трябва да се чете в правилния контекст. Началната година е пикът на пандемията, когато ограниченията блокират цели сектори. През май 2020 г. получателите на обезщетение достигат 135 267 души, а само през април са отпуснати над 50 000 нови плащания.
Затова общото намаление отразява най-вече възстановяването след необичайния шок от 2020 г. При „френската безработица“ причината е много по-конкретна: правилата вече не позволяват високият доход по кратък последен договор да измести цялата предходна осигурителна история.
Схемата не изчезва с една забрана. Тя губи икономическия си смисъл, защото изчислението вече следва реалния принос, а проверките правят фиктивната заетост значително по-рискова.
Добави ни в предпочитани източници в Google
