Ядрената енергетика ще остане водеща в България

Случаят с АЕЦ "Фукушима" възобнови с пълна сила дискусиите за бъдещето на ядрената енергетика. Това се случва след едно десетилетие, през което се говореше за възраждане на интереса към нея като сигурен и евтин източник на базова и беземисионна енергия.

За съжаление, природата напомни на човека, че не е всесилен и всеможещ, давайки важен урок не просто на Япония, но и на целия свят. Една от основните поуки в случая е, че към сигурността на ядрените съоръжения трябва да се подхожда изключително отговорно и без каквито и да е компромиси.

В същото време трябва да се бъде напомнено, че инцидентът в Япония е следствие не от земетресение, а от последвалото цунами, което пък означава, че подобен сценарий е изключен на наша територия.

Има и друг факт - нито една от останалите централи в Япония не пострада, въпреки изключително мощния трус - 9-а степен по скалата на Рихтер.

До момента и никой анализатор не е изразил становище, че толкова силно земетресение е възможно в България. Нещо повече, мнението на специалисти е, че авария във "Фукушима" със сигурност е щяла да бъде избегната в случай, че съоръженията са били разположени само на 20 метра по-високо, което съответно е щяло да предотврати нахлуване на вода в централата.

Кой как реагира?

На фона на инцидента в японската АЕЦ, реакциите по света варират в доста широки граници. Държави като САЩ, Франция и Русия декларираха, че продължават развитието на ядрените си програми и няма да спрат изграждане на мощности.

Някои страни като Венецуела и Тайланд замразиха ядрените си програми. Други временно прекратяват издаването на разрешителни за строеж на нови мощности, но не спират изграждането на текущи проекти.

С голям интерес се следят събитията в Германия. Там Ангела Меркел обяви, че седемте най-стари атомни реактора в страната временно ще бъдат изключени, а правителството наложи тримесечен мораториум върху миналогодишното си решение за удължаване живота на 17 германски ядрени централи със средно по около 12 години.

В интерес на истината веднага последваха негативни реакции от членове на Бундестага, както от ляво, така и от дясно, които задават въпроса дали правителството има право да вземе подобно решение без да се допита до законодателното тяло. Вследствие и на тази реакция канцлерът Меркел направи категорични изявления в подкрепа развитието на ядрена енергетика в Германия.

Подкрепа ядрената енергетика среща и в други западноевропейски страни. Швеция например миналата година промени взетото преди десетилетия решение да се откаже от атомната енергия.

Италия, единствената неизползваща ядрена енергия държава от Г-8, наскоро декларира, че отново ще строи атомни реактори.

По-различна е реакцията на Швейцария, където близо 40% от електричеството идва от АЕЦ. Алпийската държава замрази всички планове за строителство на нови или замяна на стари ядрени съоръжения, "докато стандартите за сигурност не бъдат прегледани внимателно и при необходимост адаптирани". На територията й има три АЕЦ в строеж.

Пак в Европа Финландия, Франция и Словакия в момента изграждат нови ядрени централи, Полша не се отказва от плановете си да построи две, а на Стария континент като цяло има общо няколко десетки проекта за нови мощности.

Държави като Индия и Турция вече обявиха, че ще продължат за развиват ядрените си програми. Обединените арабски емирства имат планове за строеж на четири централи до 2017 г.

Чили също няма намерение да обърне гръб на ядрената енергия. Примери в тази насока могат да бъдат посочени много.

Ако трябва да обобщим, към момента в света работят 442 ядрени реактора, а нови 65 са в строеж. През 2010 г. например започна изграждане на 14 нови реактора, докато през 2005 г. те са били едва три.

Ядрените централи произвеждат около 16% от електроенергията в глобален мащаб.

В България няма нито Чернобил, нито Фукушима!

На този фон в България беше направен откровен опит за всяване на паника и игра със страховете на хората. Какво обаче трябва да знаем. Както действащите два хилядника на АЕЦ "Козлодуй", така и проектът за АЕЦ "Белене" са на много по-добро техническо ниво и същевременно са поставени при несравнимо по-благоприятни природни и сеизмични фактори в сравнение с АЕЦ "Фукушима".

Съпоставки с "Чернобил" пък са по-скоро некоректни.

