П арламентът прие на първо четене промени в Кодекса на труда, с които се сменя начинът за определяне на минималната работна заплата.
Законопроектът беше подкрепен със 119 гласа „за“, 45 „против“ и 7 „въздържал се“, като подкрепата беше само от управляващото мнозинство. Точката беше включена извънредно като първа в дневния ред, само ден след като проектът получи зелена светлина и от парламентарната социална комисия.
Ако промените бъдат приети окончателно, минималната заплата вече няма да се определя автоматично като процент от средната брутна работна заплата. Вместо това ще се използва по-широк набор от социални и икономически показатели.
НС обсъжда новия механизъм за минималната работна заплата, ще има ли съгласие
Какво точно приеха депутатите
Според приетите на първо четене текстове минималната работна заплата ще се определя всяка година до 15 август.
Ще се отчитат покупателната способност на доходите и издръжката на живот, общото равнище на заплатите, темпът на растеж на възнагражденията, разпределението на трудовите доходи и производителността на труда.
На всеки три години ще се прави и оценка дали минималната заплата остава адекватна. Като ориентири при тази оценка ще се използват 60% от брутната медианна работна заплата и издръжката на живот.
Промените предвиждат още възможност чрез колективни трудови договори да се договарят по-високи минимални възнаграждения за отделни отрасли и браншове.
За първи път в Кодекса на труда се въвежда и изрична дефиниция на минималната работна заплата - като най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или според изработеното.
Колко може да бъде минималната заплата за 2027 г.
Точният размер за 2027 г. още не е определен.
При обсъжданията социалният министър Наталия Ефремова вече посочи, че по новия механизъм горната граница би била около 672,80 евро, при сегашна минимална заплата от 620,20 евро.
В бюджетните разчети се обсъжда стойност около 660 евро, но тя не е окончателно решение за минималната заплата.
Това се оказа и една от основните линии на спора в парламента - дали новият модел ще даде достатъчно ясно и предвидимо число, или ще остави твърде голяма свобода на правителството.
Между 620 и 673 евро може да е минималната заплата през 2027 г.
„Къде е механизмът“
Дебатът в пленарната зала бързо излезе извън техническото обяснение на формулата и се превърна в спор кой всъщност ще решава колко да бъде минималната заплата.
От ГЕРБ-СДС Илияна Жекова постави въпроса дали в проекта изобщо има истинска формула.
Според нея в текстовете са посочени показателите, които трябва да се отчитат, но не е достатъчно ясно как от тях ще се стига до конкретната сума.
„Къде е самият механизъм, след като виждаме критерия, но не и правилата“, заяви тя по време на дебата.
„Празен чек“ или по-гъвкав механизъм
Критики дойдоха и от „Демократична България“.
Анна Бодакова сравни предложението с „празен чек“, а Мартин Димитров предупреди, че при липса на строго записана формула правителството получава по-голяма свобода при определянето на минималното възнаграждение.
Айтен Сабри от ДПС също защити тезата, че сегашната формула не трябва да бъде заменяна с механизъм, който остава неясен.
„Макар и несъвършена, формулата, която действа в момента, не бива да бъде заменена с механизъм, който остава неясен“, заяви тя.
По време на заседанието беше поискана и проверка на кворума. След регистрацията на депутатите от „Прогресивна България“ и ДПС необходимият кворум беше събран.
Как ще се определя минималната заплата от 2027 г.
Спор и дали хората ще загубят от промяната
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев отправи една от най-острите критики към управляващите по време на дебата.
„Това, което правите в момента с промяната на формулата, има единствен ефект и се прави с една-единствена цел - да ощипете хората на минимална работна заплата, за да ви останат повече пари. Ето, сега казахте, че ще дадете 100 милиона помощи за горивата на 20 земеделски семейства с „Майбасите“, а 30 милиона на 550 хиляди български граждани. 100 милиона за 20 семейства, 30 милиона за 550 хиляди граждани. Това са ви приоритетите. Не ги крийте зад хубави думи. Кажете си: „Ние работим за олигархията вече. Като бяхме в БСП, работихме за пенсионерите“ и спрете да се преструвате“, каза Василев.
От „Възраждане“ Цончо Ганев също заяви, че според техни сметки новият модел би дал по-нисък размер на минималната заплата - с около 36 лв., или приблизително 18 евро, спрямо друг вариант на изчисление.
От управляващото мнозинство отхвърлиха тезата, че целта е минималната заплата да бъде намалена.
