И мпериите се провалят, когато загубят финансовата си сила. Така е от древността до наши дни. Финансовата сила на една империя се крие в това, че благодарение на големия пазар и контрола върху търговските пътища, тя може да взима заеми в собствената си валута.
Суверенът, който печата пари използвани от другите, получава лост за намаляване на дълговата тежест и за стимулиране на икономиката. Историята обаче показва, че това никога не свършва добре. Дали пък САЩ няма да са голямото изключение?
В древния Рим сеченето на монети се е извършвало в храма на Юнона Монета – оттам произхожда наименованието на металните пари. С разрастването на империята, са били отворени и други монетни дворове. В тях на практика са се печатали парите на цяла Европа.
От I век пр. Хр. основната сребърна монета и водещо разплащателно средство в Римската империя е републиканският денар. При пускането си в обръщение той се е състоял от най-чистата възможна проба сребро. По времето на император Нерон, през 54 г. сл. Хр. съдържанието на метала вече е 94%. През 100-ната година е 85%, през 220 г. е 43%, а през 244 г. пада до 0.05% и денарите са извадени от обращение, тъй като никой вече не е искал да търгува с тях.
Процесът на обезценяване на парите, наречен още инфлация, се дължи на постоянните разходи за войни, които обаче с увеличаване на вътрешните междуособици - времената на т. нар. войнишки императори и със засилването на варварските нашествия от един момент нататък вече не могат да се подкрепят от реалната икономика. На практика империята стартира "печатане" на необезпечени пари.
Да се прехвърлим в Китай. Китайците първи измислят книжните пари. Причината за издаването им е проста. Икономиката на азиатската империя страда от остър недостиг на метали. Животът на медните пари е къс, заради бързата им корозия и те са твърде скъпи, а железните монети се оказват твърде лесни за фалшифициране, което поражда силен инфлационен натиск. По онова време хартията се произвежда в специални работилници от кората на черничеви дървета и цената ѝ е много висока. На практика хартията се превръща в китайското злато.
Освен това развитието на калиграфията и печатните преси позволяват издаване на защитени от фалшифициране пари. Така през XI век, банка в Съчуан започва да издава книжни пари в замяна на железни монети.
Проблемите в Китай започват след монголското нашествие. Внукът на Чингис хан Кубилай хан обединява страната, но за да финансира военните си операции почва да печата книжни пари в огромни количества.
От дневниците на Марко Поло научаваме, че ханът „всяка година прави такова голямо количество от тези пари, което не му струва нищо, че то вероятно е равно по размер на всички съкровища на света.“
На практика бързо развиващата се китайска икономика се оказва способна да поема за продължителен период от време огромния паричен поток. Хартията се превръща в пътища, крепости, цели нови градове.
В същото време цените на земеделската продукция рязко нарастват и в момента, в които икономическия възход достига зенита си, страната се изправя пред хиперинфлация. Следват глад, селски бунтове и продължителен икономически застой, може би най-дългият в човешката история, който превръща Китай в лесна плячка за английския империализъм.
Малко повече от век преди първата Опиумна Война между Британската империя и Китай, Джон Лоу осъществява парична реформа във Франция, която остава в историята като най-голямата пирамида, рухвала някога. След смъртта на Луи XIV, Франция е най-могъщата империя в Европа и се намира в катастрофално състояние. Заради войните, водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата с общ размер над 3 милиарда ливри. Сума еквивалента на външния дълг на САЩ в момента, който е 18.5 трилиона долара.
Близък съветник и приятел на регента херцог Филип Орлеански, Лоу отворя Банк Женерал през 1719 г. Банката с позволението на регента започва да печата банкноти, гарантирани от държавата. За да ги популяризира Лоу отпуска и евтини кредити с тях. Лихвите падат до 4 %, от 25-30% преди това. Банкнотите станали много популярни. Леки, удобни за носене и издадени с благословията на самия регент Филип Орлеански.
Изобилието от пари скоро съживило икономиката. Инфлационните очаквания довели до бум на търговията.
Лоу се възползвал от това, за да финансира френската монархия. Основал нова компания „Мисисипи”. Всеки който искал да си купи акции на компанията, трябвало да представи държавни облигации. Тези облигации се купували с книжни пари, които пък банката на Лоу печатала.
Основният актив на “Мисисипи” бил щатът Луизиана – най-голямата френска колония на територията на съвременните САЩ.
Оказало се, че въпросният актив всъщност е огромен пасив. В Луизиана липсвали ценните по онова време природни ресурси, а голяма част от площта на щата била заета от блата и не ставала за земеделие и живеене.
Джон Лоу обещавал 40% дивидент в близкото бъдеще на инвеститорите. Прогнозирал постъпления от 90 милиона ливри. Парите не били проблем, тъй като той си ги печатал сам. В началото на 1720 година бил стигнат върхът в цените на акциите на “Мисисипи”. Балонът се спукал, след като втората експедиция за колонизиране на Луизиана завършила с пълен провал. Оказало се, че парите на Лоу нямат никакво покритие и че стойността им не може да бъде поета от френската икономика.
Идва ред на Германия в началото на XX век. Страната е загубила Първата световна война. Версайският договор налага на победените репарации с такива размери, че няма как да бъдат изплатени. Капиталът изтичат постоянно по плащанията на този дълг от Ваймарската република. Съответно цената на марката се срива, тъй като германската икономика работи по същество за растежа на Франция и Британската империя. През 1923 г. един американски долар струва 4.2 трилиона марки.
С германския въпрос се заема международен комитет на чело с Чарлз Дауес. Този комитет разработва специален план по силата, на който Германия получава около 200 000 000 долара външен заем, намалени са и ежегодните репарационни плащания. Прекратена е окупацията на Рур. Освен това над германската икономика е установен строг финансов контрол.
Кризата обаче е преодоляна чак от нацистите, които на практика национализират банките и големите предприятия в страната и използват вътрешния дълг, който не смятат да платят, за да стимулират икономическия растеж.
И така стигаме до САЩ. В момента външният дълг на най-голямата икономика в света е по-голям от брутния ѝ вътрешен продукт. Сумата от 18.5 трилиона долара реално е толкова голяма, че дори лихвите няма как да се плащат без емитиране на нови задължения. Само в понеделник, тази седмица, същият ден, в който президентът на САЩ, Барак Обама подписа указа за вдигане на лимита на дълга от досегашните 18 трлн. долара, сумата скочи с 339 млрд. долара.
От 1913 г. насам доларът е загубил 96% от стойността си. А през последните няколко години огромна част от водещите американски компании работят за растежа на китайската икономика. Критично важният въпрос за бъдещето на долара и световната финансова система е кога обемът на доларите в обращение ще надхвърли капацитета на потребителския пазар в САЩ, който е най-големият в света, да поддържа стойността на валутата.
Вече знаем, че дори сравнително малък дълг в глобален мащаб, като гръцкия, може да предизвика сериозни проблеми. Достатъчно сериозни, за да се наложи американският финансов министър да се среща с германския си колега в Берлин, за да търсят решения.