Конкретно по отношение на техническата част трябва да се каже, че нито "Чернобил", нито "Фукушима" са разполагали с допълнителни дизел генератори, които да подават захранване в случай на авария. "Козлодуй" обаче разполага с 1 бр. общостанционен (за двата блока) и 1 бр. мобилен, докато при "Белене" по проект има 2 бр. (по един за всеки блок).

На второ място е важен въпросът за обвивката (т.нар "кънтейнмънт"), каквато "Чернобил" никога не е имал, а при "Фукушима" тя е крайно недостатъчна (технически е известна като MARK - I, мокър басейнов тип). За сметка на това при "Козлодуй" имаме единичен железобетонен кънтейнмънт с вътрешна метална обшивка, а при "Белене" проектът е за двоен железобетонен кънтейнмънт с вътрешна метална обшивка и втори външен железобетонен, който е на разстояние 2,20 м.

И пак от гледна точка на сигурността - нито "Чернобил", нито "Фукушима" разполагат с уловител за стопена активна зона, т.нар. "стопилка", която медиите коментират през последната седмица.

Относно "опасността" наша АЕЦ да бъде "засегната" от цунами или торнадо изводите могат да бъдат направени от всеки със здрав разум. Както ресорният министър, така и редица специалисти единодушно коментираха надеждната земетръсна устойчивост на българските ядрени съоръжения - съществуващи и такива в проект.

Проблеми, които решава АЕЦ

Отхвърляйки най-честите "аргументи" против изграждане на нови ядрени мощности в България, трябва да споменем какви проблеми решава АЕЦ за националната икономика и потребителите.

В нашата действителност ядрената енергетика дава решения на поне 4 големи проблема едновременно.

Първият е този за предстоящото закриване на енергийни мощности и значителното намаляване на електроенергийния генериращ потенциал на България. Според проекта за национална енергийна стратегия, който ще бъде приет до седмици, само за периода 2010-2015 г. от енергийната система на България ще отпаднат 2175 мегавата инсталирани мощности, или 22% от всичко, с което разполагаме - общо 9700 мегавата.

Подробната разбивка сочи загуба на 210 мегавата през 2010 г., 410 мегавата през 2011 г., 615 мегавата през 2012 г., 210 мегавата през 2013 г., отново 210 мегавата през 2014 г. и 520 мегавата през 2015 г.

През същия период се очаква включване на едва 1000 мегавата нови мощности. Ако погледнем още 4 години напред, излизат и други обезпокоителни факти. Българската политическа класа сякаш нехае, че лицензите на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй" изтичат съответно в края на 2017 и 2019 г.

При най-неблагоприятния за България вариант това би означавало отпадане на допълнителни 2000 мегавата мощност. Единственото дългосрочно и гарантиращо резултат решение на този огромен проблем е изграждането на нови ядрени мощности.

А това решение трябва да бъде взето в най-кратки срокове, защото 2017 и 2019 г. са съответно след 6 и 8 години.

Вторият фундаментален проблем, който решава АЕЦ, е този за

цените на електроенергията

За отбелязване е един факт от последната седмица. Цената на тока в Германия за броени дни скочи с 24% (!) след като правителството обяви, че седемте най-стари реактора ще бъдат изключени (дори и само временно).

Това, разбира се, е само върхът на айсберга. Пренесени в българските условия, нещата изглеждат по следния начин. Лишим ли се от АЕЦ, включително от нови мощности, ни чака много сериозен ценови удар, който ще засегне както битовите потребители, така и предприятията.

Тук на първо място трябва да се отбележи, че новите правила на ЕС относно големите горивни инсталации (ТЕЦ с мощност над 50 мегавата) значително ще оскъпят произвежданата от тях енергия, тъй като централите ще бъдат принудени да правят сериозни инвестиции за покриване на екологични изисквания.

Наред с това и търговията с емисии ще се отрази негативно върху ТЕЦ, защото на замърсителите ще се наложи да плащат за отделяния въглероден двуокис. Това в крайна сметка също ще рефлектира върху цената на тока.

През последните седмици пък се покачват и котировките на петрола. Вече се говори и за съществен ръст в цената на природния газ, тъй като формулата, по която тя се определя, отчита ценовите движения на петролните продукти.

