България е изправена пред опасността от десетилетие на бюджетни дефицити, ускорено натрупване на дълг и все по-силен натиск за повишаване на данъците. Това е основното предупреждение на Института за пазарна икономика (ИПИ), който представи своя "Алтернативен бюджет 2027 – Изход от спиралата на дефицитите", разработен със съдействието на Фондация "Фридрих Науман".
Изходът според икономистите минава през контрол върху разходите и структурни реформи, а не през нови данъци върху труда и капитала.
Проблемът е в разходите, не в приходите
През последните 25 години приходите по консолидираната фискална програма се движат устойчиво в рамките на 36–38% от БВП. Разходите обаче растат след пандемията и през 2025 г. "твърдо пробиват" границата от 40% от БВП, посочват от ИПИ. Според Института разходи над този праг означават бюджетен дефицит и натиск върху данъците.
След пандемията страната постепенно навлиза в период на бюджетно разхлабване. Политическата нестабилност води до поредица от удължителни бюджети и отслабване на ролята на финансовия министър, а през 2025 и 2026 г. бюджетната дисциплина се изпуска "отвъд обичайната рамка", се казва в анализа.
Дълг от 33,3% и лихви, които се утрояват
Според представените прогнози брутният държавен дълг ще достигне 33,3% от БВП през 2027 г. Разходите за лихви в бюджета растат от 516 млн. евро през 2024 г. на 737 млн. евро през 2025 г., 1,059 млрд. евро през 2026 г., 1,429 млрд. евро през 2027 г. и 1,785 млрд. евро през 2028 г.
Присъдата за плана на правителството
ИПИ дава три оценки на правителствения бюджетен план:
- Близо 2 млрд. евро допълнителна тежест за икономиката. Планът разчита на нови приходни мерки, включително данък "свръхпечалба" и увеличение на осигурителните прагове.
- Разходите остават основният нерешен проблем. Предвижда се задържане, а не съществено преструктуриране на разходите, а ефектът от планираните икономии се компенсира от нови ангажименти.
- Консолидацията е недостатъчна. Въпреки допълнителните приходи планът залага дефицит от 4,3% от БВП през 2027 г., при това при по-благоприятна икономическа прогноза, която позволява по-бързо намаляване на дефицита.
Фискалната рамка: 38% разходи, 30% дълг
ИПИ предлага твърд законов таван на публичните разходи от 38% от БВП и средносрочна цел за дълга до 30% от БВП. Данъчно-осигурителната тежест не се повишава, като се запазват конкурентните данъци върху труда и печалбите, с възможност за намаляване на осигуровките.
100 000 по-малко заети в държавния сектор
Институтът предлага правило 20/10 – заетите в обществения сектор да не надхвърлят 20% от всички наети по трудово и служебно правоотношение, а разходите за персонал в консолидирания бюджет да са до 9–10% от БВП.
Заетите в публичния сектор трябва да намалеят с близо 100 хил. души за три години. Това да стане чрез преструктуриране, премахване на дублиращи функции, съкращаване на незаети щатове и ограничаване на новите назначения.
Дебне дългова спирала: Фискалният съвет иска затягане на колана
ИПИ иска премахване на автоматичните правила за формиране и увеличение на заплатите и ограничаване на бонусите в администрацията. Предвижда се и специален фонд за финансиране на съкращенията, включително временно удължаване до две години на срока за изплащане на дължимите обезщетения при освобождаване, при спазване на трудовите права. Очакваният резултат е 1,5–2% от БВП по-ниски годишни разходи.
Личната помощ: от 100 млн. на над 800 млн. евро
В социалната сфера ИПИ предлага интегриран модел на подпомагане с оценка на доходите и потребностите на ниво домакинство. Целта е коефициентът на Джини, който измерва неравенството, да спадне с 2 пункта.
Институтът настоява и за реформа в оценката на хората с увреждания – автоматизиран анализ на риска и целеви проверки на решенията на ТЕЛК, за да се ограничат неправомерните плащания.
Най-сериозната промяна засяга личната помощ. Разходите за нея достигат над 800 млн. евро през 2027 г. при около 100 млн. евро през 2020 г., или ръст от близо осем пъти. ИПИ предлага преминаване от финансиране на индивидуална асистентска заетост към организирана подкрепа в домашна среда с пакет от услуги, стандарти за качество и контрол върху реално предоставената грижа.
