Малко повече от месец остава до началото на зимния сезон 2026/2027 и с него се връща и нуждата от повече работна ръка в курортите. Наемането на сезонни работници от трети държави – хора, които пристигат за не повече от 90 дни, предимно през лятото или зимата – вече е обичайна практика у нас, показва проверка в рубриката „Числата на седмицата“ на NOVA.
Най-остра нужда от тях има в месеците със силен туризъм и в динамичните периоди за строителството и земеделието.
Колко са разрешенията
По данни на Агенцията по заетостта, обработени от Българската стопанска камара, през 2025 г. са издадени малко над 49 000 разрешения за достъп до пазара на труда у нас. От тях 19 000 са за сезонна заетост до 90 дни.
Само от началото на 2026 г. до 10 юли разрешенията за сезонна заетост са над 13 000.
Чуждите работници запълват места, за които у нас вече няма достатъчно хора
Къде работят
Регионалното разпределение е неравномерно. Тъй като по-голямата част от сезонните работници са заети в туризма, най-търсени са областите с морски и планински курорти.
Според изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ) по данни на Агенцията по заетостта първа е област Бургас с малко над 8000 сезонни разрешения през 2025 г. Във Варна са издадени 3000, а в Пазарджик, където е Велинград – 1500. Следват Добрич, София и Благоевград – последните две с малко над 1000 разрешения.
Какво работят
Длъжностите са предимно в хотелиерството и ресторантьорството. Една пета от разрешенията са за работа в кухня.
Над 2000 са за общ работник, а по над 1600 – за земеделски работник и за камериер. По над 1000 разрешения са издадени за сервитьор, чистач и работник в ресторант. По-малко са тези за помощник-готвач и мияч на съдове, а списъкът с най-разпространените позиции завършва с готвач и пиколо.
Откъде идват
Произходът на сезонните работници е силно концентриран в Азия, Източна Европа и Близкия изток. ИПИ отчита едва 145 разрешения за сезонни работници от други части на света през 2025 г.
Почти половината са от Узбекистан и Киргизстан. Следват граждани на Турция, Бангладеш, Непал и Молдова. Общо разрешения са издадени на граждани на 55 държави.
Банско: непалци в центъра вече не са изненада
Ежегодните проблеми с липсата на персонал и внезапно напускащите готвачи, сервитьори и рецепционисти карат бизнеса в Банско все по-често да наема млади хора от Непал, Индонезия, Виетнам, Индия и Узбекистан. Засега го правят най-вече петзвездните хотели, но на сезонни работници разчитат и по-малките места за настаняване и ресторантите.
Тристи е от Непал. Преди да дойде в България, е работила няколко години в Дубай, разказва тя пред NOVA.
„Видяхме много места, но избрахме Банско. Намерихме си работа, пристигнахме и ето ни сега. Работим в хотел“, разказва тя.
Заплащането е основният мотив. В Индонезия например масово се работи за около 200 евро, а най-високите възнаграждения стигат 500 евро. Затова дори минималната заплата у нас привлича работници от региона.
„Взимам някъде около 700, понякога и малко повече, ако получа бакшиши, но със сигурност тук мога да спестявам, ако не харча много пари. Ако сравнявам с Непал, парите са добри, но ако трябва да ги сравня с Дубай, нещата са горе-долу равни“, казва Тристи. Тя има договор за още две години в България.
Турското гостоприемство в български хотел
Освен сезонните работници, в Банско има и много чужденци, които вече живеят постоянно в курорта. В хотел, силно ориентиран към турския пазар, разчитат на много служители от Турция.
„Те са се преместили, имат си приятели, свой живот. Дори бих казала, че подобриха обслужването като цяло. Всички знаем какво е турското гостоприемство. Голяма част от него пренесоха и при нас“, казва мениджър на хотела.
Сезонните работници обикновено живеят в къщи за гости и апартхотели – не само в Банско, но и в Разлог.
