Брутният вътрешен продукт (БВП) на България възлиза на 116 548,5 млн. евро през 2025 г., а реалният му растеж спрямо 2024 г. е 3%. Това показват актуализираните годишни данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Брутната добавена стойност е 101 423,3 млн. евро и нараства с 2,4%.
На пръв поглед картината е добра – икономиката расте по-бързо от прогнозите. Когато обаче данните на НСИ се съпоставят с тези на Българската народна банка (БНБ), включително публикуваните също днес данни за платежния баланс, се вижда модел на растеж, който разчита на два двигателя – потреблението и държавата – и има видими слабости.
Растежът е коригиран надолу, а номиналният БВП – нагоре
Новата оценка за ръста е с 0,1 процентни пункта под предварителните данни от март, когато НСИ отчете 3,1%. В номинално изражение обаче БВП е с 530,2 млн. евро повече от първоначалната оценка. Корекцията идва от годишните отчети на предприятията и обновена административна информация. НСИ е ревизирал и данните за периода 2018 – 2024 г.
Българската икономика расте два пъти по-бързо от ЕС, но износът отслабва
По данни на статистиката през 2024 г. ръстът е бил 3,4%, а номиналният БВП – 104,767 млрд. евро. Темпът се забавя, но остава над очакванията – през юни 2025 г. ОИСР прогнозираше 2,6% за годината.
Брутният национален доход (БНД) по пазарни цени за 2025 г. е 109,211 млрд. евро.
Първият двигател: потребителите
Крайното потребление нараства реално със 7,2% и формира 78,7% от БВП – 91,7 млрд. евро. Зад този ръст стоят заплатите. Според анализ на БНБ пазарът на труда в България е сред най-затегнатите в Централна и Източна Европа: безработицата достигна исторически минимум от 3,5% през 2025 г., а броят на заетите нарасна с 2,2% – най-силният ръст от 2008 г. насам.
Недостигът на хора вдига заплатите. Възнаграждението на един нает се е увеличавало средно с 12,7% годишно през 2021 – 2025 г., при средна инфлация от 6,1% и ръст на производителността от 2,9%. Резултатът е бум на потреблението – по оценка на БНБ частното потребление в България е нараснало с 7,8% през 2025 г., най-много в региона.
Вторият двигател: държавата
Най-впечатляващото число в данните на НСИ е ръстът на инвестициите в основен капитал – с 15,6%, до 24,3 млрд. евро, или 20,9% от БВП. Той съвпада с най-силния секторен ръст – този на строителството, с 6,8%.
От данните на БНБ става ясно кой стои зад тях. В прогнозата си от юни централната банка посочва, че публичните инвестиции са с висока база от 2025 г. Те се финансират от Плана за възстановяване и устойчивост, европейските програми и общинската инвестиционна програма. В септемврийската си прогноза БНБ очаква инвестициите да нараснат с още 12,4% през 2026 г., отново главно заради държавата и приключването на проектите по Плана за възстановяване.
ЕБВР с прогноза за България: Икономиката расте, но идват сериозни рискове
Инвестиционният парадокс: защо „инвестиции няма“
Данните влизат в противоречие с едно от най-често повтаряните твърдения в публичния дебат – че в България почти не се инвестира. Противоречието е привидно, защото двете страни мерят различни неща.
НСИ отчита всичко, вложено в сгради, инфраструктура, машини и оборудване, независимо кой плаща – държава, общини, български фирми или домакинства. Твърденията, че инвестиции няма, обикновено се отнасят до преките чуждестранни инвестиции, които отчита БНБ. А там картината е съвсем различна.
По предварителните данни на БНБ от февруари нетният поток на преките чуждестранни инвестиции за 2025 г. е 3,261 млрд. евро – с 14,2% повече от година по-рано. Практически целият поток обаче е реинвестирана печалба на компании, които вече работят в България – 3,694 млрд. евро. Свежият капитал, вкаран от чужди инвеститори в български дружества, е едва 119,7 млн. евро за цялата година, а дълговите потоци към чуждестранните собственици са отрицателни – минус 552,6 млн. евро.
