"Комерсант": "Росатом" изгуби България

Руската държавна корпорация "Росатом" изгуби България, пише в. "Комерсант" по повод решението на българското правителство за прекратяване на проекта за АЕЦ "Белене".

След почти петгодишни твърди преговори Русия все пак ще изгуби проекта на стойност 6,3 милиарда евро, тръгнал още през 80-те, пише руското издание.

Същевременно София, отказала се вече от втори голям съвместен проект с Москва, при все това разчита на отстъпка в цената на руския газ, отбелязва "Комерсант".

Вестникът припомня развитието на дейността по проекта, "започнал да буксува, след като в България дойде на власт дясната партия ГЕРБ на Бойко Борисов".

Отказът на България от АЕЦ "Белене" явно е бил очакван от "Росатом", изтъква "Комерсант", като напомня изявление на шефа на корпорацията Сергей Кириенко от 21 март, че подобно развитие "няма да е голям проблем" за "Росатом", "увеличил двойно обема на своите договори" миналата година.

"Страните имат и друга почва за конфликт", твърди руският вестник във връзка с плановете за изграждане на ТЕЦ на площадката, подготвена за АЕЦ "Белене".

Както заяви премиерът Борисов, тази ТЕЦ може би ще работи с гориво, което ще идва по бъдещите газопроводи "Южен поток" (проект на "Газпром") и "Набуко" (проект на ЕС), пише изданието.

Според него, Бойко Борисов намекнал по този начин, че "България все още има с какво да натисне Русия".

"Нещо повече, Бойко

Борисов се опита да поставя условия на Москва,

като настоя пред Владимир Путин за газови доставки без посредници (като например швейцарската "Овергаз инк.") и отстъпки от сегашните цени", подчертава "Комерсант" по повод телефонния разговор на българския премиер с Владимир Путин в понеделник.

Руският "Газпром" е най-големият доставчик на газ в България. Монополистът отказа да коментира плановете на България да гради нова газова централа, но източници на "Комерсант" в "Газпром" заявяват, че "никой не е гарантирал газови отстъпки за новия проект", пише вестникът.

Един от неговите събеседници напомня, че АЕЦ "Белене" бе сред приоритетните проекти на Русия в България, "с който бяха обвързани доставки и други неща", а сега "какво излиза - никакви доставки, а отгоре на това искат и отстъпки за газа".

Евросъюзът и САЩ предупредиха България - членка на ЕС, че изграждането на АЕЦ ще увеличи енергийната й зависимост от Русия, която доставя почти всичкия газ, консумиран в България, и контролира единствената голяма рафинерия в страната, напомня в. "Ведомости".

Българският премиер най-вероятно не се е ориентирал докрай в проекта за АЕЦ "Белене", цитира РИА Новости руския експерт Владимир Грачов, според когото реакторът за тази централа няма начин "просто ей тъй да бъде изпратен на друга площадка, щом няма нито технико-икономическа обосновка, нито експертиза, нито всъщност и проект за нов енергоблок за АЕЦ "Козлодуй".

Това означава, че реакторът "ще остане заключен" за около 10 години, смята специалистът.

Той коментира и думите на премиера Борисов в парламента, че новият реактор в АЕЦ "Козлодуй" ще бъде хибриден, с диверсифицирано гориво. "За момента това е просто очевидна фантазия" казва Грачов, според когото "изявлението на българския премиер засега напомня по-скоро набързо измислено основание, което да прикрие неспособността на българското правителство да вземе истинско решение по проекта в течение на няколко години".

България, както всяка друга държава в ЕС, е в правото си сама да прецени как да осигури енергийните си ресурси,

заяви за БТА Марлене Холцнер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер по повод решението на българското правителство да прекрати проекта за АЕЦ в Белене.

От екипа на комисаря заявиха, че нашата страна е свободна да прецени къде да изгради нов реактор или централа - в Белене, Козлодуй, или другаде на своя територия. От ЕК отбелязват, че лицензирането на проектите е отговорност на Агенцията за ядрено регулиране, съобразно принципите на европейските директиви за ядрена безопасност и управление на ядрените отпадъци.

По въпроса за внасянето на нови проекти в ЕК, от комисията отбелязват, че плановете трябва да следват четири процедури - оценка на въздействието върху околната среда; уведомяване за нов инвестиционен проект в областта на атомната енергетика, свързан с нови мощности, размествания или преустройство (по този въпрос мнението на комисията няма юридически обвързващ елемент, но трябва да е положително, за да може проектът да получи заем от Евроатом или Европейската инвестиционна банка); Евроатом да оцени дали има риск от радиоактивно замърсяване на водите, почвата или въздуха на друга държава от ЕС (срок на произнасяне от шест месеца след получаване на данните за проекта); декларация на основата на техническите характеристики, свързани с безопасността.

Няма краен срок за произнасянето на комисията по внесените проекти, уточни говорителят.