П азарът на труда у нас е започнал да се охлажда, което ще свие и ръста на заплатите.
Това предвижда Министерството на финансите в есенната си макроикономическа прогноза. Тези прогнози се потвърждават и от специалисти в наемането на персонал, до които "Телеграф" се допита.
Три са основните причини за охлаждането – стагнацията в Германия, която е основен търговски партньор в България, вносът на работна ръка от трети държави, както и навлизането на изкуствения интелект, макар влиянието му все още да е доста ограничено. Към тези причини се прибавя и четвърта – скокът на цените на горивата, които надуват разходите на компаниите. На този фон обаче безработицата у нас остава все още много ниска – под 4%. През юли тя е само 3,6%, при средно ниво от 6,1% в целия ЕС, показват данните на Евростат.
Охлаждане на пазара на труда: Как зависимостта от Западна Европа влияе на България
Тенденция
През цялата 2026 г. има по-малко обявени работни позиции и това не е временно явление, коментира пред "Телеграф" Светлозар Петров, шеф на кариерния сайт Джоб Тайгър. Сайтът прави всеки месец анализ на търсенето на работна ръка, който е представителен за целия български пазар. Най-новият анализ сочи, че през септември са обявени с 9,5% по-малко работни места спрямо септември 2025. Това прави около 3600 свободни позиции по-малко на годишна база.
"Това очевидно е тенденция, която се запазва", отбеляза Петров. По думите му е нормално през септември след лятото да има известно оживление на пазара на труда. Но сега това не се е случило. Спад в обявите за работа имаше през юни и юли. През август на месечна база се отчита леко възстановяване, като това ниво се запазва и през септември. На годишна база обаче продължава да се отчита спад.
Специално през септември спрямо август повече обяви има в секторите "Търговия и продажби", "Маркетинг и реклама" и "Човешки ресурси". Най-видим е спадът в хотелиерството и ресторантьорството, което може да се обясни със сезонния фактор – приключване на летния сезон. Намаление в броя на обявите за свободни работни позиции има също при счетоводството, одита и финансите, в производството и в IT сектора.
Работодателите свиват търсенето на служители
"България е малка и отворена икономика и голяма част от продукцията ни се реализира в чужбина. Когато нашите основни пазари, и по-точно Германия, са в криза, съответно намаляват поръчките и чисто и просто и работата намалява. Като прибавим войните, проблемът с горивата и нарастването на цените, това са неща, които влияят на компаниите. Те са по-внимателни с наемането на работници и служители, с инвестирането и развитието", каза Светлозар Петров. По думите му влиянието на изкуствения интелект е все още ограничено, като то е най-вече в IT сектора, при част от административните позиции и аутсорсинга.
Според Петров вносът на работници от чужбина обаче не е решаващ фактор, защото чужденците заемат нископлатени позиции, нежелани от българските работници.
Работодатели
Според Жасмина Саръиванова, директор "Индустриални отношения" в Българската стопанска камара, наистина има леко охлаждане на пазара на труда, но не става въпрос за някакъв извънреден процес. "Все още безработицата в страната е изключително ниска – под 4%. Да се говори за сериозни процеси е твърде рано", смята тя. По думите ѝ продължава на българския пазар на труда да има липса на кадри, а работодателите търсят експерти с определен профил, качества и квалификация. Поради това и вносът на работници от трети държави е една от основните възможности за набавяне на кадри. "Не може да се каже, че българските работодатели не искат да намерят работници от България. Но когато фирмите не могат да си намерят кадри на българския пазар, прибягват до този механизъм. Разходите при внос на работници обаче са по-високи – по закон работодателите трябва да им осигурят транспорт, настаняване. Има и разходи за визи и за други елементи, свързани с процеса на наемане", обяснява Саръиванова.
Пазарът на труда у нас е на пауза
Тенденциите на пазара на труда ще се отразят и на заплатите. В последните години доходите от труд растяха с двуцифрени темпове в диапазона 10-15%. През 2026 г. се очаква забавяне на ръста, като в номинално изражение темпът на повишение ще достигне 8,5%, сочи прогнозата на МФ.
По последни данни на Националния статистически институт средната работна заплата за страната през юни е 1421 евро. Тя леко намалява спрямо нивото през май от 1434 евро. Традиционно възнагражденията в София доста изпреварват тези в другите области, като през юни средното в столицата достига 1915 евро.
На опашката е област Благоевград, която е единствената със средна заплата под 1000 евро – през юни нивото пада до 996 евро.
Сивият сектор изкривява статистиката
Докато първото място за София по размер на заплатите има логично обяснение – столицата докарва над 40% от брутния вътрешен продукт за страната, то за последното място на Благоевград няма ясно изразени причини. Защото тук е най-добрият зимен курорт, две граници, два университета, куп исторически забележителности, развити туризъм и земеделие, лека промишленост, шивашки бранш.
Според експерти липсват обаче стратегически предприятия в областта, които да дават добавена стойност и да се отразяват и на доходите. А туристическият бранш, който е развит, пък се слави с най-ниските заплати. Когато цигарената фабрика в Благоевград работеше, над 1500 души допреди няколко години получаваха заплати много над средната за страната. Сега в града по-големи предприятия са бирената фабрика и една немско предприятие, но и там заплатите не са много високи.
"Проблем е сивият сектор, тук е ролята на контролните органи. Все още има много хора, които получават пари на ръка, а се разписват във ведомостите срещу минимална заплата. Много от трудоспособното население изкарва прехраната си в чужбина, това важи за общини като Белица, Якоруда, Сатовча и Гърмен. Друг проблем е, че сме близо до София, това изсмуква квалифицираната работна ръка, защото в столицата заплатите са над два пъти по-високи от тези в Благоевградска област", твърди за "Телеграф" Кирил Илиев, финансист и бивш общински съветник в Благоевград.
