Бюджетната рамка за 2027 г. не показва ясна стратегия за привличане на чуждестранни инвестиции, оптимизация на държавния сектор и устойчив икономически растеж. Това заяви икономистът Агоп Каспарян по радио Фокус.
Според него заложените мерки продължават да натоварват частния сектор, докато липсват достатъчно конкретни действия за реформи в администрацията и подобряване на бизнес средата.
Дълг от 47 млрд. евро и 1,1 млрд. за лихви
„Ние продължаваме и влизаме в тази изключително безумна спирала на увеличаване на дълга, който става 47 милиарда евро“, заяви Каспарян.
Кой ще плати сметката за Бюджет 2027
Той обърна внимание и на лихвените плащания, които по думите му достигат около 1,1 млрд. евро годишно.
По-високи осигуровки и данък върху свръхпечалбите
Икономистът разкритикува предвиденото увеличение на осигурителните вноски, както и облагането на свръхпечалбите. Според него подобни решения могат да изпратят негативен сигнал към международните инвеститори.
„Това не е добър сигнал за който и да е бизнес, дали е български, дали е международен“, посочи Каспарян. Той предупреди, че допълнителните разходи за компаниите могат да се отразят върху крайните потребители.
Каспарян изрази съмнения и относно ефекта от еднократния данък върху свръхпечалбите. Ако очакваните приходи не бъдат събрани, бюджетната рамка може да бъде поставена под натиск, отбеляза той.
„Брашнен чувал, от който може да се изтръска“
„Частният бизнес в момента би трябвало да се чувства като един брашнен чувал, от който може да се изтръска така едно хубаво“, коментира икономистът.
Той допълни, че в бюджета не се открояват достатъчно мерки за дигитализация и оптимизация на държавната администрация, които биха могли да подобрят условията за бизнеса и да подкрепят дългосрочната устойчивост на икономиката.
Добави ни в предпочитани източници в Google