С други думи, новите чужди пари, влезли през 2025 г., са под половин процент от общия обем на инвестициите. Твърдението „инвестиции няма“ е вярно за свежия чуждестранен капитал, но не и за инвестициите като цяло – те идват основно от вътрешни и в голяма степен от публични източници.
Публикуваните днес данни на БНБ за първите осем месеца на 2026 г. показват първи признаци на промяна. Преките чуждестранни инвестиции са 3,83 млрд. евро – двойно повече от година по-рано. Свежият дялов капитал вече е положителен – 349,2 млн. евро, при минус 32,8 млн. евро за януари – август 2025 г. по ревизирани данни. Реинвестираната печалба обаче остава доминираща с 3,1 млрд. евро.
Слабото звено: индустрията и износът
Единственият сектор със спад през 2025 г. е индустрията – с 5%. Делът ѝ в икономиката намалява до 24,1% при 24,3% година по-рано. Износът на стоки и услуги се свива с 1,9%, докато вносът расте с 6,9%, а външнотърговското салдо е минус 1,2 млрд. евро.
Част от обяснението са временни фактори. Според изследване на БНБ почти целият спад на реалния износ на стоки през 2025 г. се дължи на плановите ремонти в двете най-големи предприятия в нефтопреработването и металургията. Но централната банка предупреждава, че това не е цялата история. От 2024 г. насам износът изостава от търсенето на български стоки в повечето стокови групи, което според БНБ може да се дължи на структурни проблеми с конкурентоспособността.
Показателни са данните, които БНБ е анализирала за 2613 от най-големите фирми в преработващата промишленост. През 2022 – 2024 г. разходите им за персонал са нараснали с около 25%, докато продажбите им са намалели с 6,4%. Делът на разходите за персонал в продажбите се е вдигнал от 11% на 14,6% – най-високото ниво поне от 2015 г. Най-уязвим е секторът на текстила, облеклото и кожите, а най-голяма загуба на конкурентоспособност БНБ отчита при него и при производството на изделия от каучук и пластмаси.
Дефицитът във външните сметки расте
Днешните данни на БНБ показват, че дисбалансът се задълбочава и през 2026 г. Дефицитът по текущата сметка за януари – август е 5,55 млрд. евро, или 4,5% от БВП – близо два и половина пъти повече от 2,23 млрд. евро година по-рано. Износът на стоки се възстановява с 10,1%, но вносът расте по-бързо – с 14,1%, а търговският дефицит достига 7,12 млрд. евро.
Мащабът се вижда най-добре в данните за последните 12 месеца – от септември 2025 до август 2026 г. За този период дефицитът по текущата сметка е 10,38 млрд. евро при 4,04 млрд. евро година по-рано. Изплатените към чужбина инвестиционни доходи – печалби, дивиденти и лихви – достигат 10,59 млрд. евро при 8,69 млрд. евро година по-рано.
Какво следва
БНБ очаква растежът да се забави до 2,8% през 2026 г. и до 2,5% през 2027 г. Средната инфлация за тази година се прогнозира на 4,6%, най-вече заради по-скъпата енергия на фона на конфликта в Близкия изток.
Най-важното е какво ще стане с двата двигателя. Според септемврийската прогноза на БНБ през 2027 г. инвестициите ще се свият с 5,1%, защото приключва Планът за възстановяване. Частното потребление също се очаква да се забави – от 7,7% тази година до 3,4% догодина, тъй като по-високата инфлация изяжда реалните доходи.
Изводът от данните е ясен. Растежът от последните години е изграден върху харченето на домакинствата и държавните проекти, финансирани до голяма степен с европейски пари. Когато публичните средства намалеят, а заплатите спрат да растат толкова бързо, икономиката ще има нужда от друг двигател – частни инвестиции и конкурентен износ. Точно там данните засега показват най-голямата слабост.
