Икономика на биткойна: буквар по нестабилна валута

Биткойнът е виртуална валута, съставена от дигитални битове, основан на авангардни математически схеми, които предпазват от фалшифициране.

Той се опира също така на стара идея, отречена от основното направление икономисти, за това как трябва да функционира една валута - идея, която би могла да подготви биткойна за рязък спад.

Биткойнът е пуснат през 2009 г. като валута, свободна от правителствен контрол, напълно дигитално разменно средство за една дигитална епоха.

Това е бързо растящ феномен, който се разпространява като начин за разплащане в някои сайтове за законни и незаконни стоки.

Една "монета" струваше под 10 долара през по-голямата част от съществуването на валутата, но тази седмица стойността й скочи, надхвърляйки 200 долара.

Неотдавнашният спасителен план за Кипър е възприеман от мнозина като една от причините за скока. В сряда бе отчетен "мигновен срив", тъй като стойността на валутата потъна до 100 долара, преди отново да се възстанови.

Светкавичното повишение на стойността на виртуалната валута е свързано и с това, което някои икономисти определят като най-големия проблем на биткойна: предлагането на биткойни нараства бавно, с темп, който е кодиран в системата.

Това е обратно на случващото се с обикновените книжни пари като долара, чието предлагане се определя от централна банка като Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР).

УФР проектира предлагането на долара, така че да се увеличава малко по-бързо от растежа на икономиката, което означава, че стойността на долара намалява леко всяка година - явление, известно като инфлация.

Новите биткойни се "секат" или генерират от компютри. Става все по-трудно да се генерират през цялото време, което означава, че притокът на свежи биткойни продължава да намалява.

Днес има около 8 милиона биткойна в обращение, а максимумът, който може да се генерира, е 21 милиона.

До 2023 г. 99% от този общ брой ще са създадени. Понеже предлагането на биткойни нараства толкова бавно, всяко повишаване на търсенето води до по-високи цени.

Когато такова нещо се случи с реална световна валута, мнозина го възприемат като катастрофа.

С повишаването на стойността на парите, нашият импулс е да ги запазваме вместо да ги харчим, което води до забавяне на икономиката.

"Това, което искаме от една парична система, не е да прави богати хората, притежаващи пари; ние искаме тя да улеснява трансакциите и да прави икономиката като цяло богата. А това въобще не се случва с биткойна", написа през 2011 г. носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман.

Когато предлагането на пари е фиксирано или се увеличава бавно, дефлацията може да се самозахранва.

Инвеститорите ще гледат покачващата се цена на валутата и ще си правят изводите, че тя ще нараства още. Така те купуват повече, повишавайки още повече цените.

Това ще продължи, докато пазарът се насити. В идеалния случай стойността на валутата тогава се стабилизира на новото високо равнище. В най-лошия случай - стойността й рязко намалява.

Този цикъл на подем и спад веднъж вече се е случвал на биткойна. Той доближи 31 долара през юни 2011 г., а пет месеца по-късно се срина до 2 долара.

Всъщност биткойнът е подобен на "златния стандарт" - паричната система, която е била в сила, преди да започне да навлиза модерната система на централните банки през 30-те години на миналия век.

Според златния стандарт всяка парична единица струва определено количество злато, а това не дава голяма възможност на правителствата да увеличават количеството пари в обращение. Никоя страна не използва днес златния стандарт, но някои либертарианци искат да го съживят, възприемайки биткойна като негова съвременна алтернатива или допълнение.

"Ако пренебрегнете погрешните икономически курсове, които имаме, не е задължително дефлацията да бъде нещо отрицателно", отбелязва Джон Мътонис, член на съвета на организацията с нестопанска цел Bitcoin Foundation, създадена миналата година, за да насърчава и да защитава системата.

Не е лошо, когато се увеличава покупателната способност на гражданите, допълва той.