Как да направим хаоса наш приятел

"Грешка е да си мислиш, че можеш да решиш всички основни проблеми само с картофи"
Дъглас Адамс

Харесвате ли абсурдни книги като "Параграф 22", "Пътеводител на галактическия стопаджия" и т.н.? Ако не, най-сериозно ви препоръчвам - не четете нататък!

Не ми се иска да се разочаровате от "Мениджър" - защото се готвя да направя на пух и прах всички теории и самозвани корифеи за управлението като логична, рационална и много сериозна дейност, пише д-р Боян Кутевски в ноемврийския брой на сп. "Мениджър".

Следва пълният текст:

Дали вярвам, че е възможно - ако не вярвах в това, вероятно все още щях да съм едно не особено умно репортерче в една телевизия...

Вместо това сега съм един не особено умен доктор по политология, а в работата си правя каквото си искам.

Искате да ме попитате какво работя?! Продавам ви илюзии - не най-красивите, защото тях пазя за себе си. Опитвал съм да продавам и тях, но внезапно осъзнах, че не ми остават много неща, които да осмислят живота ми.

Намерих хора, които мислят като мен, и сега работим, за да се забавляваме. И колкото и парадоксално да се стори на всички, които смятат, че работата не може да носи почти сексуално удоволствие - имаме успехи!

Още по-парадоксалното е, че някои хора, които управляваме и които не извличат удоволствие от работата си, са двойно нещастни - веднъж, защото си съсипват повече от половината живот с нещо, което мразят; втори път, защото ние виждаме колко усилия влагат в това да НЕ харесват нито нас, нито работата си и им правим живота още по-черен.

Още ли не сте се отказали да четете?! Добре, предупредих ви...

Оттук нататък ще ви разкажа за начина, по който вземам управленски решения напоследък, и съм сигурен, че или ще харесате 9 от 10-те правила, или обратното.

1. Лошото настроение, маскирано като сериозност, ще ви убие - със сигурност!

Няма значение с какво се занимавате - гълтането на бастуна винаги е минус. Не говорим за крайности като фамилиарничене, тийнейджърски гардероб и т.н.

Въпросът обаче е, че непрекъснатите опити да се покажете "бизнес" обикновено водят до пречки в комуникацията ви - с всички!

Дори бих казал, че доброто настроение на шефа е по-страховито от непрекъснатото цупене и крещене, защото показва, че шефът е замислил нещо наистина кофти за служителите - да им повиши ефективността, да им уплътни работното време с нещо полезно, да ги накара да затворят вратата на офиса от външната страна следващия път, когато се опитват да му разкажат колко много работа са свършили, премествайки купчина безсмислени документи от едно празно бюро върху друго.

Хвалете и мъмрете с усмивка - така хората никога няма да могат да разберат какво мислите наистина.

2. Симулацията на дейност е като да криеш сексуалната си немощ

И друг път съм ви съветвал да бъдете крайно откровени във всичко, което вършите.

Защото рано или късно несвършената работа изплува на повърхността и по закона на Мърфи (по-известен още като ЗВГ - закон за всемирната гадост) винаги накрая търсещият виновник пръст ще се насочи към вас.

Не казвам, че е лесно да се показва само реалната работа заедно с нейните резултати. Не казвам и че е винаги печелившо - но за сметка на това ви гарантира, че вашият управленски стил ще стане добре познат и търсен на пазара.

Просто защото резултатите от добрата работа са като резултатите от добрия секс - следващият е още по-приятен и възнаграждаващ...

3. Опитът да организирате и контролирате всичко е сигурен белег, че сте идиот

Често ме питат защо рационален човек като мен е в същото време И религиозен. Имам отговор, който не е, за да отбягна по-нататъшни въпроси, а концентрира истинското кратичко обяснение на моята вяра - защото, ако човек ВЯРВА, че всичко зависи от него, просто е пълен идиот!

Не бива да ме разбирате и както дяволът евангелието - ако СПРЕТЕ да организирате и контролирате всичко, съвсем естествено нещата ще се скапят съвсем.

Къде е обаче мярката - трябва да я потърсите и откриете сами! Няма как да ви посъветвам да не се ядосвате, че непрекъснато пукате гуми с колата, с която работите и изкарвате пари - вместо това бих казал "...ами, просто не щурмувай дупките като Шуми...".

Примерът показва, че не е нужно да контролирате емоциите си, ако просто можете да контролирате действията си.

4. Книги и учебници пишат хората, които не умеят друго...

Забележете - не ви го казва човек, който си е останал цял живот с комплекса на непреборената диплома за висше образование.

Просто практиката изисква решения, които се вземат светкавично, и няма никаква теория, която може да се приложи ефективно.

И оспорвайки нафталинения университетски авторитет, говоря за масовия случай - защото има и университетски преподаватели, които работят и жънат успехи в дадено професионално поприще и преподават за удоволствие. Те обикновено са тези, които студентите обичат, на чиито лекции присъстват без изключение и които наричат без притеснение "ментори".

Като цяло рискувам много с тази точка да си навлека вечната омраза на редица чамови университетски глави и да си затворя завинаги възможностите да преподавам, но какво пък - със сигурност и на тях няма да им се отвори парашутът да пропишат в "Мениджър"!

