Фирми, които отпускат заеми на хора с лошо досие в Централния кредитен регистър, на практика купуват недвижими имоти на половин цена от пазарната. Това пише адвокат Николай Лалев в правно становище до председателя на икономическата комисия в парламента Стефан Белчев от 6 октомври.
Становището е по законопроекта за нов Закон за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет на 11 септември и приет на първо четене. Със становище по него в комисията са и адвокатите Десислава Филипова и Веска Волева, които предлагат 14 конкретни промени.
Как заемът се превръща в двоен дълг
Адвокат Лалев дава пример. При заем от 100 хил. евро договорната лихва е 50 хил. евро. Към нея се добавят поне 30 хил. евро наказателни лихви и 20 хил. евро неустойки. След 12 месеца дългът стига 230–250 хил. евро заедно с таксите и разноските по събирането.
Нови правила за кредитите: Ограничават ГПР и непоисканите заеми
Кредиторът знае, че щом банките са отказали заем дори срещу ипотека, клиентът едва ли ще върне парите, пише Лалев. Фирмата на практика купува имота, като разчита на надеждата на човека, че ще успее да плати. Обикновено обаче потребителят остава без имота си, посочва адвокатът.
Лалев: Без бързи кредити за хора под линията на бедност
Според Лалев бързите кредити се ползват предимно от най-бедните. Затова той предлага забрана да се отпускат на хора с лоша кредитна история, както и на хора, на които след вноската остава по-малко от необходимото за храна, ток и други основни разходи. Това са случаите, когато остатъкът е под линията на бедност по данни на НСИ или до размера на минималната работна заплата.
Адвокатът настоява и за по-нисък годишен процент на разходите (ГПР), който показва реалното оскъпяване на кредита. По думите му ГПР трябва да е средната стойност между минималния и максималния лихвен процент на банките, увеличена с 50%. По неговите изчисления това прави около 14,55%.
В ГПР според Лалев трябва да влизат всички такси и комисиони, свързани пряко или косвено с кредита, включително възнагражденията на посредниците, нотариалните такси и застрахователните премии. Целта е потребителят да знае точно колко плаща за всяко взето назаем евро.
Промени при потребителските кредити: Законопроектът получи подкрепа в икономическата комисия
Филипова и Волева: Без лихви, ако фирмата не е проверила клиента
Новият закон задължава кредиторите да оценяват дали клиентът може да плаща, но не казва ясно какво става, ако оценката липсва или е формална, пишат адвокатите Филипова и Волева. Затова те предлагат конкретни последици.
Ако кредиторът не е направил оценка, направил е само привидна или е отпуснал заема въпреки отрицателен резултат, потребителят връща главницата по първоначалния погасителен план, без лихва и други разходи. Ако фирмата няма документи за оценката, се приема, че не е направена. В тези случаи кредиторът не може да обяви кредита за предсрочно изискуем заради проблем, който оценката е трябвало да открие, освен ако клиентът умишлено е скрил или е дал невярна информация.
Оценката трябва да е за сметка на кредитора и от клиента да не може да се иска такса за нея, предлагат още адвокатите.
Договорът и всички плащания – безплатно до 14 дни
Клиентите често нямат договора, погасителния план и разбивка на плащанията и не могат да проверят колко и защо дължат, посочват Филипова и Волева. Те предлагат при писмено искане кредиторът да предоставя безплатно до 14 дни копие от договора, общите условия и анексите, актуален погасителен план, пълна история на плащанията и размера на оставащата главница. Това трябва да важи и след изплащането на кредита, когато информацията е нужна за защита на правата на клиента.
Омбудсманът предлага по-ясни правила при потребителските кредити
Ако кредиторът откаже или забави документите и клиентът не може да установи колко дължи, за тази част той не изпада в забава и върху нея не се начисляват лихви, неустойки и такси. Документацията трябва да се пази 10 години след погасяването на кредита.
Един таван за всички кредити
Законопроектът изключва кредитите до три минимални работни заплати от общия таван на ГПР от пет пъти законната лихва. Според Филипова и Волева така по-слабо се защитава именно най-рисковият сегмент от пазара. Те предлагат таванът да важи за всички кредити, а платеното над него да отива за погасяване на главницата и после да се връща на клиента.
В ГПР трябва да влиза всяко плащане, без което кредитът не би бил отпуснат при същите условия, независимо как се нарича и на кого се плаща. Това включва плащанията към гаранти, поръчители, застрахователи, посредници и свързани с кредитора фирми.
Адвокатите предлагат и отделен таван на самата лихва: до два пъти законната лихва при обезпечени кредити и до три пъти при необезпечени. При превишаване клиентът връща само получената сума, без лихви и такси.
При забава – само законната лихва
Просрочването не трябва да се превръща в самостоятелен източник на печалба, пишат Филипова и Волева. Те предлагат при забава клиентът да дължи само законната лихва върху просрочената главница и само за времето на забавата. Наказателни лихви, неустойки и такси за напомняне и събиране за същата забава да не се дължат, а кредиторът да не може да отказва частично плащане.
КЗП установи нарушения при бързи кредити, налага глоби
Предлага се още частичните плащания да погасяват първо главницата, а после лихвите. За дългове на потребители към търговци законната лихва да е по-ниска – лихвата на Европейската централна банка плюс 5 процентни пункта.
Спиране на вноските по време на делото
Ако потребител съди кредитора за недействителен договор или надвзети суми, съдът да може да спре плащанията по кредита до края на делото, без да иска гаранция от човека. Докато мярката действа, неплащането не е забава и не може да носи лихви, неустойки или предсрочна изискуемост.
Адвокатите предлагат и съдът да може в особени случаи да не натоварва загубилия делото потребител с всички разноски, като отчете имущественото и здравословното му положение.
Санкции до 4% от оборота
Филипова и Волева искат по-тежки санкции при масови нарушения – до 4% от годишния оборот на кредитора. Предлагат и публичен регистър на клаузите, които съдът или Комисията за защита на потребителите вече са обявили за неравноправни или нищожни, както и задължителен обмен на информация между КЗП и БНБ за системните нарушители.
