П о-високи лихви по кредитите, по-малко свободен ресурс във финансовия сектор и натиск върху бизнеса и застрахованите. Такива рискове очертаха пред NOVA бившият вицепремиер и бивш министър на икономиката и на труда и социалната политика Лидия Шулева, финансистът Никола Филипов и икономистът Георги Вулджев, коментирайки предложените данъчни промени.
Основните им резерви са към начина, по който се предлага облагането на свръхпечалбата, и към ефекта, който подобна мярка може да има върху банковия и застрахователния сектор.
Людмила Петкова: Данъкът върху свръхпечалбите ще донесе над 1,5 млрд. евро в бюджета
Риск от по-високи лихви по кредитите
Лидия Шулева посочи, че лихвите по кредитите в България в момента са по-ниски от тези в САЩ и в други европейски държави и свърза това с политиката на банките.
Тя обърна внимание и на базата, спрямо която се изчислява ръстът на печалбите. По думите ѝ за сравнение се взема пандемичната година, когато банките са разсрочвали кредити и са понесли загуби.
„Когато сравняваш с едни години, които са били така или иначе нестандартни, естествено е маржовете в годините на възстановяване да бъдат много по-големи“, посочи Шулева.
Според нея една от възможните последици е повишаване на лихвите по кредитите.
„Това, което ще се случи, е, че най-вероятно ще се повишат лихвите по кредитите“, заяви тя и допълни, че това ще удари бизнеса.
Шефът на БНБ Димитър Радев предупреждава за капан: Данъкът за банките удря по лихвите и кредитите
Как може да се отрази на застрахованите
Никола Филипов също изрази резерви към допълнителното облагане на финансовия сектор.
По думите му банките събират депозити, които след това се отпускат като кредити на бизнеса и домакинствата, а застрахователите използват приходите си за изплащане на щети.
„Когато обложим, макар и еднократно, тези сектори, ние реално не удряме самите застрахователи, а удряме депозантите и застрахованите“, каза Филипов.
По-скъпи кредити и по-малко от ваучерите: Какво може да донесат данъчните промени през 2027 г.
Той предупреди, че така се намалява ликвидността и остава по-малко ресурс за изплащане на щети.
„Вместо тези пари да отидат за застрахованите, те ще отидат за държавата“, посочи финансистът.
Държавата плаща все повече за лихви
Филипов постави темата и в контекста на растящия държавен дълг и разходите за неговото обслужване.
По думите му през 2024 г. държавата е платила 513 млн. евро за лихви, а през 2027 г. сумата ще бъде над 1 млрд. евро.
„От една страна, лихвите се повишават, от друга страна, ние акумулираме все повече и повече дълг“, заяви той.
Според него управляващите са изправени пред трудната задача да балансират бюджета, но прекалено бързите мерки невинаги водят до положителен резултат.
Сблъсък между Гълъб Донев и БНБ за свръхпечалбите на банките
Има и промени, които се оценяват положително
Георги Вулджев посочи, че според него част от предложените мерки са положителни, въпреки критиките към останалата част от пакета.
Сред тях той открои по-високия праг за регистрация по ДДС, увеличението на данъчните преференции за семействата, ускорената амортизация за бизнеса и актуализацията на данъчните оценки.
„Дори в тези данъчни промени имаше положителни неща, макар че те бяха засенчени“, коментира Вулджев.
По отношение на свръхпечалбата той заяви, че за част от засегнатите сектори не вижда достатъчно ясна логика.
„За останалите сектори ми е много неясно на какъв принцип са подбрани“, каза икономистът.
Къде според тях има място за икономии
Лидия Шулева насочи вниманието към публичния сектор и посочи, че според последните данни възнагражденията там вече са по-високи от тези в частния сектор.
Според нея проблемът е в неефективните и дублиращите се структури.
„Реформите в публичния сектор, съществуването на страшно много структури, които са неефективни, и дублиращите се - това е основен проблем“, заяви тя.
Никола Филипов също определи публичната администрация като бавна, тромава и скъпа, а Георги Вулджев посочи, че възможности за оптимизация има в редица бюджетни разходи, включително в секторите на сигурността, МВР и съдебната власт.
И спорът за домашната ракия
Тримата коментираха и проекта за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, който предвижда глоба от най-малко 1000 евро за физически лица, които държат домашна ракия, произведена от друг човек.
Битката за домашната ракия: „Посягат на домашното ни битие“
Според тях текстовете в сегашния им вид са неясни и противоречиви и трябва да бъдат прецизирани. Те посочиха, че замисълът е контролът да бъде насочен към производството с търговска цел, а не към хората, които произвеждат домашна ракия за лично потребление.
Лидия Шулева постави акцента не толкова върху събирането на акциз, колкото върху контрола върху алкохола, който се произвежда и продава нерегламентирано.
„Когато една такава ракия се произвежда с цел продажба, каквито наистина случаи има, по-големият проблем тук не е какъв акциз ще съберем, а колко хора ще изтровим“, каза тя.
По думите ѝ, ако подобна ракия се предлага в търговски обекти, въпросът не трябва да бъде само дали е платен акциз.
„Според мен не е въпросът в това да отиде Агенция „Митници“ и да събере акциза за тази ракия, която се предлага в търговски обекти, а трябва да я конфискува“, заяви Шулева.
Тя направи разграничение между ракията, която хората произвеждат за себе си, и тази, която се прави с цел продажба. Според нея при втория случай вниманието трябва да бъде насочено към контрола на състава, а не само към количеството и акциза.
Никола Филипов също разкритикува начина, по който са написани текстовете.
„Не може във време, в което публичните финанси са под много голям риск, централна новина да бъде ракията“, каза той.
Филипов посочи, че е прочел законопроекта и според него формулировките са неясни.
„Не е ясно какво точно има предвид законодателят. Може да бъде атакувано и в двете посоки“, заяви финансистът и добави, че при сегашния текст „напълно легитимна хипотеза е някой да дойде да ти проверява хладилника“.
Георги Вулджев пък постави под въпрос смисъла от подобна промяна от гледна точка на приходите в бюджета.
„Не знам въобще защо управляващите са се насочили в тази посока конкретно по отношение на този данък, при положение че фискалният ефект така или иначе би бил нищожен“, коментира икономистът.
