Поскъпването на храните в световен мащаб се очаква да се ускори през следващите месеци и да продължи през 2027 г. Военните конфликти нарушават морските доставки, а сушата, свързана с климатичното явление Ел Ниньо, ограничава земеделското производство. Това ще засили натиска върху домакинствата с ниски доходи, които вече трудно покриват основните си нужди, съобщи Ройтерс.
В Индонезия цените на ориза достигнаха рекордни равнища на фона на прогнозите за забавено начало на дъждовния сезон. В Египет несубсидираният хляб поскъпна с една четвърт, а в Индия захарта достигна исторически високи цени след най-слабия мусонен сезон от повече от десетилетие.
ООН отчита тригодишен рекорд в цените на храните през юли
„Всичко това оказва значителен натиск върху системата“, заяви Максимо Тореро, главен икономист на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). По думите му по-силно въздействие се очаква в края на тази година, в началото на следващата и вероятно през цялата 2027 г.
Най-уязвими са бедните потребители в страните с ниски и средни доходи в Близкия изток, Северна Африка и Азия, където храната е по-голяма част от разходите на домакинствата.
Индексът на ФАО – на най-високото равнище от 2022 г.
По данни на Световната банка през третото тримесечие храните са поскъпвали по-бързо от общата инфлация в 22% от 150 анализирани държави, спрямо 14% през предходното тримесечие.
Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява международните котировки на основни хранителни стоки, е достигнал средно 136 пункта през септември – най-високото равнище от ноември 2022 г.
Повишаването на цените увеличава риска от социално недоволство и може да подтикне големи износители да ограничат износа на храни, което допълнително би затруднило доставките.
Черно море, Червено море и Ормуз: кризите, които удрят доставките
Нападенията срещу зърнената инфраструктура в Черно море нарушават доставките на пшеница и принуждават големи вносители като Египет и Индонезия да търсят алтернативни източници. Несигурността в Червено море насочва корабите към по-дълги и по-скъпи маршрути около Африка.
Войната на САЩ и Израел срещу Иран доведе до поскъпване на горивата и затрудни износа на торове през Ормузкия проток. Това увеличава разходите на земеделските производители точно когато сухото време, свързано с Ел Ниньо, ограничава реколтите в Индия и Югоизточна Азия.
Пшеницата е поскъпнала с над 30% през 2026 г., а цените на ориза в основните азиатски страни износителки са се повишили с между 10 и 13% въпреки значителните наличности. Торовете са поевтинели спрямо пиковите си стойности в началото на войната с Иран, но остават скъпи.
„Нарастващата инфлация, особено при храните, е реалност“, заяви Маниш Тивари, председател и управляващ директор на „Нестле Индия“ (Nestlé India). Той посочи по-високите цени на суровините като една от причините за трудните пазарни условия.
Хляб, олио, захар: къде поскъпването вече се усеща
В Египет цената на голям хляб без държавна субсидия е нараснала от 4 египетски лири през юли до около 5 лири. В Обединените арабски емирства олиото за готвене е поскъпнало с около 40%.
В Индонезия растителните масла са поскъпнали със 7% от началото на годината, въпреки че страната е най-големият производител на палмово масло в света. В Индия цените на захарта, лука и бобовите култури са се повишили с над 10% през септември спрямо август заради по-слабото производство.
Транспортните разходи по някои ключови маршрути, включително от Черно море до Югоизточна Азия, са се увеличили с около 50% заради по-скъпия петрол и повишените застрахователни разходи, свързани с военните конфликти.
Риск от ново ускоряване на инфлацията
Храните поскъпват още от края на 2025 г., но намаляващите местни запаси и постепенното прехвърляне на по-високите разходи към крайните потребители създават условия за ново ускоряване на инфлацията. Големи вносители в Близкия изток и Африка, които отложиха покупките след добри местни реколти, сега трябва отново да се обърнат към международните пазари.
„След няколко месеца може да се появи значителна нова вълна от търсене, когато вносителите се върнат на пазара“, заяви Александър Каравайцев, старши икономист в базирания в Лондон Международен съвет по зърното.
Според Тореро защитата, която осигуряват рекордните световни запаси от зърно, постепенно отслабва.
„Запасите и добрите реколти през предходните сезони осигуриха защита, но този буфер вече е под натиск. Това означава, че поскъпването на суровините може да стане по-осезаемо“, посочи той.
По-скъпи договори и по-слаби валути
Преработвателите на храни, които обикновено договарят доставките за периоди от три до шест месеца, сега подновяват договорите си при по-високи цени. Обезценяването на местните валути допълнително увеличава разходите.
„Транспортните разходи също се повишиха, а при преизчисляването им в рупии ефектът се засилва от поевтиняването на индонезийската валута“, заяви Францискус Велиранг, директор в най-голямата хранителна компания в Индонезия „Пи Ти Индофууд“ (PT Indofood).
Производителите срещат трудности и при осигуряването на достатъчно суровини. Няколко мелници в Индонезия работят под капацитета си заради намалените доставки вследствие на войната между Русия и Украйна, съобщи ръководител на мелничарска компания в Джакарта, пожелал анонимност. По данни на компанията за проследяване на кораби „Кплер“ (Kpler) доставките на пшеница в Индонезия са намалели с 41% през септември на годишна база до 491 000 тона.
Всичко зависи от следващите реколти
Засега запасите от соя и царевица са достатъчни, но бъдещото предлагане ще зависи от реколтите в САЩ и Южна Америка. Високите петролни цени подкрепят търсенето на двете култури и за производство на биогорива.
Очакванията за реколтата от пшеница в Южното полукълбо са благоприятни. Всяко влошаване на прогнозите за страни износителки като Австралия и Аржентина обаче може допълнително да повиши цените, предупреди Каравайцев.
„Съществува значителен риск цените да се повишат още“, заяви той.