Като се вземе предвид и наблюдаваното вече поскъпване на въглищата в глобален мащаб, може да се окаже, че използването на фосилни (изкопаеми) горива ще доведе до съществено оскъпяване на електроенергията в близко бъдеще.

И още нещо - до 2020 г. делът на възобновяемите енергийни източници трябва да достигне 16% от брутното крайно потребление на енергия у нас. Те имат много предимства, но основният проблем при тях е, че цените на произведената енергия в пъти надхвърлят тези на тока от АЕЦ.

Третият голям проблем, който ядрената енергия решава, е този със замърсяването на околната среда. Факт е, че тук става дума за практически беземисионна енергия, при която няма никакво отделяне на въглероден двуокис, азот, сяра или прах. Това е тема, която често се премълчава дори от зелените.

Четвъртото голямо решение, предлагано пак от ядрената енергия, е свързано със сигурността на доставките. През последните седмици ставаме свидетели точно на този проблем, които иначе доста време беше позабравен след петролните кризи от началото на 70-те и от първата война в Персийския залив.

Някои коментатори удобно "забравят" и газовата криза от началото на 2009 г., която пък беше предхождана от подобно прекъсване на газовите доставки (макар и в значително по-малък мащаб) през януари 2006 г.

На този фон доставките на ядрено гориво са били напълно безпроблемни до момента.

Днес уран се добива в 20 държави, като най-големи производители са Канада и Австралия (с демократични и предсказуеми политически системи), следвани от Казахстан, Русия, САЩ, Нигер и Намибия. Пак във връзка със сигурността на доставките е важно да се каже, че ядреното гориво е "компактно" и запаси от него могат да бъдат складирани за година-две на ограничени пространства.

Какво ще реши обществото?

Факт е, че в България има голяма подкрепа за развитието на ядрена енергетика. Причините за това са много, като се има предвид, че страната ни от четири десетилетия разполага с АЕЦ, експлоатиран безпроблемно и носещ безспорни ползи за битовите потребители и националната икономика като цяло.

Факт е, че от всички парламентарни групи в момента има подкрепа за развитие на ядрената енергетика, включително за изграждане на нови мощности.

Факт е, че никой не се противопостави на гласуваната наскоро стратегия за национална сигурност, в която изрично е записано следното: "Развитието на ядрената енергетика има стратегическо значение за националната ни сигурност. Тя се подкрепя институционално предвид това, че е перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет."

Въпреки агресивното на моменти публичното говорене, никога не се е пристъпвало към реални действия като масови протести или организиране на подписки срещу ядрени проекти. За още по-радикална дейност, като организиране на живи вериги срещу ядрени обекти или при транспортиране на отработено гориво например, не е ставало и дума.

Тоест поне до момента атаките срещу атомната енергетика в България се свеждат по-скоро до вербални изяви по медии, отколкото до реална активност. Това също е атестат за обществените настроения и за нагласите сред политиците.

Истина обаче е, че има външни фактори, които не желаят България да е част от световния ядрен клуб и търсят изкупителна жертва, която да бъде нарочена за "виновник" и чрез нея да бъде отклонено вниманието от много по-съществени проблеми. Това е причината именно нашите ядрени съоръжения да са най-проверявани и в крайна сметка част от тях да бъдат закрити под сериозен политически натиск.

От сегашните управляващи зависи дали тези атаки ще бъдат отбити или пак ще допуснем някой друг да решава вместо нас.

Сега трябва да си отговорим на въпроса дали искаме в България да се изгражда и експлоатира нещо високотехнологично или да сме си държавата на киселото мляко, розите и евтината работна ръка.

Дали искаме по-достъпна енергия на по-ниски цени, произвеждана тук, или ще се насочим към внос на ток и развитие на някакви други отрасли. Дали искаме да сме сериозен икономически и политически фактор или ще си бъдем третостепенна държава, която се поставя в услуга на едни или други чужди интереси.

Отговорите на всички тези въпроси минават и през развитието на ядрената енергетика. Трябва да продължим да развиваме това, което в продължение на десетилетия ни е гарантирало стопански изгоди и национална сигурност.

Изоставим ли и ядрената енергетика, изоставяме едно от последните ни значими предимства пред много други страни и окончателно превръщаме България в разграден двор.