Петър Витанов от „Прогресивна България“ заяви, че се очаква тя да се увеличи съществено, но според него при определянето ѝ трябва да има баланс между доходите на хората, възможностите на бизнеса и състоянието на публичните финанси.
Какво каза социалният министър
Социалният министър Наталия Ефремова защити проекта с аргумента, че новият модел трябва да отчита едновременно нуждите на работещите и възможностите на бизнеса и бюджета.
Според нея за хората минималната заплата трябва да позволява покриването на основни разходи като храна, лекарства, сметки и услуги, а за работодателите и държавата трябва да има достатъчно предвидимост, за да могат да планират разходите си.
Още при обсъждането в социалната комисия ден по-рано Ефремова обясни, че ако няма съгласие между работодатели и синдикати, Министерският съвет ще може да определи размера на минималната заплата.
Тя уточни и че дори ако социалните партньори постигнат съгласие за определена сума, правителството ще има възможност да определи и по-висок размер.
Само ден по-рано спорът беше и в социалната комисия
До гласуването в пленарната зала се стигна много бързо.
На 17 септември Комисията по труда, демографската и социалната политика разгледа проекта на извънредно заседание и го одобри на първо четене с 10 гласа „за“, 7 „против“ и 1 „въздържал се“. На заседанието участваха представители на работодателските и синдикалните организации.
Още там председателят на комисията Венко Сабрутев оспори предлагания размер и заяви, че при новия модел минималната заплата за следващата година би била до около 672 евро, което според неговите изчисления е по-ниско от резултата по предишната формула.
От ГЕРБ поставиха и въпроса какво ще стане, ако Конституционният съд отмени текстовете от бюджета, с които старият механизъм беше спрян.
Ефремова отговори, че при приемане на промените в Кодекса на труда страната ще има нов начин за определяне на минималната заплата и няма основание за притеснения, че ще се стигне до нормативна празнота.
Спорът започна още с бюджета
Казусът с минималната заплата не започва с днешното гласуване.
Още на 24 юли парламентът реши при приемането на бюджета за 2026 г. да бъде изработен нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, а дотогава размерът да остане на нивото за 2026 г. - 620 евро.
Тогава текстът беше подкрепен със 133 гласа „за“, 49 „против“ и 7 „въздържал се“.
Това решение на практика постави началото на серията разговори между правителството, синдикатите и работодателските организации за новия модел.
Работодатели и синдикати преговаряха седмици
През август представители на правителството, бизнеса и синдикатите проведоха поредица от срещи в Министерството на финансите.
На 14 август председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев заяви, че според него няма основания за двуцифрен ръст на минималната заплата и че при увеличение от около 5-6% тя би била приблизително 650 евро.
От другата страна КНСБ настоя, че не би приела механизъм, при който минималната заплата просто да бъде фиксирана като 50% от основната средна заплата, изчислявана през регистрите на заетостта.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров тогава каза, че има съгласие по част от критериите, свързани с европейската директива за адекватни минимални заплати и Конвенция №131 на Международната организация на труда, но не и по всички елементи на формулата.
На 17 август социалният министър вече говореше за „много сериозен напредък“ в разговорите и посочи, че остават въпроси около статистическите данни и критериите за адекватност.
Постигнаха съгласие по критериите, но не изчезнаха всички спорове
На 21 август правителството, работодателите и синдикатите обявиха, че са постигнали съгласие по критериите за оценка на адекватността на минималната заплата.
Това обаче не означаваше пълно съгласие по окончателния модел.
КТ „Подкрепа“ например заяви, че предложената система с минимален праг от около 620 евро и горна граница, изчислявана по формула, не удовлетворява синдиката, защото според него част от критериите не отговарят на договореното.
Бизнесът от своя страна настояваше при определянето на минималната заплата да се отчита не само необходимият доход за работещите, но и производителността на труда, възможностите на предприятията и икономическата среда.
Българската стопанска камара впоследствие обяви принципна подкрепа за новия механизъм именно защото той включва повече икономически и социални показатели, а не се основава само на един процент от средната заплата.
Какво следва оттук нататък
Законопроектът е приет само на първо четене. Между първото и второто гласуване депутатите могат да правят предложения за промени, а след това предстои окончателното гласуване на текстовете.
Едва след това ще стане ясно как точно ще изглежда механизмът, по който ще бъде определена минималната работна заплата за 2027 г.
Към момента най-важното е разграничението между вече гласувания принцип за нов механизъм и все още неопределения окончателен размер на минималната заплата за следващата година.