5. Не потискайте гнева си и не спестявайте псувните на некадърните

Тук е съвсем нормално да възкликнете: "Абе, толкова ли му е къса паметта на тоя перко - в точка 2 ни съветваше да се усмихваме, сега ни кара да се гневим?!".

Не съм забравил, но и нали не очаквате, че можете през цялото време да вземате решения марихуанно нахилени като протестантски пастори?!

Общото между двата на пръв поглед противоречащи си съвета е - управлявайте емоциите си В СВОЯ, А НЕ В ЧУЖДА ПОЛЗА! Вашата искреност и неподправени справедливи реакции няма да останат неразбрани.

6. Мързелът бил вреден?! Как не ви мързи да говорите глупости...

Добрата работа и извънредното съсредоточаване и усилия изискват добра и извънредно ефективна почивка - за тялото, за съзнанието.

Един от начините да си я доставите е да планирате времето си така, че ако се чувствате уморен и/или апатичен - да си позволите бездействие.

От собствен опит мога да кажа, че в такива моменти човек често взема "от раз" решения, които са му създавали проблеми с месеци.

Дори и да не е така - почивката винаги оказва необходимото влияние върху работоспособността.

Все пак не прекалявайте! Хроничният мързел също като хроничния работохолизъм е вреден - избирайте подходящите моменти, за да полентяйствате, и по възможност подчинените, колегите и по-висшите мениджъри да НЕ разбират за тях!

Не всички приемат вашия ритъм на работа и не всички разбират как ви действа бездействието - затова по-добре се радвайте на тези моменти тайно и след това изненадвайте всички с резултатите от тях...

7. Има управленски решения, които удовлетворяват всички - да, ако шефът се гръмне...

Няма такъв филм! За всички е ясно, че в офиса няма равенство, а хранителна верига - колкото по-високо стоиш в нея, толкова по-малко си застрашен от изяждане.

На повечето хора няма да им хареса да работят повече, за да печели фирмата повече. Номерът е да им покажете, че, противопоставяйки се, рискуват да се сблъскат челно с идващия влак, т.е. с вашата реакция.

Така че решенията се вземат по възходяща целесъобразност и... баста! Ако не сте чели Макиавели, горещо ви го препоръчвам - страшен симпатяга е този човек!

Неговата теория за управлението е - "кой ... - ... - началник съм аз и ще го направите, защото в противен случай не отговарям за последствията".

Тънкият момент е, че много началници умеят да мачкат яко хората си и в замяна на това получават тяхната преданост, ефективност и дори обич - тук рецепти обаче няма - ОПРАВЯЙТЕ СЕ!

Вие сами трябва да установите кое формира у служителите уважение и ефективност. Просто не се заблуждавайте, че ако се принизявате до тяхното ниво, ще успеете да ги "подкупите" да работят по-добре.

Това ще наруши равновесието в офис природата и ще започнат да върлуват болести като неефективност, интриги и др.

Затова - отнасяйте се с отговорност към своето място и прочиствайте от стари и болни "тревОПАСНИ"...

8. Моцарт или Салиери - дилемата в мениджмънта е абсолютно същата!

Да, няма защо да се лъжем - има хора, които притежават ТАЛАНТ да бъдат ръководители. Но за разлика от композирането, в мениджмънта вдъхновението може по-успешно да бъде и заучавано, управлявано, насочвано, развивано и т.н.

Не забравяйте, че работите, за да живеете, а не обратното! Просто хората, които не заместват личния живот с работа, винаги са по-успешни и в двете.

Завистта и комплексите са низходяща спирала, влизането в която винаги води до дъното. Човек трябва да гледа малко "отгоре" на нещата и да има абсолютното убеждение, че ако няма човешки жертви - всичко е поправимо и сочи пътя към нещо по-добро.

9. Кой се страхува от едноличната власт?

Отговорът е - слабите мениджъри.

Човешкото общество десетки векове се е ръководило на принципа на едноличната власт и отскоро в една част на света се опитваме да докажем, че има по-добър начин. Но все още нямаме много убедителни доказателства.

Съвсем определено мога да кажа, че в корпоративното управление нещата стоят още по-категорично в полза на личната отговорност и субективното решение.

И стига това да не е свързано с тирания - няма по-ефективен вариант за управление!

Все пак не забравяйте, че всеки император е имал съветници, сенат и т.н. - хора, чиято основна роля е била да ПОДСКАЖАТ вярното за момента решение.

Ако се опитвате да работите като единствено гениален - трябва да ви напомня, че физиологичните изменения в мозъка на гениите и слабоумните не се различават съществено...

10. За ползата от четенето и писането на подобни текстове

И така, ако вече сте стигнали дотук - значи има полза да продължавам да пиша такива статии, защото понякога те късат от времето ми за вземане на решения.

Дори и да сте останали разочаровани - ползата пак е налице, защото според наблюденията ми българинът е човек, който може да бъде негативно мотивиран. Тоест колкото повече се опитваш да му казваш как да прави нещо, толкова повече той се стреми да докаже, че той знае "ПОНЕ 10 ПО-ДОБРИ НАЧИНА"...

Толкова по-добре - значи съм ви накарал да се замислите. Главното обаче е да не се отлага нищо - къде по-хаотично, къде по-организирано да се вземат решения и да се прави нещо - защото НИЩОПРАВЕНЕТО е най-голямата ни пречка и болка...

А начини за лечение сигурно има и по-добри...