Субсидии: второ място в ЕС
Субсидиите в държавния бюджет като дял от БВП са вторите най-високи в ЕС след Белгия, сочат данните на ИПИ. Само за земеделие през 2025 г. са изплатени 2,2 млрд. евро. Според Института голяма част от плащанията не дават резултат за конкурентоспособността и производителността, затова предлага намаляване на субсидиите за неефективни стопански дейности.
БЕХ, ББР и "Български пощи" на борсата
ИПИ предлага мащабна приватизация чрез капиталовия пазар – програма за листване на държавни дружества на Българската фондова борса. Сред тях са БЕХ, Българската банка за развитие, "Български пощи" и Държавната консолидационна компания. Дяловете да се продават чрез публично предлагане, с поетапно намаляване на държавното участие. Предвижда се и приватизация на "Топлофикация София".
Голямо рязане в Бюджет 2027: Kои сектори са под натиск
Институтът иска и дългосрочна програма за инфраструктурни концесии с фокус върху транспортната свързаност в Северна България, железниците и пристанищата. Публичните инвестиции да се приоритизират според икономическата им възвръщаемост. Целта е частни инвестиции в публична инфраструктура от поне 2% от БВП.
Общините: 2 пункта от подоходния данък
ИПИ предлага 2 процентни пункта от подоходния данък да се преотстъпят на общините. Това би им дало допълнителен собствен ресурс от над 800 млн. евро годишно, с изравнителен механизъм за по-бедните общини и цел 40% собствени приходи в бюджетите им.
Бъдещите приходи от тази децентрализация да се използват за привличане на банков ресурс и финансиране на общински проекти за над 4 млрд. евро. Институтът предлага още актуализиране на данъчните оценки на имотите, повече свобода при местните данъци и административно-териториална реформа с намаляване на броя на общините.
Училища, болници, съдилища
В образованието ИПИ предлага финансирането да отчита напредъка и качеството, а не основно броя на учениците. Анализът сочи 170 училища със среден резултат под 3,00 на матурата по български език и литература, в които учат 3250 ученици, и предлага механизъм за действия при хронично слабите училища.
ЕС с пет препоръки към България: от бюджета и данъците до здравеопазването
В здравеопазването Институтът настоява за плащане за резултати, а не за обеми. В България има 338 болници с около 57 хил. легла – първо място в ЕС. Според ИПИ една трета от 267-те клинични пътеки могат да се извършват амбулаторно, а разходите за превенция са 0,23% от БВП при 0,36% средно за ЕС.
За съдебната власт ИПИ предлага възстановяване на ролята на министъра на правосъдието при бюджетното планиране и управлението на имуществото, реформа на Инспектората към ВСС и оптимизация на съдебната карта. Предвижда се и замразяване на основните заплати на магистратите на сегашните нива и премахване на допълнителното възнаграждение за прослужено време ("клас").
Растеж на кредит
ИПИ предупреждава, че растежът все повече зависи от потребление на кредит. България отчита най-високия реален ръст на потреблението на домакинствата и на разходите за труд в ЕС, както и най-високия ръст на банковия кредит за домакинствата в еврозоната.
Рисковете пред икономиката
Сред глобалните рискове ИПИ отчита слабия растеж в Европа (1,3% годишно в еврозоната към третото тримесечие), дълговите проблеми на големите икономики (дългът на Франция е 119% от БВП) и войните, с 80% по-скъп петрол и 200% по-скъп газ. Вътрешно натиск оказват спадът в публичните инвестиции с европейски средства, охлаждането на пазара на труда и несигурната бизнес среда.
Като политически рискове Институтът посочва натиска върху бизнеса с фокус върху чуждите и големите компании, включително данъка "свръхпечалба", и свръхконтрола върху цените, започващ от търговията на дребно. ИПИ предупреждава и за риск от "посягане" към личните пенсионни спестявания точно в периода на навлизане на мултифондовете.
Изборът според ИПИ
В заключение Институтът формулира дилемата така: изборът е между държава, която харчи все повече и търси нови данъци, и държава, която се реформира, освобождава ресурс за частни инвестиции и създава условия за устойчив растеж.
