Проектът за държавния бюджет за 2027 г. не осигурява с достатъчна вероятност спазването на европейския корективен път и оставя минимален буфер при евентуално неизпълнение на приходите или по-високи разходи. Това показва становището на Фискалния съвет за бюджета и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027 - 2029 г.
Фискалният съвет съгласува проекта, но препоръчва още през 2027 г. да бъдат добавени трайни разходни мерки за около 1% от БВП, или приблизително 1,4 млрд. евро. Според Съвета поне две трети от необходимата корекция трябва да дойдат от ограничаване на разходите.
Разходите растат повече от допустимото
Един от основните проблеми е ръстът на нетните разходи. За 2027 г. Фискалният съвет го оценява на 4,4% при допустим таван от 3,4%. За 2026 г. оценката е за ръст от 7% при максимум 4,2%.
След отчитане на позволената гъвкавост за разходите за отбрана отклонението в т.нар. контролна сметка остава 0,7% от БВП през 2027 г. Това е над кумулативния праг от 0,6%, като според разчетите на Съвета отклонението се изчиства едва през 2028 г.
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ според оценката на Фискалния съвет е 5,1% от БВП през 2026 г., 4,3% през 2027 г., 3,5% през 2028 г. и 2,8% през 2029 г. Така той пада под границата от 3% едва в последната възможна година и с буфер под 0,2 процентни пункта.
Само 40 - 42% вероятност приходите да бъдат изпълнени
Фискалният съвет поставя под въпрос и част от заложените приходи.
Данъчно-осигурителните приходи за 2027 г. са разчетени на 41,98 млрд. евро. Те са с между 290 и 350 млн. евро над базовия сценарий на Съвета, а вероятността за пълното им изпълнение е оценена на едва 40 - 42%.
Разликата е още по-голяма при ефекта от новите приходни мерки. Министерството на финансите очаква от тях 1,927 млрд. евро през 2027 г., докато оценката на Фискалния съвет е за около 1,3 млрд. евро.
Най-голямата отделна мярка е еднократният данък от 33% върху т.нар. свръхпечалба. В бюджета от него са заложени 800 млн. евро, докато симулацията на Фискалния съвет показва приход от около 211 млн. евро.
Съветът посочва и историческите резултати - през периода 2014 - 2025 г. обявените приходни мерки са се отразявали реално в постъпленията с между 10% и 40% от предварително оценения им размер.
Спадът на разходите е основно заради края на ПВУ
Фискалният съвет оспорва и тезата, че през 2027 г. се извършва реално свиване на публичните разходи.
По проект те намаляват от 43,5% от БВП през 2026 г. до 39,6% през 2027 г. Според анализа обаче причините са приключването на Плана за възстановяване и устойчивост и растежът на номиналния БВП.
Общите разходи номинално намаляват с около 840 млн. евро, но разходите по сметките за средства от ЕС спадат с 3,53 млрд. евро. В същото време разходите по националния бюджет се увеличават с 2,69 млрд. евро, или 5,5%.
Фискалният съвет отбелязва още, че за да се изпълни прогнозата на Министерството на финансите за 2026 г., през ноември и декември трябва да бъдат направени плащания за 14,1 млрд. евро. Това е с 41% повече спрямо същите два месеца на 2025 г.
Без еднократните разплащания към общините и АПИ и националното финансиране по ПВУ, общо около 2,15 млрд. евро, основният дефицит за 2026 г. по разчетите на Съвета е около 3,9% от БВП. При тази база заложеният дефицит от 3,5% за 2027 г. не представлява съществена консолидация.
Дебне дългова спирала: Фискалният съвет иска затягане на колана
Къде според Съвета могат да се намалят разходите
Препоръката е трайните разходни мерки за около 1,4 млрд. евро да бъдат насочени към числеността на персонала, издръжката, субсидиите за държавните предприятия и по-доброто насочване на социалните плащания.
Публичните инвестиции трябва да бъдат запазени в реално изражение, посочва Фискалният съвет. Анализът отбелязва, че разходите за персонал надхвърлят предвиденото в закона вече 16 поредни години, а таваните за 2028 и 2029 г. предполагат около 8% по-малко заети, без зад това да са разписани конкретни мерки.
Съветът предлага и буфер от поне 0,5% от БВП под максимално допустимите нетни разходи, така че изпълнението на фискалните правила да не зависи от една приходна мярка или от използването на гъвкавостта за разходите за отбрана.
Правителството представя Бюджет 2027 в УНСС
Еднократният данък върху свръхпечалбата също трябва да бъде преразгледан. Ако бъде запазен, препоръката е приходите от него да се използват за намаляване на дефицита, а не за финансиране на постоянни разходи.
Фискалният съвет предупреждава и за растящата цена на дълга. По неговата оценка държавният дълг се увеличава от 29,9% от БВП през 2025 г. до 36,9% през 2029 г., а разходите за лихви нарастват от 908 млн. евро до близо 2,5 млрд. евро годишно.
